Клиники правят излишни ин витро процедури

Опитите са обречени заради липса на ключови изследвания и адекватна терапия, алармират пациенти

Секция „Репродуктивни проблеми на хора с диабет и метаболитни заболявания” към „Диабет, предиабет и метаболитен синдром” проведе проучване на пациентската удовлетвореност сред пациентите на ин витро клиниките. Изводът е, че има редица практики на ин витро центровете, които оставят у пациентите впечатлението, че клиниките понякога работят непрозрачно, некоректно, без прилагане на интегриран подход и без необходимата ендокринологична експертиза.

След 10-месечно проучване получихме много сигнали, според които голяма част от пациентите с ендокринни заболявания се подлагат на процедури по асистирана репродукция, без  да бъде обърнато специално внимание на основното заболяване.

Между 4000 – 10 000 лв. струват ин витро процедурите на пациенти, които не са финансирани от държавни и общински фондове. При по-голямата част от тези пациенти, не са извършени ключови изследвания и последващи терапии, без които процедурите са напълно излишни, защото опитите са обречени от самото начало.

Често пациентки са убеждавани, че не могат да забременеят и е наложителна ин витро процедура, а това се оказва невярно. Има много фрапантни сигнали, като този на жена от Сливен с “тубарен фактор”, на която са направени 6 НЕУСПЕШНИ  ин витро процедури, след което тя забременява ин виво. Забременяването се случва след самоинициран преглед при ендокринолог и приложена терапия за  стабилизиране на стойностите на ТСХ на щитовидната жлеза.

Голяма част от жените, подлагащи се на инсеминации и ин витро процедури, са с предиабет, диабет, метаболитен синдром,  метаболитен синдром, заболявания на щитовидната жлеза, болести на хипофизата, синдром на поликистозни яйчници,   инсулинова резистентност и други. Ако тези жени бъдат подложени на адекватна терапия, това ще гарантира по-висока успеваемост на техниките за асистирана репродукция, а също така и по-лесното и безопасно протичане на една евентуална бременност и раждане на здраво дете.

Резултатите от проучването и становище по проблемите са внесени в Министерството на здравеопазването, НЗОК и са предоставени на Национална пациентска организация.

Настояваме за по-добрата проследяемост на процедурите, за по-добра информираност и за интегриран подход при лечение – гинеколозите в ин витро клиниките да работят заедно с ендокринолози, кардиолози и други специалисти. Настояваме за:

1. Всички ин витро клиники да издават амбулаторен лист и разпечатка от ехографията, придружен с разчитане от специалист за деня от цикъла (брой антрални фоликули, разположение, размери, размери на яйчниците, размер на матката и лигавицата на матката в см. ), подпис и печат на специалиста по репродуктивна медицина. Подробна епикриза или друг документ описващ процедурата да се дава в деня на трансфера на пациентката, както и описание и снимков материал от  развитие на ембриона и състоянието му преди трансфер.

2. Клиниките и лекарят, насочващи жените за ин витро процедура със собствена или донорска яйцеклетка, да издават официален документ за това, с подпис и печат.

3. Да бъдат създадени благоприятни условия за откриване на клинична пътeка РЕПРОДУКТИВНА ЕНДОКРИНОЛОГИЯ, която липсва в България

4. Да се подготви пакет от задължителни изследвния преди да се назначи и пристъпи към ин витро процедура (да станат задължителни изследванията за AMX, TSH, FT4, фоликуметрия, вродена тромбофилия, вит. Д, вит Б12 и обсъждане в рамките на първите 2-3 прегледа преди началото на процедурата и др.).

5. Клиниките ежегодно да обявяват  статистика за своята успеваемост в два раздела, собствени яйцеклетки и донорски, в които да бъде отбелязана поредност на опита при успех.

6. Хистеросалпингография - цветна снимка направена на цифров рентген с поне 4 кадъра, да стане задължително изследване преди стартиране на процедура асистирана репродукция (инсеминация или ин витро), като копие от диска с изследването се предава на пациента. 

7. В България има двойки над 43 години, които поради посочените по-горе пропуски от години не успяват да осъществят мечтата си за дете и са самофинансирали опитите си. Нека правителството да помисли за вариант с който да компенсира финансово тези двойки, за да постигнат мечтата си. Много от тях имат по няколко неуспешни опита със собствена яйцеклетка и също толкова с донорска, което говори, че въпреки неуспешните опити не е направено усилие стерилитетът да се изясни.

Даниела Христова, председател сдружение „Диабет, предиабет и метаболитен синдром”

Мариана Александрова, управител на сдружение „Диабет, предиабет и метаболитен синдром”