Как ни лекува любовта към себе си

Дайте име на вътрешните си сабoтьори, за да ги победите, съветва лайф коуч Лидия Петкова

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Мазохизъм. Това е най-честата „присъда“ за съвременния успешен човек. А терорът, който прилагаме сами на себе си, може да отключи и болести. Най-често – автоимунни, които напоследък се превръщат в епидемия, обяснява Лидия Петкова. 

ВИЗИТКА Лидия Петкова е вдъхновяващ и мотивационен лидер, лайф коуч, лектор, писател, консултант. Създател на вдъхновяващи и мотивационни програми "Да заОбичаш Себе Си". Автор на книгата “Да заОбичаш Себе си за 11 дни”, която може да се изтегли напълно безплатно. От юни 2017 г. Лидия е част от екипа на столичната МБАЛ "Св. София" и консултира пациентите и лекарите от болницата.

Макар и мотивационен лидер, самата тя продължава да върви към своята Голгота – и всекидневно да се учи на любов към себе си. Именно по трънливия път се ражда програмата й „Да заОбичаш Себе си“, както и книгата „Да заОбичаш Себе Си за 11 дни“. Лидия

успява да се пребори със своето Хашимото

намирайки вътрешния си баланс – със здравословна диета, спорт, медитация и много вглеждане в себе си. А днес вече помага и на другите да го правят.

„Когато влезеш в режим на стрес, тялото ти задържа всичко“, обяснява Лидия. В теб се отключва древният инстинкт на оцеляване, който е позволявал на праисторическия човек да се изплъзне от мечката, която го преследва, уточнява Петкова. Точно тук например е разковничето за „напълняването от стрес“, на което мнозина стройни по природа гледат с подозрение и насмешка. Когато Лидия работи по програмата „Яж, тренирай и обичай“, открива, че част от хората едва-едва се освобождават от 1-2 кг, докато други стопяват по 8 – при един и същ режим на диета и упражнения. „Когато сме стресирани, тялото ни просто не пуска тези килограми“, обяснява Лидия. А лошото е, че, тъй като в XXI век „мечката“ е само в главите ни, а гонитбата – 24/7, режимът „Оцеляване“ става ежедневие. Който, докогато издържи.

 
„Между „динамичен“ и „нервен“ за мнозина има знак за равенство

а това не трябва да е така“, категорична е Лидия. И споделя от опита си при консултациите, че има хора, които се пристрастяват към стреса. Всички сме ги виждали – те имат по три телефона, вечно получават важен мейл и презират дори почивката на плажа. „Адреналинът ги държи живи, така се чувстват полезни. Не могат нито да релаксират, нито да се наслаждават на почивката“, обяснява Лидия. Другите, станали „роби на стреса“ по неволя, обаче в даден момент се пречупват. При едни може да се отключи модерният напоследък „бърнаут синдром“, при други – Хашимото или диабет, а при трети да „избие“ в житейска криза, да речем – развод. И какъв е изходът после?

Тялото ни е перфектен организъм

През цялото време то се опитва да ни покаже какво е добро за него. Но ние сме загубили способността си да се вслушваме. Дори, когато уж опитваме да му помогнем, пак му казваме какво искаме, стремим се да го контролираме“, обяснява Лидия. Самата тя, по пътя си към здравословния начин на живот, прави тази грешка. След като чува диагнозата „Хашимото“, започва строга диета, захваща се и със спорт. „Ставах всяка сутрин в 6 часа и започвах да тичам. И така 7 месеца. С твърдото убеждение, че правя нещо супер добро за себе си. Стигнах до пълно изтощение. А тялото ми през цялото време се опитваше да ми подскаже, че не трябва така. Но аз се насилвах, уж за добро“, откровена е Лидия. Според нея коренът на тази заблуда е един – хората не знаят какво е да обичаш себе си. „Ето, аз мислех, че трябва да си променя живота и ще се заобичам. Но се оказа, че

това беше мазохистичният модел, който не бях изчистила

Дори здравословният ми начин на живот ме караше да вървя срещу себе си“, признава мотивационният лидер.

За този вътрешен конфликт Лидия „вини“ така наречените в позитивната психология „саботьори“. Това са маски, които всеки от нас си създава в най-крехка детска възраст. Вече като зрял човек, само ги сменя – според ситуацията, буквално „на автопилот“. И те управляват реакциите му – дори и невинаги да му харесва. Най-честите сред тях са на Жертвата, Съдника и Перфекциониста, уточнява Лидия. Когато сме невръстни деца, те са ни съюзници, които ни помагат да оцелеем емоционално в кризисна ситуация. Като възрастни обаче можем да се окажем техни заложници. Лидия дава пример как се формират тези маски. „Представете си едно дете на 3. За него майката е всичко. Но се прибира – нервна и уморена, и му се скарва несправедливо. Детето усеща болка, но не може да си обясни защо“, обяснява Петкова. И реагира инстинктивно, като вариантите най-често са три. „Може да осъди себе си, казвайки си: „Мама ми се кара, значи аз съм лош!“. Тук моментално се създава моделът на Жертвата – цял живот не си добър, все не те оценяват. Втори вариант: „Мама не е добра!“.

Превръщаш се в критик – в Съдника

– за когото всеки човек е лош, глупав или му е виновен за нещо. Тези хора стават арогантни и затворени. Има и трети вариант – „Целият свят е лош и несправедлив!“, разкрива генезиса на „саботьорите“ Лидия Петкова. И споделя, че при терапията много често отнема доста време, за да може човек да „изрови“ истинската си същност, сваляйки маските една по една. Колкото и да са устойчиви „саботьорите“ обаче, има начин да освободим от властта им и да намерим „по-добрата си версия“, както я нарича Лидия. Как става това? Стъпките са най-общо три. Първата – наглед елементарна, е осъзнаването. Истината е, че мнозинството от хората се препъват още на нея. „Перфекционистите например – не срещала човек с тази маска, който да не я харесва. Даже са горди, че правят всичко по идеалния начин“, признава Лидия. А всъщност това е една от най-коварните мазохистични „програми“ на съзнанието ни. „Нищо не е перфектно на този свят. И, ако се бориш за съвършенство във всичко, сам се осъждаш постоянно да се виниш, че грешиш. Защото е сигурно, че все нещо няма да стане перфектно“, обяснява мотивационният лидер. Стъпка №2 също е простичка – да си признаеш, че тази „маска“ ти пречи. Например, че макар да мечтаеш да си победител,

винаги реагираш като Жертвата

– която вечно намира човек или обстоятелство, което да я употреби. Следва третата стъпка – дистанцирането. „Звучи като раздвоение на личността, но е ключово. Трябва да дадем на саботьора си име. Кръстим ли го някак, моментално се дистанцираме от него. И, щом изпаднем в ситуация, си казваме: „Това е, да речем, е Жертвата, не съм аз!“, обяснява Лидия. Разбира се, това не става с магическа пръчка – за да „слезе“ промяната от съзнателно на подсъзнателно ниво, трябват търпение и самонаблюдение. „Но колкото повече се дистанцираш, толкова по-лесно става. Маските няма да изчезнат. В теб винаги ще има едно наранено момиченце или такова, което те осъжда. Но просто ти няма да ги избираш, като реагираш“, обяснява Лидия.

Да потискаш негативните си страни е другата голяма грешка, за която алармира Петкова. „Човек не бива да е строг със себе си. Трябва да се приемаш с всички си лоши емоции и реакции“, категорична е тя. Бягайки от тъмната си страна, ти я подхранваш, защото тя всячески иска да се изяви, смята мотивационният лидер. Този проблем е силно застъпен при хората, които се пазят от конфликти. „Битката, която не водиш с хората отсреща, водиш вътре в теб. И ето ти го автоимунното заболяване!“, предупреждава Петкова. Затова и при консултациите препоръчва едно упражнение –

нарекла го е „екстремен любовен експеримент“

Благодарение на него, можеш да се справиш с различни „срамни“ емоции – с ревността например. Какво трябва да направиш? „Заставаш честно пред себе си – може и пред огледалото, и на глас, силничко, можеш даже да изкрещиш, признаваш: „Да, аз съм ревнива! Да, аз се приемам такава! Да, аз се обичам такава!“. Така, първо, щом позволиш на негативното чувство да бъде – то няма да крещи вътре в теб. Второ, ще се приемеш  – а това е то любов към себе си. Няма нищо срамно да си едновременно лош и добър. Вече осъзнатият избор с коя своя страна да реагираш е важен“, обяснява Лидия. И е убедена – всяка  болест, драма, изпитание в живота ни, всъщност са хубаво нещо. „Те ни карат да се вгледаме в себе си и да поискаме да станем по-добри. Най-сигурното нещо на света е промяната. Да се спотайваме само в комфортната си зона е в разрез с естествените сили на живота. И не може да ни донесе здраве и щастие“, смята Лидия Петкова.