5% от здравните плащания да са за зъболечение

Бюджетът не е справедлив, искаме да бъде анексиран адекватно, за да търпят лекарите по дентална медицина загуби, казва д-р Николай Шарков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Преди време, когато се уточняваше бюджетът заявихме, че увеличението трябва да бъде с минимум 20 на сто. Това се налагаше, за да запазим цените на денталните услуги по задължителното здравно осигуряване такива каквито са в момента, но индексацията не е взета предвид. Медикаментите поскъпват. За разлика от личните лекари, при денталните, лекарствата, които се използват по време на лечението, са към цената на самите услуги. При нас ние ги влагаме, както и материалите в лечението. Не караме пациентите да ходят да си ги купуват. Това постъпване обаче не е взето предвид. Ние настояваме 5 на сто от здравноосигурителните плащания да отиват само за денталната помощ, а те са 7 млрд. 860 млн. лева. Сега този процент е 4,3, което прави 328 млн. лева. Като се има предвид това, не може да се каже, че бюджетът е справедлив. В денталната медицина има проблеми и те следва да бъдат решени. Аз разчитам, че политиците ще се съобразят, а ние искаме да индексират бюджета адекватно, за да не търпят лекарите по дентална медицина загуби.

- Каква е картината на оралното здраве и има ли то отношение към заболяванията на други органи и системи?

- Доказана е връзката между оралните заболявания и захарния диабет, сърдечно-съдови заболявания, някои видове рак и пневмонии. Тежкото пародонтално заболяване води до перикардит или миокардит. Това са данни, залегнали в авторитетния Световен доклад за състоянието на оралното здраве до 2030 г. на Световната здравна организация (СЗО). Той е от ноември 2022 година. Заболяванията на устата заемат 45% от всички незаразни заболявания, каквито още са тези на очите, на отделителната система и т.н. Този процент е стряскащ и затова следва да се вземат мерки. Тук става въпрос не само за кариеси, но и за заболявания на зъбодържащия апарат, обеззъбяване, рак на устната кухина, травми, вродени малформации. Основното обаче е нелекуваният кариес. Когато се говори за здраве, темата за пари е неизбежна. В световен мащаб за оралното здраве се дават 390 млрд. американски долара. Те представляват обществени и частни разходи. У нас ситуацията стои по-различно. Тези заболявания обаче са предотвратими с въведени мерки в много страни от Европейския съюз и по света. Неслучайно в доклада се дават препоръки, които държавите следва да предприемат точно, защото оралното здраве е неразделна част от общото здраве на индивида, макар и ние винаги да ги разделяме в нашето съзнание. То не може да бъде отделено от заболяванията на сърцето, ставите, нервната система. В този смисъл важността му е от особено значение за цялостния организъм на човека.

- В какво се изразяват препоръките на Световната здравна организация?

- Първо да се застъпи активно оралното здравно образование. За него трябва да се говори още от детската градина, от училище, в общностите и населението на дадена страна. Това означава формиране на елементарни действия и навици у индивида, които да подпомогнат опазването на неговото орално здраве. Изразява се в правилна устна хигиена и хранене, изрязаващо се в намален прием на захари. Известно е, че захарта, освен да уврежда организма и да води до затлъстяване, е основен фактор за зъбния кариес. В тази връзка СЗО предлага ограничаването на приема й да бъде до по-малко от 10 процента. Това означава около 50 грама на ден. Трябва да бъдат въведени данъците върху напитките с добавена захар и върху храните, в които тя е с високо съдържание. Препоръчва се събраните средства от налозите да бъдат инвестирани в стратегии за предотвратяване на оралните заболявания. Освен това, следа да бъде забранено здравни, спортни и корпоративни събития да бъдат спонсорирани от компании, които произвеждат нездравословни храни. Тези данни от доклада и препоръките вече представих на депутатите в здравната комисия и се надявам да бъде взето отношение занапред за подобряване на оралното здраве на българина. Повдигнах тази тема, защото това е тежък товар на правителствата на всички държави-членки на Европейския съюз, включително и на България.

- Преди няколко години у нас имаше идея за намаляване на захарта и подсладителите в сладкиши и напитки, но това не се случи. Смятате ли, че сега може да бъде реализирано?

- Действително, преди години не се случи, имаше съпротива срещу това намерение. Дали може да се случи, времето ще покаже. Само ще отбележа, че в немалко държави са успели да го постигнат.

- Факт обаче е, че децата са най-големият консуматор на захари особено по празници, като Коледа и Нова година, например. Какво може да бъде направено, за да опазим тяхното здраве?

- Най-напред да бъдат възпитани от малки в духа точно на здравословното хранене. Тук ролята е на родителите. Освен това, те не бива да консумират свободни захари до двегодишна възраст. Това съвсем не означава, че на 3 и 4 години могат да ядат сладкиши, шоколади и бонбони всеки ден в неограничени количества. Всяко семейство следва да въведе определена мярка, като се консултира със своя дентален лекар. Не бива да се мисли, че млечните зъби, дори и с кариес, ще преминат, ще израстнат постоянни и ще пазим тях. Такова схващане е напълно погрешно. Пакетът за деца вклвючва повече дейности от този за възрастни. Родителите следва да се възползват от тази възможност и да ги водят на дентален лекар както за профилактични прегледи, така и за зъболечение.

- Зъболечението обаче изисква средства и не всеки може да си го позволи в необходимия обем. Как тогава да опазим оралното си здраве?

- Като най-голямото предизвикателство, посочено в доклада на СЗО, е да се гарантира, че всички хора, независимо какви са доходите им и къде живеят, разполагат с необходимите знания и инструменти, за да се грижат за зъбите и устата си, както и с достъп до профилактика и грижа. Колкото до оралното здраве на българина, мнозина не използват и това, което им е осигурено в пакета за зъболечение по линия на Националната здравноосигурителна каса. Отново подчертавам – оралното здраве не е въпрос на красива усмивка, то има отношение към редица органи и системи в човешкия организъм. Хората трябва да имат предвид това и да бъдат по-отговорни към него.

- Впрочем, какво е оралното здраве на българина към момента? Преди време очертахме съкрушаваща картина, има ли вече подобрение?

- Картината не се е променила. Някои могат да кажат, че се повтарям, но фактите, като цяло, са такива, каквито бяха и преди няколко години. Българинът обикновено ходи на зъболекар, когато го заболи. Това е мисленето у нас с десетилетие, дори и на немалко съвременни родители, баби и дядовци. За някои може и да звучи шокиращо, но едва 30% от сънародниците ни си мият зъбите. Липса на профилактика, лоша хигиена и системно неглижиране на оралното здраве са причините за стряскащата картина по отношение на денталното здраве в България. Официалната статистика показва, че 18-годишните младежи у нас имат средно по 6 кариеса и 1 изваден постоянен зъб. А във възрастовата група от 35 до 44 години броят на липсващите зъби нараства до 6. Сред децата обаче има с какво да се похвалим. Колега от Пловдив защити дисертация, като използва предишни данни и по-нови данни от Националната програма за оралното здраве на децата от 0 до 18 години. Проучването му бешже в два града – Пловдив и Смолян. Той установи, че в Смолян кариесът на постоянните зъби е намалял с 25%, което се дължи точно на програмата. Това е малък сегмент, но се надяваме да се потвърди и в другите области. Обикновено хората я свързват с поставянето на силанти на децата, но тя съдържа още здравно обучение и възпитание на децата, обучение и мотивация на хората, които взимат решения и редица други неща.