Лице

Медийна звезда по неволя

01-12-2023 15:38
Фелдшерът Радко Радев, който изроди бебе в линейка продължава да работи 12 години след пенсия, мечтае в ЦСМП да дойдат млади медициМедийна звезда по неволя
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
75-годишният фелдшер Радко Радев от ЦСМП-Айтос води успешно раждане в линейка на 26 срещу 27 ноември. За часове той буквално стана медийна звезда. Медикът от филиала на ЦСМП – Айтос обаче съвсем не се изживява като екшън герой.
Биографично

 

Радко Радев е роден на 6 юли 1948 година в Айтос, където живее и досега.

През 1971 г. завършва Полувисшия медицински институт в Стара Загора, фелдшерски профил. През 1975 г. завършва Полувисшия медицински институт в София със специалност санитарен инспектор. Първоначално започва работа във фелдшерската служба в село Карагеоргиево, а след това 12 години в РЗИ – Бургас. Във филиала на ЦСМП- Айтос работи от 1976 година.

 

Как се става фелдшер

 

„И лесно и трудно. Лесно е, ако искаш да си от полза на хората. Трудно, защото съпреживяваш всеки един случай", казва Радко Радков. В семейството и рода няма лекари и медицински сестри. Майка му била санитарка и се случвало да го води с нея на работа, когато няма кой да го гледа. Баща му работел в санипитстанцията. За времето, в което учел и работел първоначално говори със сантимент. „В онези години много насърчаваха медицинските кадри, не само лекарите, но и фелдшерите. Търсеха ни и видеха ли някой по-буден, му предоставяха възможност да специализира, да се развива. Така се случи и при мен. Дойдоха в селския медицински пункт и ми предложиха да отида и уча за санитарен инспектор в София", разказва Радев. Независимо, че и тази професия му харесала, фелдшерството надделяло. „Животът може да ти даде много, но не ти ли даде любима работа, която да те удовлетворява считай, че не си получил нищо", казва той. Убеден е, че човек, независимо от общетсвеното си положение трябва да запази душевността си, съпричастността към чуждото страдание и да помага винаги, когато има нужда. С умиление си спомня някогашните пациенти от Карагеоргиево – и по име, че някои и по болежки.

 

Бебе на пътя

 

„След като изродих последното бебе в линейка станах по неволя медийна звезда. Не съм направил нищо извънредно. Не съм всеможещ и всезнаещ. Това е професията ми, дългът ми. Изпълних го", казва с известно смущение Радко Радев от проявеното внимание към него. Като пресмята се оказва, че има над 20 подобни случаи. Получил обаждането в 4.11 ч. на 26 срещу 27 ноември. Било за бременна в десетия лунаред месец. „По най-бързия начин екипът на спешния филиал се изнесе към адреса, отидохме, прегледах родилката и ѝ измерих кръвното налягане. Установих, че има болки на пет минути. Докато се придвижим до линейката, болките станаха на две минути. Трябваше да се действа", разказва фелдшерът. Едва що се качили в нея и раждането започнало. „В родилната зала е различно – имаш всички условия и екип от трима-четирима или дори пет човека медицински и помощен персонал. Друго е, когато си сам. Ние сме екип от шофьор и фелдшер, но шофьорът кара линейката през това време и всичко става в движение. Аз сам трябва да обслужвам родилката и да се грижа и за здравето на бебето", коментира той. Радва се, че момченцето се появило живо и здраво.

Случвало му се е да води раждане къде ли не – в лозята, че дори и на банкета край пътя. „Болките на жената бяха започнали. Семейството тръгнало с колата си към Бургас. По пътя разбрали, че няма да стигнат невреме. Догоних ги с линейката. Нямаше време да я качим вътре. Само застлахме платнище и раждането започна.", разказва ситуацията от преди пет години Радев. По думите му, в професията е преживял какво ли не.

 

Най-тежките случаи

 

В практиката на фелдшера Радко Радев те не са един и два. Въпреки това, той помни всички до най-малки подробности. Казва, че няма да ги забрави, защото при спасяването на всеки един пациент е вложил не само всичко, на което е способен в професията, но и емоции, дори част от душата си.

Единият от тях е катастрофа на колелото при Горското стопанство на Айтос. Случило се преди четири-пет години. Товарен камион помел лек автомобил, в който пътувало семейство. Загинали бащата и двете деца, оцеляла само майката. Докато Радев разказва, спира на моменти. Видимо преживява спомена, но държи да продължи нататък, за да имат шофьорите обеца на ухото. „Пристигнах пръв. Да установиш смърт на дете е ужасно. Майката обаче настоява да отида пак при трупчето му, не вярва, че не е живо. По-нататък виждам два крака на възрастен, затрупан под пшеницата, изсипана от камиона при катастрофата. Разривам и какво да видя – таткото прегърнал пресмъртно другото дете. Така останали навеки и двамата. Нямаше как да им помогна. Плаче ми се, но нямам право. Жена е още жива, не бива да вижда сълзи, трябва й надежда- Насилвам се, усмихвам се. Правя, каквото е необходимо и я предадох на колегите, да я закарат с друга линейка в болницата", разказва Радко Радев.

Оказало се, че това не са единствените жертви при катастрофата. На пътя лежал младеж, пометен от камиона докато пресича пътя. Имал сърдечна дейност, но скалпът му бил отстранен, а раната цялата посипана с пшеница. „Качихме го в нашата линейка и го закарахме в Бургас. По пътя го чистих зърно по зърно. Напарвих превръзка. Хванах венозен път, подадох му кислород. Важното е, че момче оживя и се възстанови", спомня си Радко Радев.

 

Куриозите в професията

 

Сред тежките случаи има и немалко трагикомични. Радко Радев няма да забрави този на мъж, който след семеен скандал решил да свърши със себе си. Да се отърве час по-скоро, се нагълтал със селскостопанска отрова Би 58. Едва що я изпил и се усетил какво е направил. Казал на жената и, макар и скарани, тя го докарала във филиала на спешния център. „При нас в Айтос имаме и амбулатория, което е голямо улеснение за тези, които не искат да чакат на опашка при личния лекар, но е натоварваме за нас", пояснява фелдшерът. Пред входа обаче мъжът размислил за кой ли пореден път. Отказал да влезе и легнал на носилка отвън. „Излизах, влизахф няколко пъти, не иска. Уж е на умиране, но се съпротивлява. По едно време започна да губи пулс, жизнени показатели, сърдечния ритъм спря. Време за уговорки нямаше. Ударих му един юмрук в гърдите и сънрцето тръгне. Така, като няма дефибрилатор наблизо и с бой става", смее се фелдшерът при спомена.

 

Промените

 

По думите на Радко Радев в спешната помощ те са и за добро, и за зло. „От една страна имаме оборудване, линейки, предстои обновяване на спешните центрове. От друга обаче няма млади хора. Трябва да се помисли как, с какви стимули трябва те да бъдат привлечени", казва той. Не може обаче да се примири с вербалната и физическа агресия над медиците, но не може и да си я обясни. „Напоследък хората неясно защо не умеят да овладяват емоциите си. Всеки смята, че неговият случай е най-тежък, което е напълно обяснимо. Гледат си часовника и минутата им се струва час, а после се нахвърлят върху екипите", казва той. За повече от 40 години стаж като фелдшер, Радев твърди, че все още никой не му е налитал нито на него, нито на шофьора на линейката. „Израснал съм в махалата. Хората ме познават отдавна. Ако някой от по-младите, който не ме знае, тръгне да ми казва дума на криво, веднага някой от по-възрастните ще го озапни", разказва той.

 

Семейството

 

Съпругата му Катя Радева дълги е била медицинска сестра. Заради кризата с кадри и се е случвало да работи на две, дори на три места. Вече е пенсионерка. Дъщерята и синът им са икономисти, но нито един от тях не съжалява, че не са поеми по пътя на медицината. „Важното е човек да работи с удоволствие, с удовлетворение. Това са избрали, това ще ги направи щастливио", казва Радко Радев.

Той няма много свободно време, но в почивните дни се старае да стяга нещо у дома – малък ремонт, поправка на мебел и каквото там се наложи. Увлечението му е фолклорът. Следи младите изпълнители, как се развиват. И неизменно в събота гледа „Иде нашенската музика" по БНТ 1.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Рицарят в бяла престилка

Рицарят в бяла престилка

Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен" в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легион
Ангелът на благодарността

Ангелът на благодарността

Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
Пролетта на самотната птичка

Пролетта на самотната птичка

Д-р Емил Давчев е първият, който дръзна да се опълчи на НЗОК и да спечели дело за дискриминация срещу нея
Ричард - голямото сърце

Ричард - голямото сърце

Или за единствения здравен работник на четири лапи в София, който има право да весели пациентите с онкологични проблеми и болните деца
Живот на върха на пиката

Живот на върха на пиката

Ваня Григорова пренебрегва личния комфорт в името на каузи, няма време за хоби, но отиде ли на риболов, уловът е неизбежен
В безсъницата на римите

В безсъницата на римите

Общопрактикуващият лекар д-р Господин Драганов от Карнобат пише стихове за отмора и композира творби за блокфлейта
Живот като в трилър

Живот като в трилър

Директорът на Психиатричната болница в Царев брод д-р Милчо Ванчиков с два романа със сюжети, почерпани от делниците му
Куражът да кажеш истината в очите

Куражът да кажеш истината в очите

Д-р Ангел Налбански основа и оглави сектор "Ендоскопска гинекологична и урогинекологична хирургия" в УМБАЛ „Света Анна"
1 2 3 4 5 ... 13 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ