Спират износ на липсващо лекарство за 5 дни

Производителите ще трябва да докладват за всички внесени медикаменти в ИАЛ

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Лекарствата, за които ИАЛ ще може да спира временно износа, ще са част от забранителен списък. Той ще се изготвя от Експертен съвет към агенцията и ще се състои от представители на Министерството на здравеопазването, Националния съвет по цени и реимбурсиране, Националната здравноосигурителна каса и Българския фармацевтичен съюз. Негова ще е задачата да актуализира списъка най-малко веднъж на два месеца. Освен това ИАЛ ще трябва да поддържа на страницата си още една листа – с наблюдавани лекарства. В нея ще влизат всички медикаменти с рецепта, които са били обект на износ за последните три месеца. Ако за някои от тях след проверки на производители, търговци на едро и дребно се установи, че има липси на пазара, те ще станат част от забранителния списък за износ. В него ще се вписват марките на лекарствата, молекулите, формите им, опаковките, наличните количества и наложените от ИАЛ ограничения за износа им.

Ако липсите на конкретните продукти в страната се преодолеят 

директорът на ИАЛ ще изключва медикаментите от забранителния списък за износ. За тази цел агенцията ще извършва нови проверки на складовите наличности на търговците на едро, както и анализ на количествата им в страната въз основа на данните на производителите, фармацевтичния съюз, болниците, здравното министерство и касата.

Основна роля в мониторирането на пазара ще имат и самите производители и дистрибутори. Първите ще бъдат длъжни да представят в ИАЛ всеки месец информация за доставените у нас количества лекарства от позитивния списък през предходния. Също така и данни на кои търговци на едро са ги предали.

От своя страна дистрибуторите ще трябва да дават в ИАЛ по електронен път

информация за доставените през предходния месец лекарства от забранителния списък за износ на аптеки, други търговци на едро, дрогерии, болници и лекари. Те ще бъдат длъжни 6 месеца да подават информация и за всички заявки от аптеки за даден медикамент, ако се окаже, че при проверка от ИАЛ, той не е бил в склада им, а вместо това цяла година е бил изнасян от страната.

Освен това дистрибуторите ще са длъжни да подават уведомление до агенцията за всеки планиран износ на лекарства от забранителния списък. Ако до 5 работни дни от постъпване на уведомлението не получат забранителна заповед, те ще могат да изнесат лекарството в рамките на следващите 30 дни. След това ще са длъжни до 7 дни да уведомяват агенцията за количеството на износа. Ако има забранителна заповед обаче, търговецът трябва да пусне медикамента в страната ни.

Ново уведомление с желание за реекспорт може да се направи след 30 дни

Фармацевтите също ще имат задължения, за да се ограничат липсите на медикаменти у нас. Те по електронен път ще трябва да уведомяват ИАЛ, когато до два дни след заявка с продукт от списъка с наблюдавани медикаменти не получат съответното лекарство. Ако петима различни аптекари в рамките на един месец подадат уведомление, че търговец на едро не е изпълнил заявката им, той подлежи на проверка, както и наличностите на съответния медикамент в цялата страна. Няма ли такива, износът на съответното лекарство ще се прекратява.

Санкциите към некоректните търговци също се увеличават

Така например дистрибуторите, които купуват лекарства от аптеки или не изпълняват задълженията си да информират ИАЛ за движението на медикаментите, ще плащат глоби от 25 000 до 100 000 лв. От своя страна, фармацевтите, които дават лекарства от забранителния списък за износ на търговци на едро, ще бъдат санкционирани с 10 000 до 20 000 лв.

Засега не е ясно дали промените ще се приемат, нито доколко голям ще бъде ефектът от тях. Причината е, че механизмът, който се предлага, изисква огромен административен капацитет на ИАЛ, за да се реализира, а с такъв агенцията не разполага. Освен това промените ще срещнат съпротивата на легалните паралелени дистрибутори, които не бяха съгласни да има забранителен списък с медикаменти за износ. Въвеждането му със сигурност ще вкара предлаганите поправки в съда, както стана преди няколко години.

Друг проблем е доколко законът ще ограничи нелегалната паралелна търговия 

която според самите дистрибутори генерира близо 50% от целия реекспорт, което прави около 200 млн. лв. на година. За да се ограничи тя, е нужно да се следи движението на медикаментите и от аптеките към пациентите. На този етап обаче законът не дава пълна възможност за това. Поради всички тези причини много експерти искаха у нас да се въведе електронна система за контрол на паралелната търговия, в която всеки участник в системата щеше да е длъжен да подаде по-нататъшното направление на медикаментите. Така властите във всеки момент щяха да могат да видят къде се намират лекарствата и чия е отговорността за липсата им. Както и дали има такава наистина. Информацията в този случай щеше да е напълно обективна и навременна. Подобна е системата в Словакия.