Проф. Плочев е надпартийна номинация

Вече се ангажира да направи преглед на алгоритмите на клиничните пътеки, казва д-р Даниела Дариткова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Дариткова, номинацията на проф. Плочев за управител на здравната каса не е ли малко изненадваща?

- В сектор здравеопазване търсим надпартийния консенсус. Проява на това са и номинациите, които имаме – първо за министър на здравеопазването, а сега, след оставката на д-р Глинка Комитов, и за управител на здравната каса. Приехме тази номинация да бъде направена от здравния министър Николай Петров, както и фигурата на проф. Плочев като надпартийна. Той е академичен човек, доказал се като управленец в структурите, в които е работил, има разностранни интереси и успешна кариера.

- Трудно ли направихте този избор, имаше ли други кандидатури, които обсъждахте?

- Мисля, че това беше първото предложение и то беше възприето от всички ни, без възражения. То бе възприето включително и от нашите коалиционни партньори, защото номинацията е направена едновременно от партия ГЕРБ и „Обединени патриоти".

- Има ли други номинации за управител на НЗОК?

- Доколкото имам информация, не.

- Какво очаквате от проф. Плочев, неговата задача определено ще бъде тежка?

- Наистина, проф. Плочев идва от един сегмент на здравната система, който е малко встрани от всеобхватния поглед на състоянието на здравеопазването, но от друга страна смятам, че неговият непредубеден поглед ще бъде полезен. Защото проф. Плочев е академичен човек, който познава нормативната уредба, представата му за системата на здравното осигуряване и на здравеопазването в България ще бъде изключително полезно и ще се интегрира добре в намеренията ни за реформа. Защото е факт, че той идва от една специалност, която е относително онеправдана от системата на клиничните пътеки – инфекциозните заболявания. Ние винаги сме искали да намерим баланса между специалностите, а това и досега не се случи, така че, тук неговата експертиза и познания ще са изключително полезни. От друга страна, като човек на военната дисциплина и реда, смятам, че ще бъде полезен на институция като Националната здравноосигурителната каса, защото порядъкът е в основата на успешното администриране.

- Има ли конкретни задачи, които очаквате да свърши до края на годината?

- Когато обсъждахме с него проблемите в работата на НЗОК и на осигурителния модел в България, започнахме от нещо, което той като национален консултант по инфекциозни болести е забелязал и което при нас също винаги е било обект на много въпроси - кой е отговорен за алгоритмите на клиничните пътеки. Той твърди, че неговото мнение никога не е било изисквано по надлежния административен ред за пътеките по инфекциозни заболявания. Ревизията на алгоритмите ще е неговата първа задача, защото непрекъснато чуваме от изпълнителите на медицинска помощ, че има недомислици в тях. Той се ангажира да направи преглед на алгоритмите и да въведе ясно позиционирана отговорност при вземане на решения за определянето им. Защото по този механизъм могат да бъдат изчистени много излишни дейности. Това ще е от полза, както за по-бързия диагностично-лечебен процес, така и за намаляване на разходите.

Оттук-нататък амбициите са за едно прозрачно управление на здравната каса, за търсене на други механизми за по-справедливо разпределение на средствата. Затова наистина да се постави в основата медицинската дейност и нейното качество. Проф. Плочев смята, че е изключително неприемливо извеждането на медицинския контрол от касата и разделянето му от финансовия. Защото няма как касата да прави преценка само на финансовите нарушения, така тя не защитава интересите на здравноосигурените граждани. Много важна е и оценката на медицинската целесъобразност. Затова тук той много разчита на добра колаборация с агенция „Медицински одит". Но това са само наблюденията ми от първоначалните ни разговори, надявам се, че в здравна комисия той ще изложи цялостната си концепция за развитие на касата.

От друга страна, той е човек, който слуша много внимателно и ще си направи нужните изводи от всички въпроси и коментари, които се направят от народните представители. Това ще е в интерес на всички и на доброто управление на здравната каса.

- Ще подкрепите ли законодателни промени, ако проф. Плочев предложи такива?

- Ние категорично искаме да чуем мнението на фонда как трябва да се промени законът, за да се облекчат процедурите по функционирането му. Винаги сме показвали коректно отношение към предложенията, но винаги обсъждането им е в посока на това да се приемат устойчиви във времето промени. Надявам се, че ще работим в добра колаборация, защото системата функционира добре тогава, когато трите центъра на властта – МЗ, здравната комисия и здравната каса, гледат в една посока.

- Имаше законодателни предложения, които очаквахте от предишното ръководство на касата, сега ще изискате ли да се преразгледат от Надзорния съвет?

- Доколкото имам информация, Надзорният съвет е разглеждал вече такива предложения. Ако има решение, би следвало то да се насочи към министъра на здравеопазването. Така те могат да се съгласуват с Министерски съвет и след това да бъдат възприети от народните представители. Би трябвало да има предложения, които вече да са в ход.

- Кое изискване трябва да бъде водещо за проф. Плочев при упрввлението му – спазването на фискална дисциплина или на медицинска целесъобразност и задоволяване нуждите на системата?

- Трябва наистина да се търси баланс и ефективното изразходване на средствата да бъде приоритет. Тук по-скоро проблемът седи между формалното противопоставяне на разходите за медикаменти срещу тези за чисто медицинска дейност. В процентно отношение то наистина е малко по-различно от обичайното в останалите европейски фондове и е в полза на лекарствените продукти. Този баланс трбява да бъде възстановен. Факт е, че, ако имаме строги правила за контролиране на разходите в извънболничната и болничната помощ, то при лекарствата тези правила не дадоха възможност за възпиране на финансовия им ръст. Така че, очакваме балансът да бъде наистина приоритет и да се търсят решения, които да гарантират медицинската целесъобразност.

- Демонополизацията на здравната каса остава ли приоритет за ГЕРБ и ще се върви ли в тази посока след ваканцията?

- Да, темата за демонополизацията е актуална, тя е заложена в нашата програма. Но предварителните стъпки за въвеждането й са наличието на здравна информационна система, остойностяване, както и експертна оценка за възможностите и заявките за демонополизация.

- Очаквате ли тези стъпки да се реализират през следващата година, за да се пристъпи към демонополизация през 2019 г.?

- По-скоро не, защото очакваме до края на следващата година да се завърши инфромационната система на касата. Тогава ще имаме базата с информация, която да ни позволи тепърва да търсим работещите решения.

- За остойностяване на медицинския труд и разходи на здравно министерство ли ще разчитате?

- За мен темата за други механизми за отчитане и финансиране на болничната дейност е актуална и затова ще инициирам поредица от дискусии в парламентарната комисия по здравеопазване с цел да потърсим замяна на клиничните пътеки с ДСГ или други механизми. Предложенията очаквам да са на базата на това, което досега е натрупано като опит и информация в МЗ и НЦОЗА и това, което е възможно в кратки срокове да се реализира, защото всички сме наясно с изкривяванията, до които доведоха клиничните пътеки.

Въпросът е освен констатациите, да преминем и към действия - изводите са ясни отдавна, искрено се надявам да има политическа воля това да се промени.

- Законодателната програма на здравната комисия през есента какво ще включва?

- Промените в Закона за лекарствените продукти, които сега здравното министерство финализира. Предполагам, че през есента те ще са внесени и ще започнем работата си с тях.

- На какви промени ще държите при разглеждането на проекта?

- Ние сме длъжни да въведем нови регламенти по отношение на клиничните изпитвания, с оглед на европейските директиви. От друга страна, паралелната дистрибуция ще е предмет на промените. Регулирането й по начин, който защитава интереса на българските граждани и гарантира, че няма да настъпват дефицити на определени животоспасяващи лекарства, е задължително да се случи.