Позиция

В бюджета на НЗОК липсва заявка за реформа

21-11-2023 10:18
Това е достатъчно основание да се въздържим от подкрепа на проекта, казват от АИКБ В бюджета на НЗОК липсва заявка за реформа
Clinica.bg

press@clinica.bg
Днес Националния съвет за тристранно сътрудничество ще разгледа проектите за бюджет на държавата, ДОО и НЗОК. Публикуваме становището по тях на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), адресирана до Мария Габриел, министър на външните работи и председател на НСТС.
Уважаема г-жо председател,

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България разгледа задълбочено горепосочените законопроекти и отчитайки настоящата икономическа и политическа ситуация в България, изразява следното становище:

По проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.

 

В свое становище Асоциацията на 

 

индустриалния капитал в България направи своята прогноза за развитие на макроикономическите показатели на българската икономика и отправи препоръки за приоритетни политики, които да се реализират чрез държавния бюджет на Република България през 2024 г. С неудовлетворение констатираме, че представеният проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. не възприемат нито една от нашите препоръки. С Бюджет - 2024 г. Министерство на финансите вместо да търси възможности за фискална консолидация продължава политиката на увеличение на бюджетните разходи, нови бюджетни дефицити, финансирани с нов държавен дълг и дестабилизация на публичните финанси.

 

Удовлетворени сме, че предложеният 

 

от настоящото редовно правителство проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. не предвижда съществена промяна да данъчния модел и на основните данъчни ставки, въпреки че като цяло общата данъчно-осигурителна тежест за гражданите и бизнеса расте.

Подкрепяме и рекордно високия размер на инвестиционната програма през 2024 г. и особено планирания над 1 млрд. фонд за финансиране на общински проекти, но липсва информация кои инвестиционни проекти ще бъдат изпълнени през 2024 г. Намаляването на капиталовата програма с 2.4 млрд. лв. заради отпадането на планираните в приходната част на ДБ 2024 приходи от енергийна такса върху вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия показва, че инвестиционната програма представлява по-скоро буфер, в случай че не се съберат планираните приходи, отколкото реално намерение за инвестиции в българската икономика. Липсва информация и за изпълнението на проектите по НПВУ.

Конкретните ни аргументи за неподкрепа на проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. са следните:

 

Прогнозата за 3,2 % ръст на БВП е твърде

 

 оптимистична (на границата на фантазията). Според данните за септември 2023 г. трендът за спад на промишленото производство се задълбочава. Икономиките на Германия, Нидерландия, Австрия, Дания, Естония са в рецесия и наблюдаваме забавяне на икономиките на всички основни търговски партньори на България. Намаляващ е и трендът на растеж на българската икономика за 1-2-3 тримесечие на 2023 г. (2.1% - 1-во; 2.0% - 2-ро и 1.7% за 3-то тримесечие). ЕК прогнозира ръст на БВП на България през 2024 г. в размер на 1.8%. Индустрията очаква спада в продажбите да продължи.Относително висока прогноза на ръста на инфлацията - 4.8% . ЕК прогнозира 4.0%.Неизпълнима прогноза за размер на приходите на КФП - 77,6 млрд. С 10.5 млрд. повече от очакваното изпълнение на приходите на КФП през 2023 г. (67,2 млрд. лв.) Ръстът на бюджетните приходи е 15,6% при прогнозни инфлация - 4,8% и ръст на БВП - 3,2%, общо 8%. 

Разликата от 7.6% ръст на приходите 

 

трябва да се изпълнят от повишена събираемост на приходите (5 млрд.), което според АИКБ е невъзможно.Включването в приходната част на КФП на енергийна такса върху вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия (2.4 млрд. лв.) е съществен риск за бюджета и бюджетния дефицит, ако същата не бъде събрана. Този условен приход ще осигурява финансиране за безусловни, сигурни разходи като пенсии, социални плащания.Запазване на понижените данъчни ставки по ДДС (хляб и брашно; ресторантьорски и кетъринг услуги).Повишават се данъчните оценки и съответно данък „Сгради" и ТБО, без да е направена реформата, въвеждаща принципа "Замърсителят плаща".Изземването на 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия се превръща в трайна политика, която декапитализира дружествата, лишава ги от възможности за инвестиции и намалява конкурентоспособността им. 11,6 млрд. лв. повече бюджетни разходи в КФП спрямо очакваното изпълнение на бюджетните разходи в КФП през 2023 г. (73 млрд. лв.). 

 

Допълнителните разходи са функционално

 

 разпределени както следва: 2,1 млрд. лв. за заплати; 2,5 млрд. лв. за пенсии; 1.8 млрд. лв. за здравеопазване; 1 млрд. лв. за военна техника; 1 млрд. лв. за общински проекти. Продължава практиката за щедро финансиране на нереформирани сектори.Увеличение на разходите за заплатите и възнагражденията за полиция, вътрешен ред и сигурност с 367.3 млн. лв. Липса на реформи в сектор сигурност (полиция).

10. Увеличение на разходите за нереформирания сектор "Здравеопазване".

11. Увеличение на издръжката на общите държавни служби без изисквания за реформи. Липсват намерения за централизиране на дейности, аутсорсване, съкращаване на персонал и т.н.

12. Увеличение на заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор без това да е съпроводено с редуциране на числеността.

13. 3% дефицит при умерен ръст на икономиката е грешка. Тази дефицитна бюджетна политика води до нов дълг от над 6,4 млрд. лв. през 2024 г. Размерът на дълга към края на 2022 г. е 36 млрд. лв. и 66,6 млрд. ще бъде размерът на дълг към края на 2026 г. Ръст с 30 млрд. лв. и почти удвояване на дълга за един мандат. Съответно разходите за лихви за обслужване на дълга ще растат от 0.652 млрд. лв. през 2022 г. и 2.260 (1%) млрд. лв. за 2026 г. – ръст близо 4 пъти.

14. Продължава практиката за пререгулиране и увеличена административна тежест за бизнеса. Например праговете за задължителен финансов одит са 4 пъти по рестриктивни отколкото са определени от Директивата на ЕС. Създават се прекомерни и излишни административни и финансови тежести на МСП. Законовата лихва остава прекомерно висока – ОЛП + 10 % и др., но за сметка на това остава непроменен недостатъчния лимит за ваучери за храна.

15. Определеният неснижаем остатък на Фискалния резерв в размер на 4.5 млрд. лв. вече е крайно недостатъчен, за да изпълнява основната си функция - осигуряване на ликвидност на публичните финанси. Още повече, че част от този резерв са целеви финансови средства (Сребърен фонд, фонд "Козлодуй" и др.) и не могат да бъдат използвани за осигуряване на ликвидност. Фискалният резерв беше замислен при учредяването си така, че да осигури финансово обезпечение на бюджетните разходи за 3 - месечен период. В настоящия момент 4.5 млрд. изпълняват тази функция за не повече от 3 седмици.

 

Такъв бюджет прахосва спестеното фискално

 

 пространство, без да инвестира в реформи, продължава нетаргетирано да раздава пари „на калпак", съдържа съществен риск за прекомерен дефицит и ни отдалечава от еврозоната.

По проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.

АИКБ подкрепя предложението предприятията да заплащат първите 2 дни от отпуска за временна нетрудоспособност. Това е частично решаване на 12 - годишна несправедливост.

Подкрепяме и запазването на размерите на минималното и максималното обезщетение за безработица и размера на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2 год.

АИКБ смята, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, приеха решения и извършиха действия и бездействия, които разрушават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше становище - защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепяме, като:

 

Увеличение на МРЗ - 933 лв. (20% ръст на МРЗ, 

 

при 1.7% ръст на производителността и 6,3% инфлация). Формулата за изчисляване на МРЗ не изпълнява изискванията на Директива за МРЗ и Конвенция 131 на МОТ и негативно влияе на трудовия пазар и развитието на българската икономика;Увеличение на максимален осигурителен доход до 3750 лв. и последващ ръст по 300-350 лв. год. АИКБ смята за обоснован МаксОД = 1460 (СОД) х 2.5 = 3650 лв.Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители в размер на 933 лв.Запазване на рудимента - минимални осигурителни доходи, които социалните партньори престанаха да договарят, тъй като нямат практическа стойност и представляват тежест, както и административното им увеличение като следствие на увеличената минимална работна заплата;Запазването на допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) – определяно административно дискриминационно плащане, без аналог в Европа, обременяващо частния секторЗапазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият подобен отпуск в Европа и последващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията; Липса на реформи в медицинската и трудовата експертиза и в отпускането на инвалидни пенсии. Нов ръст на ИП с 3% при намаляващо население. Няма мерки срещу източване на социални фондове - професионални безработни, мними болни, мними инвалиди.

Гореописаните политики, провеждани посредством проекта за бюджет, дават основание на АИКБ да се въздържи от подкрепа на проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.

 

По проекта на Закон за бюджета на Националната

 

 здравноосигурителна каса за 2024 г. Здравноосигурителната система има спешна нужда от план за развитие, който да обезпечава реализирането на конкретни реформи. Така например - увеличаването на дела на средствата за скрининг следва да се извършва на базата на нови, европейски стандарти за профилактични прегледи на населението. От предложения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. въпреки ръста на бюджета липсва заявка за дългоочакваната реформа, което е достатъчно основание АИКБ да се въздържи от подкрепа на проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г.

 

С уважение: 

Васил Велев 

Председател на Управителния съвет 

на Асоциация на индустриалния капитал в България


Ремонт виновен за скандала с Пирогов

Ремонт виновен за скандала с Пирогов

Депутатите в здравната комисия приеха решение, с които искат здравния министър да отмени уволнението на директора на спешната болница

Пускат две КП в психиатрията

Пускат две КП в психиатрията

Едната ще бъде за шизофрения и психични разстойства и ще бъде един месец, другата е за афективни непсихотични разстройства и ще е за 20 дни
Министър Хинков не се справя

Министър Хинков не се справя

Колкото до позицията на МС и на ПП-ДБ за оставката му - в такава ситуация е нормално да се изчака страстите да спаднат и да се вземе правилното решение, казва доц. Васил Пандов

Позицията на премиера за здравния министър - без промяна

Позицията на премиера за здравния министър - без промяна

Проф. Хинков трябва да направи спешни проверки за идентифициране на нарушения във всички болници, до 8 декември трябва да е готов графика за провеждането им, допълват от МС
Асен Василев даде рецептата

Асен Василев даде рецептата

Подкрепям я, но не съм аз човека да искам оставката на здравния министър, каза Бойко Борисов

Изслушват шефа на Пирогов в парламента

Изслушват шефа на Пирогов в парламента

Това ще стане на извънредно заседание на Комисията по здравеопазване, пред която ще говори изпълнителният директор д-р Валентин Димитров
Пирогов ще съди здравния министър

Пирогов ще съди здравния министър

Иск срещу него ще заведе и уволнения директор на болницата д-р Валентин Димитров
Без изненади за бюджета на НЗОК

Без изненади за бюджета на НЗОК

От ГЕРБ предлагат отпадането на финансирането на нови болници и дейности, а от ИТН и БСП повече пари за зъбни протези

Варна няма нужда от още една болница

Варна няма нужда от още една болница

"Св. София" иска да открие ново лечебно заведение с 500 легла във Варна. Медици и власти там се оказаха единодушни - нужда от такава няма. В същото време НЗОК е дала друго мнение, къде е истината, попитахме проф. Радослав Радев.

Поискаха оставката на здравния министър

Поискаха оставката на здравния министър

Бюджетът не може да става заложник на никого, ако политиката на проф. Христо Хинков не е подкрепена, нека не прави циркове и се оттегли, призова Асен Василев
1 2 3 4 5 ... 467 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Трябва ли да има нов здравен министър?

Декември 2023 Предишен Следващ