Касата отчете излишък от 1 млн. за 2016 г.

Липса на аналитичен капацитет в НЗОК, констатираха депутатите

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Излишъкът от един милион е формиран на фона на неразплащането на дейности за 14 млн. лв. при зъболекарите и над 28 млн. лв. за медикаменти. Отделно има 36 млн. лв. неразплатена дейност на болниците, така наречената „надлимитна". Всичко това подразни народните представители и съсловната организация на медиците.

Излишъкът не е формиран умишлено, просто в последния момент се получават средства, които няма как веднага да се разплатят, обясни Кирил Ананиев.

През миналата година касата е изразходвала 3.298 млрд. лв.

Това е повече със 165.5 млн. лв. в сравнение с 2015 г., отчете още Ананиев. Въпреки това средствата за системата пак не достигат. Причините за това според експертите на касата са много. Сред тях са увеличаването на договорните партньори за болнична помощ и новите дейности за всеки един от тях, както и нарастването на разходите за медикаменти. За миналата година са включени 22 броя нови продукта, средствата за тях са били 42 млн. лв. Основното перо е било за хепатит С – 38 млн. лв. От отстъпки касата е събрала 87 млн. лв., а за тази се очаква те да са 100 млн. лв., допълни Ананиев. Най-големи са били разходите за диабет, ССЗ, ХОББ, астма, а най- висок е ръстът при хепатит, предсърдно мъждене, артрит. Със 7% са се увеличили и разходите за стентове, а броят на болните с 4%, отчете още Ананиев. Според него основният проблем не е в липсата на средства, а в липсата на достатъчна ефективност при изразходването на бюджета на касата.

Нужно е да се подобри аналитичната част в отчетите на здравната каса, сега има много информация, но няма формирани изводи, на базата, на които да подобрим работата на НЗОК, категорична беше д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия. На същото мнение се оказаха и колегите й от опозицията.

„Има снимка на разходите, но няма анализ. Ако си направите труда, да направите анализ на КП, ще се види, че болниците с най-големи задължения работят най-тежката патология и

затова парите никога няма да стигнат

коментира проф. Георги Михайлов от БСП. Той попита и защо не се вкарват полуавтоматизираните системи за ограничаване на течовете от онколекарства, както и централизираното договаряне на цените на тези медикаменти.

Ще създаден аналитично звено в НЗОК, за да се направят нужните изводи, каза в отговор Кирил Ананиев и прехвърли топката на подуправителя на фонда д-р Димитър Петров. „Нито КП, нито ДСГ са панацея, въпросът е да се разберем в каква посока вървим. Дисбалансите при пътеките могат при политическа воля и сътрудничество от съсловието да се изчистят за няколко месеца.

За въвеждането на ДСГ ще са нужни поне 2-3 години

но трябва политическо решение. Колкото до мерките при лекарствата – касата не може сама да въведе болничните опаковки, предложили сме законови текстове, с които това да стане, а за полуавтоматизираните системи инициирахме промени, но срещаме тежка съпротива", контрира д-р Петров. Въпреки забележките към докладите депутатите приеха и двата отчета на касата.