Не подкрепяме паралелна диспансеризация

При сърдечно-съдовите заболявания, както до сега тя да се провежда в ПИМП и ОПЛ да насочва пациента за консултативни прегледи в СИМП, казват от НСОПЛБ

1. Подкрепяме промените, формулирани в §§1-4 и §6 на Проекта.

2. Не подкрепяме предложеното в § 5 допълнение.

Мотиви

Въвеждането на паралелна възможност за диспансеризация в ПИМП и СИМП ще доведе до множество проблеми, свързани с объркване на регистрите, отпадане на пациенти от диспансерно наблюдение в някакъв момент, невъзможност на хората с хронични заболявания да бъдат извършени регламентираните в Наредба 8 прегледи, изследвания и ВСД, което наблюдавахме вече при една от по-отдавнашните промени в наредба 8. Резултатът- влошаванена контрола на заболяването и респективно здравното им състояние. След това се въведоха сега съществуващите условия, които повишиха нивото на диспансеризация, както и извършваните по нея дейности както в ПИМП, така и в СИМП.

Ето защо, считаме, че е правилно диспансеризацията за ССЗ ,както до сега да се провежда в ПИМП и ОПЛ да насочва пациента за консултативни прегледи и ВСД в СИМП по съответен алгоритъм и със съответната осигуреност на тези изискуеми дейности. СИМП-кардиология и сега имат възможност да диспансеризират пациентите с посочените в мотивите диагнози, но това не се случва масово, както е видно от регистъра на диспансеризираните пациенти в СИМП.

Считаме, че диспансеризацията на повечето масови заболявания следва да се провежда в ПИМП, като ОПЛ насочва пациента за консултативни прегледи и ВСД в СИМП за периодична оценка на състоянието. СИМП следва да извършват високоспециализирани дейности, отговарящи на тяхната квалификация, както и консултативни прегледи по определен алгоритъм, а също и извън алгоритъма ако ОПЛ е преценил, че е налице необходимост за пациента.

В тази връзка би било уместно

да обмисли разширяването на възможностите за включване в списъка на назначаваните от ОПЛ изследвания и на по-специфични и високоспециализирани такива, които са включени в общия алгоритъм на проследяване (респективно увеличаване на стойността на МДД за това), така щото пациентът да посещава консултанта с готов набор от изследвания, което ще направи консултацията по-ефикасна, ще освободи време за високоспециализирана дейност и ще спести време и посещения на пациента при консултанта, които и без това са нормативно ограничени.

3. Предлагаме да се включи нов текст със следното съдържание:

„На пациенти ≥50годишна възраст, на които е назначен само tPSA или само fPSA при профилактичния преглед в съответствие с промяна на Наредба 8 от 2022 г. през 2024 и 2025 година да се назначават и двата типа, независимо от предходно изследвания."

Мотиви

Автоматично и формално спазване на

буквата наредбата доведе до медицинско недоразумение като това да се изследва единият от двата типа PSA с интервал от една и повече години, което практически обезсмисля основната цел: определяне на съотношението между тях, което да е актуално. А то е такова, когато тези два елемента са изследвани в един и същи момент или с минимален интервал на отстояние (дни).

4. Предлагаме възрастта, от която да започне изследване на tPSA или в съчетание с fPSA по време на годишния профилактичен преглед на мъжете да се намали на ≥45години с периодичност на всеки две години, а при мъже с баща или брат с рак на простатната жлеза, този скрининг да започва ≥40годишна възраст и да е ежегоден.

5. Предлагаме доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) с МКБ N40 да бъде добавена към диспансерните заболявания, за които следи ОПЛ и се заплащат от НЗОК, като това се извършва по следния алгоритъм:

• 4 посещения при ОПЛ годишно с изследване на tPSA и f PSA, урина и седимент, креатинин 1 път за календарна година и попълване на 7 въпроса по IPSS (освен ако не са извършени по друг повод). IPSS (въпросник за симптоми от долните пикочни пътища) да бъде въведен в медицинския софтуер на ОПЛ като част от годишния профилактичен преглед на ОПЛ и алгоритъма за диспансерно наблюдение.

• Задължителна консултация с уролог

- 1 път на две години, извън това при необходимост по преценка на ОПЛ. Като допълнителни дейности, извън консултацията на специалиста по урология, но задължителен елемент от нея, да бъдат включени и заплатени ехография с измерване на остатъчна урина и урофлоуметрия.

• При пациенти, започнали лечение с 5-алфаредуктазен инхибитор, да се осигури в пакета по диспансерно наблюдение допълнително еднократно изследване на tPSA през седмия месец от започване на лечението, назначавано от ОПЛ.

6. Предлагаме възрастта за извършване на скринингова мамография като част от годишния профилактичен преглед при жени да се намали на ≥45 години, като при жени с фамилна анамнеза за рак на гърдата при майка или сестра възрастта да бъде ≥40години. Периодичност на мамографиите-ежегодно и в двата случая до навършване на 50 годишна възраст. След това през 2 години, както е до момента. Може да се обмисли при налична фамилна обремененост мамографията да остане ежегодна.

7. Предлагаме изследването на пикочна киселина да стане част от пакета изследвания в диспансерно наблюдаваните от ОПЛ заболявания, заплащани от НЗОК: Хипертония, ССЗ, Диабет тип 2, последици от МСБ. Периодичност-1път годишно.

8. Предлагаме затлъстяването в детската възраст и алгоритъм за работа също да бъде включени в диспансерните диагнози на ОПЛ, които се покриват от НЗОК. (в кратък срок ще имаме готовност да предложим вариант на алгоритъм).

9. Подобен алгоритъм ще предложим и за диспансерно наблюдение (ОПЛ и гастроентеролог) и за хроничните хепатити „В" и „С", след обсъждане с Българското дружество по гастроентерология.

Готови сме на срещи, обсъждане и работа в очертаната посока, която е безспорно полезна, ефикасна и ефективна за всички страни в процеса.

За УС и НС на НСОПЛБ
Доц. д-р Любомир Киров, дм
Председател на НСОПЛБ