Интервю

Държавата да се ангажира с 6% от БВП за здраве

17-07-2017 07:32
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Държавата да се ангажира с 6% от БВП за здравеДоплащането трябва да се легализира като доброволно осигуряване, твърди президентът на КНСБ Пламен Димитров
Парите за здраве никога не стигат, колкото и да се увеличават. Има ли лек за затъналите в дългове болници, обезсърчените от ниските си заплати медици и изтормозените от доплащане пациенти? Clinica.bg потърси отговорите от президента на КНСБ Пламен Димитров.

- Г-н Димитров, на фона на лекарските протести преди седмица, как гледате на насилието, което ги породи?

- Смятам, че е недопустимо, в XXI век, в държава от Европейския съюз, да се посяга на длъжностно лице, каквото и да е то. Още повече на човек, който ти спасява живота. Това е пълен абсурд и продукт на обърканите ни ценности през последните 27 години. Твърдо съм убеден, че трябва да се вземат най-радикалните мерки насилието да бъде пресечено. Това деяние беше криминализирано, както и посегателството над учители, но трябва да се прилага. Тези, които посягат, наистина трябва да получат отпор. Според мен е необходимо да се действа радикално, защото когато много такива случаи се появяват в публичното пространство, обществото като че ли започва да свиква, че е нормално нещо осъдимо да се случва безнаказано. Трябва някой да влезе в затвора, за да е ясно, че така не може.

- Лоши ли са условията на труд, в които работят българските лекари? 

Някой трябва да влезе
в затвора, за да е ясно,
че не може да посягаш
на лекар 

- През последните години в по-големите болници бяха направени доста инвестиции, но в общинските и по-малките положението никак не е розово. Знаем, че много от тях буквално се борят за оцеляване. Перспективата им е твърде неясна и техните ръководства, а и финансовото им състояние, не позволяват да се правят дългосрочни инвестиции. Условията на работа не са добри, затова няма и достатъчно персонал. Обществено известна тайна е, че много от лекарите де факто не са там, а само се водят по документи, за да се отчетат съответните лица, нужни за акредитация. Не съм специалист в болничната материя, но със сигурност е важно към лекарите и медицинските сестри да има послание, което да се изпълнява. Имам предвид ангажимент не само от държавата, но и от всички нас като данъкоплатци, за да не се финансира системата само през здравната каса. Така всички ще носим отговорност към лекарското съсловие, което в крайна сметка спасява живота ни. 

- Този ангажимент ще успее ли да преодолее най-големият проблем в сектора, а именно - липсата на кадри?

- За мен ангажиментът за 6% от БВП за здравеопазване трябва да бъде заложен като политическа цел така, както заложиха 2% за отбрана в следващия четиригодишен хоризонт. Нуждите на системата и гарантирането на достъпно и качествено здравеопазване за всички българи очевидно изискват ресурси. Ние, като синдикат, правим, каквото можем. В края на миналата година нашата федерация „Здравеопазване” за пореден път договори двегодишен колективен трудов договор в системата. Някои хора казват, че много от параметрите там са непостижими, защото нямало как да се плаща 700 лв. начална заплата на медицинска сестра при положение, че в малките болници и училищното здравеопазване същият персонал получава по 520-550 лева. Не приемам подобна критика. За мен заложените величини за сестра, главна сестра и лекар като начални заплати са ориентири за изпълнение във всички болници в рамките на поставения срок на договора. И мобилизират управляващите и мениджърите да търсят решение, независимо от средствата и финансовите параметри. Веднага давам за пример кметът на столицата Йорданка Фандъкова. Точно заради това, че заложихме 700 лв. стартова заплата за медицинските сестри в договора, общината намери пари и увеличи с близо 100 лв. – до 640 лв., заплатите на почти всички сестри в системата на общинското здравеопазване и училищно образование. И макар че не е достигната заложената сума от 700 лв., догодина със сигурност ще стане. Във Варна и в Бургас вече са достигнати. В крайна сметка, слагайки тези минимални прагове, тласкаме възнагражденията нагоре.

- Може ли държавата да си позволи да внася лекари, медицински сестри и фелдшери от чужбина?

Пълен нонсенс е да внасяме медици от чужбина, по-смислено
е да инвестираме, за
да задържим своите

- За мен това е доста глупаво, защото даваме доста ресурси. Един от най-високите държавни стандарти, който се отпуска за обучение на студенти, е в медицината. Вярно е, че има и частно финансирани бройки, но все пак ние си плащаме като общество. Лекарите се подготвят и в един момент, понеже част от тях не могат да видят причина да останат тук, заминават. А на тяхно място ние да внесем някой друг – това е пълен нонсенс, огромен разход и разсипия на обществен ресурс. Далеч по-смислено е да дадем повече пари за здраве, за да може нашите лекари, които сме си отгледали, да останат в България, отколкото да внасяме отвън. Разбира се, ако става дума за висококвалифицирани специалисти или такива, каквито нямаме, тогава нека има внос. Т. нар. синя карта предлага чудесни възможности да бъдат внасяни специалисти и извън Европейския съюз, стига да искат да дойдат да работят за тези заплати, които се предлагат в България.

- Проблемът може би няма да е налице, ако клиничните пътеки бяха по-добре финансирани, а заплатите не зависеха толкова от доплащането от джоба на пациентите. В този контекст, трябва ли да има лимити в здравеопазването като сектор?

- Смятам, че не бива да има лимит, когато говорим за лекуването и спасяването на човешки животи, особено в големите болници. През тяхната спешност минава огромният контингент от неосигурени българи. И не само те. Знаем, че в София идва да се лекува почти цяла България. Ако бъде открито онкологично заболяване, никой не отива в общинската болница, която му е най-близо. Даже и в областната болница не отиват. Всички искат в София и търсят най-добрите специалисти. Няма как да има лимити – по какво да ги измерим? Историческият принцип беше въведен, но се оказа, че не е най-верният. Смятаха, изчисляваха, после добавиха други механизми ... Напоследък пак се заговори за диагностично-свързаните групи (ДСГ) като подход, който да даде точната формула. Смятам, че той е по-верен и ако се въведе, ще минимизираме лъжата, злоупотребата, спекулацията. Но е по-скъп, защото пациентът се лекува комплекно от всичко, което евентуално е свързано с основното му заболяване, а не само от това, което му е дадено като клинична пътека.

- Няма ли откъде да намери средства държавата да инвестира във въвеждането на ДСГ, след като всяка година парите за здраве, така или иначе, се увеличават?

- Вече има не само пари, но и воля за едно завършващо действие в този сектор. За мен първата стъпка, която започна по времето на министър Москов, но не беше довършена, е здравните заведения да се регистрират по отделен закон. Наложилата се търговска логика, че от здравето трябва да се печели, е пълно безумие. Във всички нормални държави болничните заведения, включително и частните, са регистрирани като „нонпрофит” (nonprofit, от англ. - неправителствени) организации. Говорим за тези, които ползват публични средства. След като обърнем търговската логика и изгоним търговците от храма, както се казва, можем да седнем и вече на чисто да видим за какво отиват парите. Трябва да отиват за медицинска дейност, защото за това са дадени. Да видим как се калкулират всички консумативи, какви допълнителни средства могат да бъдат привлечени по оперативните програми, за да се инвестира преди всичко в базата, какъв ресурс може да се мобилизира в технологии, апаратура, изледвания и прочие.

Трябва да изгоним търговците от храма
на здравеопазването

- Реалистично ли е при това положение да се говори за вдигане на здравната вноска?

- Не, не мисля, че здравната вноска трябва да се вдига. Би трябвало да се легализират всички плащания, които сега са под масата, като допълнително доброволно здравно осигуряване. Тоест, да се създадат такива механизми, че парите, които сега така или иначе плащам за допълнителни услуги, да има възможност да ги давам по друг ред, който не е задължителен. Така доплащането ще изчезне като форма и ще мине през съответните доброволни фондове, както е в нормалния западен свят. Успоредно обаче парите за здраве трябва да се увеличават – и през бюджета като процент от БВП, и през събираемостта, защото там има огромен резерв. В страната ни има над 1 млн. души, които не се осигуряват, да не говорим за всички онези, които държавата трябва да осигурява (пенсионери, безработни, военослужещи и т.н.). Вярно е, че процентът на държавното участие малко беше вдигнат, но все още е далеч от това, което трябва да се даде.



Ананиев ще заложи на контрола

Ананиев ще заложи на контрола

Здравноосигурителният модел е изчерпан, има нужда от развитие, каза Кирил Ананиев

Чакаме спешна реформа от новия министър

Чакаме спешна реформа от новия министър

Краят на тази година вече се вижда. Трудна ли беше тя за общинските болници, какво очакват лекарите от новата година и от новия екип на здравно министерство, ще се увеличават ли фалитите на клиниките или се вижда светлина в тунела, попитахме д-р Гергана Коларова. 

МЗ пак спасява държавните болници

МЗ пак спасява държавните болници

До две седмици Кирил Ананиев обеща доклад за финансовото им състояние
В

В "Александровска" вдигат заплатите

С 16% се увеличават възнагражденията на лекарите, с 24% на сестрите

Бойко Пенков поема лекарствата в МЗ

Бойко Пенков поема лекарствата в МЗ

Жени Начева ще отговаря за обществените поръчки и електронното здравеопазване
Без да има реформа оставаме в ничията земя

Без да има реформа оставаме в ничията земя

Поредният нов бюджет и министър са на дневен ред в здравеопазването. Вижда ли се шанс за реформи през следващата година, има ли смисъл от налагането на мораториум за финансиране на нови дейности и лекарства от касата, как ще се развиват болниците в страната, попитахме Семир Абумелих. 

Ще спаси ли бюджетът болниците

Ще спаси ли бюджетът болниците

150 млн. лв. допълнително се предвиждат за клиниките, но повечето ще отидат за дългове и осигуровки

Касата започна подготовка за НРД

Касата започна подготовка за НРД

Управителят на фонда проф. Камен Плочев проведе среща с консултанти по различни медицински специалности във ВМА

„Дева Мария

„Дева Мария" вече и с онкология

Новото отделение може да остане без договор от здравната каса догодина

Мораториумът засяга над 20 болници

Мораториумът засяга над 20 болници

Две нови клиники и три диализи вече са готови за договор с касата догодина, още четири чакат разрешение за дейност

1 2 3 4 5 ... 67 »

Всичко за
инсулта

 

 

Инсултът е изключително спешно състояние, което изисква незабавна реакция от страна на близки и лекари. Кои са болниците, където може да намерите помощ в случай на инсулт, какво трябва да знаете за това състояние, може да научите тук. Това е съвместен проект на Clinica.bg и Българското дружество по неврология.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Одобрявате ли Амстердам като нов дом на ЕМА?

Ноември 2017