Лице

Дългият път към храма

24-11-2023 11:09
Д-р София Ангелова стана мотор на кампания за намиране на средства за рестоврация на черквата „Свети Великомъченик Мина“ в София Дългият път към храма
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Пулмологът д-р София Ангелова инициира кампания за събиране на средства за реставрацията на храма „Свети Великомъченик Мина" в столичния квартал „Слатина". И макар тя да приключи успешно, все още я търсят благотворители, за да дадат своята лепта за светинята. Така, само за няколко месеца бяха събрани 100 000 лева. Сега д-р Ангелова и църковното настоятелство търсят фирма, която да извърши обновяването.
Биографично

 

Д-р София Ангелова е родена в Монтана. Завършила е медицина в Медицинския университет в София през 1982 година с Хипократов медал. Той се дава за отличен успех и активна обществена дейност. Има придобити специалности по вътрешни болести и белодробни болести. От 1999 г. практикувам акупунктура и лазерпунктура след успешно приключил квалификационен курс.

Инициатор е на редица прояви против тютюнопушенето. Председател е на Сдружението „Национална асоциация за профилактика на белодробните болести".

Д-р София Ангелова е единственият до момента лекар във фамилията. Майка й Дафина Кръстева дълги години е работила в Младежкия дом в родния й град, а баща й Асен Ангелов е бил икономист. Независимо, че двамата не били свързани с литературата, научили дъщеря си да чете от малка. „Колкото и някому да звучи като клише, но те възпитаха у мен любов към книгите", казва лекарката.

 

Най-желаният подарък

 

Била ученичка, но съвсем ясно си спомня, как една нейна мечта се сбъднала. Било в средата на 70-те години. Пуснали от печат пълните съчинения на Христо Ботев. „Изданието беше луксозно и много скъпо. Струваха колко половин заплата на майка ми", спомня си тя. Момиченцето дори не си помислило, че може някога да ги притежава. Изглежда обаче споделила, че много й се иска да го има. Родителите запомнили. Каква била изненадата й, когато томчетата се оказали подаръкът от мама и татко за рождения й ден. Д-р Ангелова и досега пази поредицата, като най-скъп спомен от тях и от щастливото си детство. Пак от тях се научила да бъде откровена и състрадателна. За тях говори с възхищение и винаги напомня, че те – родителите, са най-святото нещо на света, към което трябва да имаме пиетет. Говори с тъга за днешните отношения между деца и родители, по-точно за оскъдността на общуването между тях. Според нея, на това се дължат и неблагополучията с част от младото поколение, и отчуждеността, и липсата на емпатия.

 

Общественичка

 

Такава я познават всички. „Откакто се помня, все водя някакви инициатива. Най-напред в пионерската, после в комсомолската организация", разказва тя. За разлика от доста други хора от нейното поколение, за организацията на димитровчетата и комсомола се изказва ласкаво. „Там ни възпитаваха в дух на взаимопомощ, на доброта, да се обичаме и уважаваме, да помагаме на възрастните хора. Това са ценности, които се постарах да предам и на моите деца. Те така много липсват днес на подрастващите, така втренчени в екраните", казва със съжаление д-р Ангелова. Тя е убедена, че технологиите, колкото и да дават на младото поколение, толкова и взимат. Дават му информираност, но му отнемат от времето за реално общуване и съпреживяване с околните. По думите й, в това е и голямата щета на съвременното общество и то не само у нас, в България. „Ако не се обичаме, уважаваме и не си помагаме, животът ни ще стане много труден.", убедена е лекарката. С удоволствие се спомня игрите с топка и на дама и е категорична, че преди десетилетия децата са живеели не само по-здравословно, но и по-пълноценно, отколкото сега. По инициатива на д-р София Ангелова всяка година се провеждат концерти на които се промотира животът без тютюнев дим. За мнозина столичани те са станали неизменно събитие, на което те отиват с удоволствие на послушат любими банди и изпълнители, да се видят с приятели.

 

Изборът на професия

 

Спомня си, че като дете много искала да бъде лекарка. Като повечето деца, куклите били първите й и най-безропотни пациенти. Момичетата от квартала пък били медици от нейния екип.

В единадесети клас, последният от гимназиалното обучение тогава, обаче се увлякла по журналистиката. Решила, че това ще е нейната професия. В онези години съществувала възможност първите десет класирани на национално ниво в политически конкурс да запишат без приемен изпит хуманитарна специалност по избор. София се включила в него и се класирала сред първите на областно ниво. Дори била сигурна, че ще влезе и в мечтаната десятка по-нататък, докато една вечер майка й съобщила лошата новина, че не е в нея. Случило се току преди абитуриентския й бал. Ден след него, момичето започнало да чете сериозно по биология. На кандидат-студентския изпит изкарала 5.50. Приели я в Медицинската академия в София (сега университет). „Не станах журналист, но пък сбъднах детската си мечта да бъда лекарка. От тогава досега нито веднъж не съм съжалила, че облякох бялата престилка", казва д-р Ангелова. Изглежда обаче любовта към журналинстиката е развило у нея едно много ценно качество. Тя умее да се изразява пределно ясно, разбираемо и да разказва много увлекателно. Това я прави любим събеседник и гост на медиите. Като студентка се включила в кръжок по кардиология. Скоро обаче си дала сметка, че пулмологията й е по-на сърцето. За своите преподавателие говори с пиетет. Това са пулмолозите, които са я формирали като специалист – проф. Ванко Ничев, проф. Никола Алексиев и проф. Петър Добрев. „Изключителни хора, учители за цял живот. Проф. Ничев разказваше увлекателно, завладяващо. Така ме мотивира за избера неговата специалност", разказва д-р София Ангелова.

 

Светинята

 

За нея тя не е една, макар и в последните няколко години да живее с проблемите, възленията и радостите на свещениците и енорията при храма „Свети Мина" в столичния квартал „Слатина". Тя бе моторът на кампанията за набиране на средства за неговата реставрация. За нея са необх одими 150 000 лева, като от тях 100 000 лева вече са събрани благодарение на инициативността на д-р София Ангелова. Идеята й за набирателна кампания в подкрепа на черквата бе подкрепена от Сдружение „За Слатина" и кмета на района Георги Илиев. Само за два дни след обявяването й лекарката е събрала 6000 лева, като първите 150 лв. от тях бяха от трима нейни пациенти. „Като разбраха, че става дума за опазване на културен паметник, на паметта и на духа, не се поколебаха и сами предложиха да дарят", поясни д-р Ангелова. На традиционния концерт срещу тютюнопушенето пубиката също дари средства. Така към края на кампанията за реставрацията бяха осигурени 85 000 лева. И след нея обаче хората продължавата да внасят средства. В сметката вече са около 100 000 лева. Неотдавна настоятелството получи и разрешение за строеж от Националния институт за паметниците на културата – нещо, за което д-р Ангелова благодари от сърце на неговото ръководство и екипа. „Всичко се нарежда сякаш по план. Мястото е свято. Сега търсим фирма изпълнител", пояснява тя.

 

Как се стига до храма

 

Пътят до него е различен за всеки един от нас. За д-р Ангелова той минал и преминава през усещането за историчност, опазване на старините и примера на възрожденците. Разразва, че се е вдъхновила от вековната история на църквата, за която както самата тя казва, я зарежда всеки ден, отивайки на работа. Кабинетът й е в близост. „Мястото е много зареждащо. Когато вляза вътре, усещам енергия, ободрявам се, чувството е неописуемо", споделя лекарката - благотворителка. И е готова за разкаже историята на квартала, а тя си струва да бъде чута, да бъде прочетена.

Храмът "Свети великомъченик Мина" е уникален паметник на културата. Според проучване на католическия архиепископ и книжовник Петър Богдан на негово място е имало манастир от 265 година. В народното и църковно предание е известен и до днес като най-стария манастир в България. След разрушаването му по времето на турското робство няколко местни селяни, чиито имена и до днес стоят на каменна плоча, построяват черквата. През 1955 г. тя вече е еднокорабен храм, обявена за паметник на културата, автентичен и единствен от XIX век на територията на София. През 1989 г. е обявена и за архитектурно–художествен паметник на културата.

Някога църквата „Свети Великомъченик Мина" е обслужвала нуждите на бившето село Слатина. Северно от нея са се намирали селските гробища, където са били погребани английските летци, загинали през 1943 г. – 1944 г. при бомбардирането на София. Докато разказва историята й, д-р Ангелова подчертава, че от един от кръстовете зад олтарната абсида се е вдъхновил Мърквичка за прочутата си картина „Задушница", както и че в храма се е крил Левски.

„Трябва да пазим историческото си наследство и да възродим духовността", убедена е д-р София Ангелова. „Благодарен съм на „Национална асоциация за профилактика на белодробни болести" и Сдружение „За Слатина", които взеха присърце този проблем. Скоро ще имаме един обновен храм", уверена е тя.

 

Време за дома

 

На д-р София Ангелова то никога не стига. Освен работата в кабинета и ангажиментите й по обновяването на църквата има и куп други задачи, с които се старае да не изостава. Нещо повече, мечтае скоро да организира още един концерт за каузата, но този път в зала №1 на НДК, за да събере средства за интериора на светинята. И както се вижда, ще успее и в това начинание. Поне няколко пъти месечно й се налага да пътува из страната по покана на различни дружества, за да изнася лекции по своята специалност пред общопрактикуващи лекари и граждани. Съпругът й – проф. Николай Дюлгеров от Института по технология на металите при БАН е търпелив и не я спира още повече, че двете им дъщери отдавна не живеят при тях. Нито една от тях обаче не е взема професията на майка си. „Това не ме притеснява. Важното е, че следват своя път", казва д-р Ангелова. Времето е нейният голям дефицит, но и от това е намерила изход. Готви за цяла седмица, макар и понякога да се налага и да купи готова храна за вечеря. Докато се занимава с домакинската работа си пуска любими песни на Михаил Белчев, които звучат и в организираните от нея кампании срещу тютюнопушенето. Слуша с удоволствие и Лили Ивановаи Веселин Маринов. Любим поет й е Евтим Евтимов. Когато се случи и двамата със съпруга й да нямат ангажименти, поемат по екологичната пътеща край Германския манастир. Д-р Ангелова я нарича здравната пътека. „Там се зареждам с енергия най-добре. Пречиствам се от делничното и се вдъхновявам за работа", заключава тя.


Парамедик възроди село Ивайло

Парамедик възроди село Ивайло

От командос в чуждестранна мисия и наемник Цвятко Луджев извървя пътя до втора година студент в МУ – Пловдив
Лекарят с поетична душа

Лекарят с поетична душа

Д-р Антонио Душепеев отморява в обкръжението на антикварни предмети, подготвя научен труд за раждаемостта сред непълнолетни у нас
Рицарят на стоманените дами

Рицарят на стоманените дами

Скулпторът Живко Седларски с изложба в подкрепа на недоносените деца, дарява приходите от нея на „Майчин дом"
Крадена невеста

Крадена невеста

Животът на 89-годишната акушерка Шенка Нежина е като по разказ на Николай Хайтов, над 4 десетилетия от него минават в родилната зала
Дамата никога не вдига белия флаг

Дамата никога не вдига белия флаг

Помощник-фармацевтът Лиляна Петрова не спира да се бори за интересите на съсловието
Неуморимият борец

Неуморимият борец

Д-р Маша Гавраилова има още недовършени задачи, тъгува за липсата на интерес от млади хора, които да продължат делото й срещу пушенето
С нюх на детектив

С нюх на детектив

Генетикът доц. Мария Левкова от Медицинския университет във Варна стана една от носителките на приза „Жени в науката"
Дядо Коледа от Горна Оряховица

Дядо Коледа от Горна Оряховица

Колегата на Добрия старец от Лапландия, макар и с церебрална парализа, събира средства в подкрепа на болни деца
Баритонът роден да помага

Баритонът роден да помага

Проф. Иван Литвиненко бе отличен с награда за цялостен принос в развитието на педиатрията
От дърводелското длето до спринцовката

От дърводелското длето до спринцовката

Ремси Салим от Асеновград е един от малкото медицински братя у нас, остави добри доходи в Белгия, за да работи в болница в България
1 2 3 4 5 ... 17 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм