интервю

Без демографски политики ще се събудим в една тиха България

23-11-2023 08:08
В страната трябва да се изгради национална банка за донорски яйцеклетки и да се финансират профилактични програми за репродуктивно и детско здраве, казва д-р Таня АндрееваБез демографски политики ще се събудим в една тиха България
Clinica.bg

press@clinica.bg

Борбата с демографската криза да се превърне в национална цел без оглед на политическите окраски и пристрастия предложи евродепутатът Сергей Станишев на парламентарно представените партии. Инициативата бе подкрепена и от премиера акад. Николай Денков. Докъде обаче стигна реализацията й, какви политики се очаква да се заложат в сферата на здравеопазването за тази цел, доколко добре се управлява сектора в моментна, попитахме д-р Таня Андреева. Тя е част от екипа на Сергей Станишев, който реализира проекта за борбата с демографската криза, както и бивш здравен министър.

- Д-р Андреева, съвсем скоро обявихте амбиции борбата с демографската криза да стане национален приоритет, срещнахте ли нужното разбиране и има ли вече предприети стъпки от страна на управляващите в тази посока?

- Действително е така, миналият месец имаше голяма конференция за демографията и различията, които се очертават като последствия. Тя бе организирана от Групата на социалистите и демократи от ЕП, по инициатива на Сергей Станишев и Петър Витанов. В контекста на демографската криза много дълбоко засегнаха публиката и проблемите в здравеопазването, а именно, че раждаемостта през последните години в България спада осезаемо, а смъртността и заболеваемостта са все по-високи. И докато раждаемостта е общоевропейски феномен, дори Китай и Япония съобщават за проблеми в това отношение, то заболеваемостта и смъртността са български феномен. Това поставя големия въпрос как да се борим с тях, като се очертаха няколко ясни виждания и предложения. Те са в контекста на това, че фокусът трябва да се обърне към превенцията, скрининга и профилактиката още в детска възраст, защото здравите деца са и здрави възрастни. Сега обаче още в детска възраст се изпускат някои заболявания, които хронифицират и битката с тях продължава цял живот.

- Какво предложихте на управляващите партии, така че те да подкрепят като политики и да реализират в следващите години?

- Ние вече имахме среща с министър-председателя Николай Денков, с министрите на социалната политика и на здравеопазването, с ПГ на ГЕРБ, на ИТН, на „Възраждане" и БСП, все още очакваме среща с ПП-ДБ и ДПС. Правим срещта освен с всички парламентарно представени партии, защото сме дълбоко убедени, че това трябва да бъде надпартиен приоритет за съхраняване на нацията и за това утре България да я има, защото прогнозите са много тежки, че до 2050-2060 г. населението ни ще падне под 6 млн. души. Ако тази тенденция продължи, всички си даваме сметка, че един ден ще се събудим в една много тиха България, която ще бъде много по-уязвима от геополитическа гледна точка и ще бъде в социален и икономически в срив, защото икономиката се движи от живи хора. Затова предлагаме различни решения, но аз ще говоря само за политиките в сектор здравеопазване.

Бихме искали да се създадат работещи пакети за профилактика и превенция още в детска възраст, които да са свързани както с общия статус на децата и юношите, така и с репродуктивния им и ще отворя една скоба и ще кажа, че е нужно да се предлагат профилактични програми и за млади мъже, а не само за тези над 50 години. Задължително е тези програми да бъдат организирани много добре и всака година всеки да бъде информиран какви прегледи и изследвания трябва да осъществи за проследяване на здравословното си състояние. Затова предлагаме профилактични програми за момичета и момчета между 16 и 20 години, след това между 20 и 35 години, като едно от важните неща, което държим да се финансира, е проследяването на яйчниковия резерв на жените, това е състоянието, което дава възможност те да имат свои биологични дечица. Все по-често раждането се отлага поради различни социални и професионални причини и когато жените решат да раждат, се оказва, че яйчниковата функция е изчерпана и остават само донорските програми. Същото важи и за мъжете, все по-често се оказва, че репродуктивните проблеми, свързани с някои от заболяванията падат до 25-27 години, което е твърде изненадващо дори за специалистите и ни показва, че мерки трябва да се вземат навреме. И втората голяма група, на която се обръща голямо внимание, това са двойките с установени репродуктивни проблеми, които са 145 хил., а по неофициални данни са повече. Поради тази причина освен профилактичните програми ние предлагаме развитие и на донорски програми. В момента яйцеклетките се вземат от европейски банки, естествено, че не са достатъчни, че не знаем какъв генофонд носят. Затова предлагаме да се изгради донорска банка на територията на България за яйцеклетки и сперматозоиди, така че всяка една жена да има достъп до нея. Защото и сумата, и бройката за ин витро процедури са доста увеличени, но пътят докато се стигне до тях, като диагностика и подготовка, е доста дълъг и скъп, и в момента той се заплаща от пациентите. Много важно е жените да получат подкрепа и този път да се финансира от НЗОК или МЗ, защото не всяка жена може да си го позволи, тези разходи понякога се изравняват със сумата за самата инвитро процедура.

- Какъв ще бъде финансовият ресурс, който ще бъде нужен за на година за тези профилактични програми?

- За тези две програми финансовият ресурс на година ще бъде между 30 и 50 млн., но голямата програма, в която влизат много повече профилактични изследвания ще бъде над 200 млн. лв. Най-важното е да се стартира с програмите, които досега не са финансирани.

- Какво ще влиза в голямата програма за профилактика?

- В нея влиза включително проследяването на плода по време на бременността - да се заплащат феталните морфологии на адекватни стойности, да се заплащат неинвазивните методи за диагностика на плода, които все повече се развиват. Тоест в тази програма ще влизат грижите за бременните жени, за плода, както и подпомагането на програми деца със заболявания, за тежко недоносени деца, включително тяхната рехабилитация, което в момента не се осъществява. Сега майките сами намират пътя да помогнат на дечицата си с неонатолози, физиотерапевти, психолози, логопеди и това е един много тежък път. Да не говорим за децата със специални потребности, като аутизъм и други подобни заболявания. Тоест, в тази програма ще влиза създаването на ясен път за помощ на всички тези деца.Това трябва да бъде грижа на държавата, не само плод на частни инициативи и тази грижа трябва да е разпределена равномерно в страната, защото сега, ако живееш в Борино, трябва да отидеш до Пловдив, за да си направиш фетална морфология.

- Откъде ще дойдат тези 230 млн. – от НЗОК, от бюджета на МЗ или смесено?

- Това трябва да бъде решение на управляващите, част от тази пакети за наблюдение на бременността, за пренатална диагностика, за наблюдение на деца със заболявания предлагаме да бъде плащано чрез здравната каса. Но при профилактичните програми, особено при децата, могат да бъдат заложени чрез Националната програма за майчино и детско здраве, която направихме още по време на мандата ми като министър. Това е типичен пример на програма, която не е политически повлияна, за чието надграждане работи всеки следващ министър.

Изграждането на национална банка за яйцеклетки може отново да бъде финансирана от бюджета на МЗ.

- Ще се предвиди ли разширяване на неонаталния скрининг и обхващане на повече диагнози?

- Това е въпрос на дружествата и експертните съвети по педиатрия и неонатология към министъра на здравеопазването, те трябва да дадат препоръки какви диагностични методи още да се обхванат. Но всичко, свързано с феталната морфология, неинвазивните изследвания при плода са част от пренаталната диагноза и очакваме, че когато са проведени няма да имаме много болни деца, родени с генетични или хромозомни заболявания.

- Над 1 млрд. ще бъде бюджета на МЗ следващата година, мислите ли, че в тях ще има място за тези 30 млн. лв., така че да стартира поне репродуктивната профилактика?

- Искрено се надявам това да е така, още повече аз очаквам това да е предложение на министъра на здравеопазването и министър председателя. Когато се правят профилактични програми, най-добре могат да се изградят и регистри за заболяванията, защото това, което се случва в болниците не винаги може да даде реалната картина. Това е така, защото не всички заболявания се финансират от НЗОК, освен това често един пациент се приема по една пътека, а заболяването му е малко по-различно и поради тази причина медицинската статистика у нас е неточна. Когато има скринингови програми, такива регистри ще могат да се създадат. Ние имаме уверението, че поне част от тези предложения ще влязат в новия бюджет. Освен това ГЕРБ, ИТН, Възраждане и БСП заявиха, че ще подкрепят тази програма, така че поне част от мерките да се реализират с промени в бюджета между първо и второ четене. Аз искрено вярвам, че политиците ще осъзнаят, че приоритетът, с който си заслужава да се ангажират, е тази нацията ни да оцелее и то с по-добро качество на живот, така че да сме здрави и активни до старини. Ние непрекъснато даваме огромни пари за болнична помощ, но голямата цел е толкова много хора да не стигат до болница, общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ трябва да са пазители на болничнита врата. Болничното лечение е проблем за самия човек, за обществото, за социалната система и пазара на труда.

- С над 1.1 млрд. лв. се увеличава бюджета на НЗОК за 2024 г., мислите ли, че ще се заложат политики, които да произвеждат здраво население, а не просто да издържаме една раздута болнична система, защото отново 50% от бюджета отива за болници?

- Ние така и не чухме каква е програмата на министъра на здравеопазването, какви ще са основните му приоритети, но през бюджета на касата се вижда какви са политиките, на които залага и правителството и парламента, защото те го гласуват. Аз все си мисля, че нашият поглед ще е върху това, което се случва извън болниците, да спрем заболяването да не се развива в ранните му етапи, така че хората да не стигат до болнично лечение.

- 50% от бюджета на НЗОК за болници обаче това ли означава?

- Много често си мисля, че това са бюджети, сякаш се предвижда цялата нация да е болна. Ние нямаме толкова пациенти и това се вижда по използваемостта на леглата, по оборота им. Хоспитализациите са над 2 млн., това е около една трета от населението и е смущаваща тенденция,въпреки че сред тях има и рехоспитализации. Управляващите казаха, че ще ограничат разкриването на нови лечебни заведения, защото нямаме нужда на фона на населението у нас и кадрите, но този бюджет означава, че сякаш се очаква да се разкриват нови лечебни заведения. Но, ако ще разкриваме ново лечебно заведение, трябва да кажем кое ще бъде затворено, защото дори кадрово сме ограничени.

- А не означава ли също, че зад тези 2 млн. хоспитализации седят и много фалшиви, защото имаме липса на контрол?

- Възможно е, не изключвам и това, което също е толкова смущаващо, колкото и ако всички те са реални. Това би означавало, че се създават болници само, за да печелят, защото се създават само частни болници, в което няма нищо лошо, стига да има потребност, да са достатъчно добре кадрово обезпечени и да са реална дейност.

- За да се види, че наистина профилактиката и извънболничната дейност са приоритет, как трябва да е структуриран бюджета на касата?

- Първо ще кажа, че профилактиката все пак работи. В Италия през следващото десетилетие се оказва, че населението над 85 години ще бъде повече отколкото населението до пет години. Това е свързано от една страна с намаляването на раждаемостта, но от друга - с добре организираната профилактика. В България още никой не получава съобщение от своя личен лекар, в което да е ясно какви прегледи и изследвания трябва да направи всяка година. Така че е много важно да се направят организирани програми. Популационен скрининг у нас за последен път е правен през 80-те години на миналия век. Въпреки че в България има чудесни специалисти, добра апаратура, има всички методи за диагностика, няма ранна диагностика, за да има добър резултата. Ще дам пример и от моята практика – преди две или три години излезе доклада на Health observatory, в който се посочва, че неонатална смъртност е спаднала благодарение на програмата за Майчино и детско здраве и скринига, който се прави по време на развитието на плода. Резултатите от профилактиката ще усетим, когато всеки има информация кога и какво трябва да направи, плюс добра организация, а водещи трябва да бъдат общопрактикуващите лекари. Разбира се това ще се види и през бюджета, като поне една трета от този за болнична помощ трябва да отиде в извънболничната, но за съжаление тук от години има голяма битка на лобитата, тъй като в болниците има повече лекарства, медицински изделия. И мисля, че тук малко сме изпуснали нещата, но трябва да се покаже мисъл за бъдещето.

- КС се заема с въпроса дали трябва да има лимити или не на болниците, нарушават ли те нечии права?

- Няма система по света, която да няма финансова рамка, в която да се побере, няма такова нещо като безкрайност. При падането на лимитите има опасност от източване на здравната каса, която рядко отказва да плати, след като й е представен отчет за дейност. Дори някои болници да са надхвърлили лимитите си, касата прави корекции и доплаща разликата, така че болниците в общия случай си получават финансирането. Но е важно да има контролни механизми, така че бюджетът на касата да издържи, защото той също е лимитиран. Нужни са и контролни механизми, които да възпират лечебните заведения, които не са добросъвестни по отношение на финансирането от НЗОК.

- Лимитите биха могли да генерират листа на чакащите, но можем ли да говорим, че това ограничава ли правата на пациентите?

- В България има достатъчно лечебни заведения и такъв феномен, като листа на чакащи, има на много малко места. Освен това тези листи не предвиждат пациентите да чакат с месеци, както е в други държави по света, у нас достъпът до специалист все още е много лесен и бърз. Не мисля, че лимити пречат на лечението, виждаме, че имаме празни легла, а не свръхнатоварени болници, за да се формират такива листи на чакащи.


Три здравни закона на дневен ред до юни

Три здравни закона на дневен ред до юни

Един от тях е проектът за промени в ЗЛЗ, където е заложена забраната за нови болници до актуализацията на НЗК, предвижда програмата на правителството
Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Те са част от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която ще става финансирането, обясниха от МЗ

Експертните центрове по редки центрове са застрашени

Експертните центрове по редки центрове са застрашени

Лекарите в тях работим с желание и отдаденост, но ентусиазмът ни се изчерпва заради умората и липсата на подкрепа от страна на държавата, каза проф. Ивайло Търнев
Продължаващото обучение да е доброволно

Продължаващото обучение да е доброволно

Няма как то да бъде задължително, вниманието трябва да се насочи към качеството на предлагания материал, казва доц. Любомир Киров.
Заплатите на синдикатите не са изпълними

Заплатите на синдикатите не са изпълними

Каквито и цифри да кажат те, бихме ги приели, но да посочат на какви разценки ги формират и откъде да ги вземем, казва д-р Неделчо Тотев
Нов спор за заплатите в болниците

Нов спор за заплатите в болниците

Синдикатите предлагат прагове от 2700 лв. за лекар и 1950 лв. за сестра, а мениджърите на областните и общинските лечебни заведения са категорични, че не могат да ги изпълнят
Какви са новите цени и прегледи по НЗОК

Какви са новите цени и прегледи по НЗОК

От тази година пациентите ще имат подобрен достъп до зъбни протези, предвиждат промените

Финансов стимул за продължаващо обучение

Финансов стимул за продължаващо обучение

Неговата форма у нас трябва да бъде правно регламентирана, да се дава платен отпуск от работодателя, казва доц. Галинка Павлова
Нуждаем се от стратегия за здравословен живот

Нуждаем се от стратегия за здравословен живот

Тя трябва да показва на хората кои са факторите, които могат да доведат до инциденти, казва проф. Арман Постаджиян
Ще правят платформа за превод на жестов език

Ще правят платформа за превод на жестов език

Тя ще бъде национална и ще предоставя директна видео връзка на глухи и сляпо-глухи лица, съобщи зам.-министър Николай Найденов
1 2 3 4 5 ... 534 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ