интервю

Борим се за диференцирано финансиране на университетите

27-11-2023 06:25
Много дисциплини като телемедицината и онкологията се преподават факултативно, а трябва да са част от нормалния хорариум, затова ще инициирам дискусия, казва проф. Добромир ДимитровБорим се за диференцирано финансиране на университетите
Clinica.bg

press@clinica.bg

Преди дни проф. Добромир Димитров пое щафетата и застана начело на Сдружението на медицинските университети в страната. За какво ще се бори на този пост, защо ректорите са недоволни от средствата за увеличение на заплати, намери ли ИИ своето място в медицината и какво е нужно за това, трябват ли промени в образователните програми по медицина или те са достатъчно съвременни, какво означава един университет да е високотехнолигичен, обяснява той за читателите на clinica.

- Проф. Димитров, застанахте начело на Сдружението на медицинските университет, кои са основните цели, за чиято реализация ще работите?

- Основните цели на Сдружението на медицинските университети в България е повишаване на авторитетата на медицинските университети в страната, развитието на медицинската наука, обединяване на усилията за подобряване на визията и политиките за медицинското образование в страната, както и на политиката за развитие в здравеопазването. Четирите медицински университета – Пловдив, Варна, Плевен и София, са в топ десет в България със статут на изследователски висши училища. Много често ние сме давани за пример от другите колеги, как трябва да се развива един университет, но въпреки това имаме своите специфични проблеми, неблагоприятни ситуации за академичния състав и за развитието на университетите от законова гледна точка. Затова ще се опитаме чрез Сдружението да сформираме държавни политики, мнение на управляващите и на властта, да даваме становища по различни законотворни дейности, така че да подобрим средата за медицинско образование, научноизследователска дейност и за развитие на нашите университети.

- Кадровият дефицит ще намери ли място сред тях и ако да, какво предлагате в тази посока?

- Кадровият дефицит е един от сериозните проблеми в нашата държава. От една страна, съществува демографска криза, от друга страна - сме изправени пред изпитанието как да задържим специалистите по здравни грижи и младите лекари в България. Трябва да признаем, че основните предизвикателства са липсата на перспективи и продължаващо медицинско образование, практически насочено обучение и такова, базирано на съвременни познания. Изключително важно е, как изграждаме знанията, уменията и разпределяме отговорностите на младите медицински и здравни специалисти в годините след тяхното дипломиране. Липсата на ясен хоризонт за тяхното професионално развитие е сериозен проблем. Не на последно място стои и финансовият въпрос.

- Сдружението ще обжалва разпределението на 16 млн. за увеличение на заплатите на университетите, защо? С какво то ощетява МУ?

- На последното заседание на Управителния съвет взехме принципното решение да подготвим документация за обжалване. В момента нашите юристи събират доказателствения материал, подготвят документи и обсъждаме целесъобразността на такъв иск. Трябва да признаем, че за нас това лято беше изключително „горещо". Тези 16 млн. за повишаване на заплатите на академичния състав от 1 август 2023г., които бяха заделени в държавния бюджет за 2023 година, станаха повод за много спорове и дискусии. Имахме няколко заседания на Съвета на ректорите със синдикатите, визирам главно КНСБ на сектор „Образование", които допринесоха за това, че 12% от държавните висши училища, т.е. четирите медицински университета получихме едва 4,67% от сумата. Това е крайно ощетяване на нашия академичен състав. Никой, когато е залагал тези 16 млн. от държавния бюджет, не е упоменал, че това трябва да стане на диференцирана основа и да компенсира някакви разлики между университетите, а напротив. В бюджета на страната е формулирано така: „повишаване заплатите на академичен състав", без изключение. Считаме, че това е една несправедливост, която трябва да бъде коригирана.

- Проектобюджетът за 2024 г. предвижда около 7 млн.лв. увеличение на бюджетите на четирите МУ, достатъчно ли е?

- Трябва да кажем, че в момента тези цифри са много динамични. Миналата седмица имахме Съвет на ректорите, в който представители на Министерство на образованието ни увериха, че върху цифрите още се работи и това не са окончателни данни. Доколкото чуваме тези 7 млн. ще се разпределят по абсолютно същия начин, както 16 млн. лв. тази година, но ние категорично ще се противопоставим на тази несправедливост.

- Наскоро се състоя една дискусия за навлизането на дигиталните технологии и ИИ в медицината и по-точно в онкологията, до колко готова е системата за това?

- Трябва да признаем, че имаме много благоприятна ситуация за новите технологии, за телемедицината, за изкуствения интелект, която идва от изключително добре развития IT-сектор в България. Имаме страхотни иновативни компании, които имат технологична готовност да съдействат и да осъществят това подобрение на здравеопазването в страната. Остава частта от нас, нашите предложения, с които да определим посоката, в която виждаме развитието на телемедицината и изкуствения интелект в България. Благодарение на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ) подписахме споразумения между академични структури, технологични компании, представители на държавни институции и народни представители, които да си партнират през следващите години за развитието на телемедицината и изкуствения интелект.

- В този смисъл - има ли нужда от обновяване на програмите по медицина? Подготвени ли са колегите ви за работа с дигитални технологии и ИИ?

- Единните държавни изисквания в страната не са променяни от 23 години, затова ще инициирам една дискусия в Сдружението на медицинските университети да започнем работа в тази посока. Единните държавни изисквания са регламентирали определени учебни дисциплини, които ние задължително трябва да преподаваме. Ето защо, през последните години много дисциплни като гериатрия, медицина на болката, телемедицина, минимално инвазивна хирургия, медицинска онкология, които са навлезли дълбоко в медицината като отделни науки, в момента се преподават като факултативни свободно избираеми дисциплини. А те би трябвало да са включени в Единните държавни изисквания и да са част от нормалния хорариум, което ще осигури по-сериозната подготовка на студентите в тези области.

- Въвеждането на е-рецепти не показали отново, че има огромна съпротива срещу електронизацията на здравната система и то точно от лекарите? С какво си го обяснявате?

- Дигитализацията и електронните рецепти са един пример за недостатъците ни в комуникационно отношение като общество. Ние две години говорим за създаването на електронни рецепти. Всички в системата бяха запознати, но в един момент, стигайки крайния срок, се оказа, че ние не сме подготвени. От моя гледна точка, трябваше да има по-голяма технологична подкрепа за лекарите и различни форми на обучение за работа с платформата. През последните три години в българското болнично здравеопазване дигитализацията взе своя връх. Всичко е електронно вече, а за пациента се издава само една епикриза и подписват информирани съгласия на хартия. В болничното здравеопазване, целият процес по дигитализация се случи по време на COVID-19 и ние съдействахме абсолютно, справихме се. Аз лично използвам приложението за електронни рецепти ежедневно и ще продължа да го правя. Харесва ми.

- Не е ли малко смело да говорим за ИИ и дигитализация в сферата на медицината у нас и особено на онкологията, след като все още нямаме действащ раков регистър, нито цялостна електронна здравна система и регистри?

- Първо, трябва да кажем, че дигитализацията не само в сферата на здравеопазването, така и на всички сфери, както и изкуственият интелект, ще навлизат в нашето ежедневие с или без нашето желание. По-добре е философски по-бързо да осъзнаем, че това ще ни помогне до огромна степен за по-добре свършена работа, особено в здравеопазването, за по-добра диагностика, за по-добро лечение и за по-добра координация между различните болнични структури. Липсващият раков регистър е една от най-негативните новини през последните няколко месеца. Без регистър и информация за онкологично болните, трудно може да се вземат адекватни управленски решения, да се реши на къде трябва да върви българското здравеопазване и онкология, в частност. Защо този регистър да не го направим дигитален и в облачно решение?!? Липсва ни обособяването на болнични центрове по компетенции и локализации. В момента всяка болница може да лекува онкологично болни без значение каква компетенция, опит, апаратура и годишна натовареност има, и това е сериозен проблем. Трябва да признаем, че болничната система и тази на доболничната помощ са дигитализирани добре в момента. Все още нямаме масивите, в които да съхраняваме медицинска документация, история, образни изследвания, проследяването им в динамика и др. Пример за това е, когато един пациент му е направен скенер в една болница и той отиде за консултация в друга болница, той трябва да носи диск, няма единна система за архивиране на тези образи.

- МУ-Плевен е един от високотехнологичните университети, какво правите в тази посока, върху какви проекти работите?

- В момента структуроопределящите и най-значими проекти са два. Първият е Центърът за компетентност „Леонардо да Винчи". Той се фокусира върху проучвания, свързани с персонализираната медицина, телемедицината, 3Д-медицината и минимално инвазивната хирургия. Трябва да кажем, че нашият център за компетентност се намира във финалния етап на реализация. През декември тази година приключва първата част от проекта и във връзка с много доброто изпълнение на първата част, имаме финансиране и за втора част и това ще е проектът, който в следващите 4-5 години ще определя облика на научноизследователската дейност на университета.

Вторият мащабен проект е свързан с нашия избор за Изследователско висше училище и финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, с което през следващите 4 години ще се осъществява научноизследователска дейност и изследвания в областта на медицинската онкология, изкуствения интелект, транслационната онкология и лъчелечението и фармацията. Преди няколко дни имах среща с международния ни Съвещателен борд по проекта "Изследователско висше училище: Медицински университет – Плевен" и те изразиха подкрепа и мнение, че заложените научни цели и задачи са на изключително високо ниво.

Другият огромен проект с участието на над 20 партньора, който подадохме по програма „Региони в растеж" към Министерство на регионалното развитие е „Единно здраве за Северозападен регион". Целта е да свържем университетската болница и общинските болници в региона, да изградим Факултет по ветеринарна медицина и да направим така, че и най-отдалечените места в общините около Плевен да имат достъп до съвременна медицинска диагностика чрез използването на телемедицина. Искрено се надяваме държавата да подкрепи един такъв високотехнологичен интегриран проект.

- Догодина университетът навършва 50 години от създаването си, каква е равносметката? А плановете?

- Трудно мога да направя равносметка в едно интервю. Мога да кажа, че последните 15 години са наистина един изключително голям пример за успех, за иновации, за развитие и потенциал на научноизследователската дейност, на достойнствата на медицинското образование. Медицински университет - Плевен се превърна в една изключително голяма образователна структура за Северна България. Ние сме висшето медицинското училище, което със своите кадри осигурява гръбнака на здравеопазването в нашия регион, но и не само. Медицински университет – Плевен първи в страната започна англоезичното обучение по Медицина и вече имаме практикуващи лекари в цял свят. Медицинският университет, като пионер във въвеждането на роботизираната хирургия, даде тласък за успешното й развитие в цяла България. За първи път въведохме и термина „фокусирана ултразвукова хиругия", за първи път започнахме да използваме телемедицината и телеконсултациите, както и телехирургията преди повече от 15 години. От последните няколко години фокусът ни е насочен към биопринтирането и геномната медицина. Няма да скрия факта, че имаме невероятни постижения и успешно стартира биопринтирането на кожни еквиваленти в нашите лаборатории, което е изключително голям успех. През 2004 г. Висшият Медицински Институт придобива самостоятелен статут на Медицински университет - Плевен и през 2024 г. ще празнуваме 20 години от това структурно преобразуване. Отличаваме се с един от малкото научноизследователски институти към самия университет. Надявам се в бъдеще да добавим още един Факултет по ветеринарна медицина. Последните две години работим изключително задълбочено по този проблем, защото Северна България има нужда от това структурно звено в нашият университет. Ще изненадам всички относно плановете, но Северна България има необходимост от един по-мащабен университет и защо не от преобразуване на Медицинския университет – Плевен с още няколко факултета, които да привлечат и задържат младите хора.


Номинации за

Номинации за "Питагор" до 18 април

И тази година МОН ще раздаде награди за наука в различни направления, сред които е и медицината
Форум за въздуха в Пловдив

Форум за въздуха в Пловдив

Той ще се проведе на 5 март в Медицинския университет в града, съобщиха оттам
47 фармацевти се дипломират

47 фармацевти се дипломират

Те са от Випуск 2023 на Медицинския университет в Плевен, отличниците сред тях са двама
По-високите заплати в университетите са в риск

По-високите заплати в университетите са в риск

Причината е, че разпределянето на бюджета, предвиден за увеличението на възнагражденията на академични длъжности не е приключил, казват от ВОН-КНСБ и СВО-КТ Подкрепа
Премахването на таксите да се отложи

Премахването на таксите да се отложи

По-малкият брой на студентите в сравнение с отпуснатите места е следствие не на финансови проблеми, а на демографски, казват от Сдружението на медицинските университети
МУ-София в Европейската организация на университетите

МУ-София в Европейската организация на университетите

Кандидатурата за членство на българското висше училище в EUA е била одобрена на 26 януари
Ректорите срещу допълващата субсидия за заплати

Ректорите срещу допълващата субсидия за заплати

Тя няма да се предстоставя безусловно и неограничено напред във времето, а еднократно година за година, университетските шефове искат тези средства да са целиви за всички и постоянни
596 лекари се дипломират

596 лекари се дипломират

Те са от випуск 2023 на МУ-София, 239 от тях са български студенти, две пълни отличнички ще получат „Златен Хипократ"
Нова лаборатория в МУ-Варна

Нова лаборатория в МУ-Варна

Тя е високотехнологична, сред апаратурата има последно поколение апарат за PCR анализ, четци за протеини
Работодателите против безплатното висше

Работодателите против безплатното висше

Премахването на таксите ще доведе до повече негативни последици както за българската икономика, така и като социален ефект, казват от АИКБ
1 2 3 4 5 ... 98 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ