Най-важният маратон е този, в който тичаме към себе си

И медицинските специалисти, и писателите споделят знания, а за да бъдат успешни и едните и другите трябва да бъдат емпати и да разбират хората, казва проф. Асена Сербезова

- Проф. Сербезова, какво превръща един фармацевт, здравен експерт и политик в писател?

- Има много общи неща, между хората, които пишат. Едно от тях е влиянието, което са имали книгите и четенето им през детството им. Отдавна е установена връзката между четенето и писането. Аз съм от поколение, което израсна без интернет, но с много книги. Бях 6-годишна, когато отидох в близкото читалище и взех първите си книги, без дори да мога да чета. Словото винаги ме е докосвало и трансформирало. Имах прекрасни учители по литература и български език, както в основното училище, така и в гимназията. Фармацията е само един от пътищата, по които поех, но близките ми знаят и за другите ми приключения. Преди десетина години започнах да пиша част от историите, събрани в "Четвърт приказки за Клара и Кристо" и реакциите на хората, с които ги споделях ми дадоха увереност, че те трябва да видят бял свят като книга.

- Има ли допирни точки между писането и здравеопазването?

- Здравеопазването и писането са отделни области със свои уникални характеристики и изисквания. В здравеопазването професионалистите трябва да могат да мислят критично, за да диагностицират и лекуват пациенти, докато в писането авторите трябва да могат да създават завладяващи истории и герои, които да резонират с читателите. Една съществена допирна точка е умението за ефективна комуникация. В здравеопазването медицинските специалисти, ако искат да са полезни, трябва да умеят добре да комуникират с пациентите и техните близки. По подобен начин и авторите следва да умеят да представят идеите си достъпно, за да достигат до мнозина. И писането и решаването на казусите в здравеопазването безспорно изискват креативност. И медицинските специалисти и писателите споделят знания, а за да бъдат успешни и едните и другите трябва да бъдат емпати и да разбират хората. Трудно е да сътвориш съдържание, което да резонира с хората, ако не ги разбираш, както е и трудно да си добър лечител, ако не си даваш сметка за индивидуалностите на хората, техните страхове, убеждения и нагласи.

- А кои са Клара и Кристо?

- Клара и Кристо имат своите прототипи, но всъщност са събирателни образи на всеки един изграждащ се и учещ се млад човек. В книгата, както и в реалния живот са брат и сестра, които са отглеждани заедно, но имат различни възприятия за средата, в която израстват. А Ана, главната героиня и тяхна майка, ги отглежда с уважение към тези разлики, дори осигурявайки им пространство да се разгърнат, вместо да се опитва да ги уеднакви с нейната гледна точка. Чрез Клара и Кристо Ана осъзнава, че за най-важните неща в живота всъщност никой не ни подготвя – как да бъдем добри родители, как да комуникираме добре, как да се заявим пред света и как да вземаме коректните за нас решения. Не случайно и книгата започва с мисълта на Ангела Швинд, че "докато опитваме да научим децата си на всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той." Трябва да отворим сетивата си за тези уроци, а не да проповядваме от амвона на предимството в годините, родителството и очакванията, които имаме.

- Коя е любимата ви история с тях? На какво бихте искали да научат всеки читател?

- Това всъщност не са приказки с Клара и Кристо, а за тях. Тоест, бидейки събирателен образ на хора, които искат да се учат и са оставени да грешат, те внимателно наблюдават какво правят възрастните, а не какво им казват. Клара и Кристо учат родителите си, както и възрастните, с които общуват. Често обаче възрастните не виждат тези уроци, а те са безценни. Книгата е и за това, как можем да се учим от историите, които ни споделят и другите, защото Клара и Кристо не са единствените герои. Ана, майка им, била събирач на истории и част от тези истории са споделени в книгата. Историите на другите хора, особено, когато не ги съдим имат потенциала да ни учат, ако имаме очи за тези уроци и им позволим да проникват в нас и да ни променят. Понякога, докато хората разказват, сякаш в някакъв магичен момент успяват да видят поведението си през нова перспектива и да оценят действията си по различен начин. Но за да отговоря на въпроса ви - всички истории са ми любими, те просто разглеждат различни аспекти от Живота.

- Коя част от Асена Сербезова представлява тази книга?

- Нито едно произведение не може да изрази изцяло автора си, а само открехва завесата към част от неговата същност. В случая се касае за тази част, която е посветена на психологията, психотерапията и уменията за комуникация. В тази част има и много житейски опит от работа с хора, както и истории от израстването на възрастните чрез взаимодействието им с деца. Като психолог съм наясно, че разказването на истории има съществено значение за развитието на комуникацията между хората, както и за промяната на нагласи и вярвания. Историите са не само са начин за предаване на знания и опит, но изграждат и емоционална връзка с четящите и слушащите ги, като и правят опита, който се предава с тях по-запомнящ се. Те могат да изграждат емпатия и разбиране, както и да мотивират хората за определено поведение. В този смисъл, историите в книгата "Четвърт приказки за Клара и Кристо" е тази част от мен, която иска да комуникира, да сподели и да изгради връзки, които да доведат до промяна в начина, по който създаваме смисъл в живота. Този смисъл е винаги насочен навън – към някого или нещо, не към нас. Ето това е нещо, на което никой не ни учи.

- А коя страна от монетата е по-трудната – на читателя или на писателя?

- Няма трудна и лесна страна на тази монета, те просто са различни. И четенето и писането изискват различни умения и може да са налице различни препятствия. Четенето изисква време и усилия да потънем в света между страниците. Четенето в този забързан съвременен свят може да бъде истинско предизвикателство. От друга страна, писането изисква креативност, критичен ум и умение да изразиш емоциите си със слово. И четенето и писането могат да доведат до трансформация и да бъдат повод за персонално израстване, а това, което предпочитаме да бъдем зависи от нашите личностни характеристики, интереси и цели. Всеки един от нас е и читател и творец, в различни, неповторими пропорции.

- Трудно ли е да сме честни, особено към себе си?

- В книгата става въпрос за най-трудния маратон – този към нашата същност. Никак не лесно да бъдем честни със себе си и да се освободим от илюзиите и стереотипите, които ни владеят. Ето и един откъс от книгата, посветен на този маратон:

"Най-важната среща в живота ни, Клара и Кристо, е тази със Себе си. Не можем да се срещнем изведнъж. Не може просто да си уредим среща и да излезем със себе си. Не става така... Не е толкова просто... Но няма и нищо сложно. Просто тази среща е тичане към себе си, почти маратон. Дълго бягане. Понякога бягаме в обратната посока, теглени от стереотипи, очакванията на родителите, близките и обществото. А отвътре сякаш напира едни вик, който се опитваме да заглушим, защото са ни казали, че трябва да се научим да изглеждаме стабилни и зрели. Най-важният маратон е този, в който тичаме към себе си. И усилията си заслужават." Уверявам ви, усилията си заслужават...