Социалните пенсии да са към подпомагането

Не трябва да се разглеждат отделно първият и останалите стълбове, защото идеята на реформата е те да бъдат взаимно допълващи се, а не взаимно конкуриращи се, казва д-р Хасан Адемов

Спомняме си, че през 1997 г. 

дотогава съществуващият осигурителен модел в България, на практика, фалира. Три долара пенсия тогава означава, че към онази дата той не е работел нормално. Казуистика е, ако някой предлага сега да се върнем към него. Сближаването на минималния към средния размер на пенсията демотивира тези, които се осигуряват.

 Голяма част от тези, които 

получават минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, нямат осигурителен принос да получават дори и този размер. Защо тогава се чудим, че дефицитът или трансферът от държавния бюджет към държавното и обществено осигуряване е голям?! Да разчитаме само на увеличаване на осигурителните вноски, отделно, че това е непопулярен политически подход, е нереалистично. 

Едва ли в България това ще се

случи скоро, но ме кара да се върна на темата за техния размер. Истината е, че през 2001 г. ги намалихме. Истината е, че тогава рязко се увеличиха приходите. В следващите години това не се потвърждава, няма такъв значителен ръст, какъвто имаше в началото. Тогава се действаше по либералната концепция, но за съжаление, в момента нещата са съвсем различни. Отново трябва да видим по какъв начин ползваме парите от европейската солидарност. 

Знаем какви средства са усвоени

да увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика. Защо тогава казваме, че тя, нашата икономика е далеч неконкурентноспосбна в сравнение с европейските?! Трябва да се замисли каква е ефективността от усвояването на тези европейски пари.

Да си припомним, що е то пенсия? Най-общо казано, това е доход, заместващ доходите от труд. 

Може ли пенсионният доход да

задоволи всички потребности, които са били налични по време на трудовия живот? Тук идва мястото на социалното подпомагане. Често коментираме, че пенсиите, свързани с нетрудова дейност трябва да отидат към него, към социалното подпомагане. Тук трябва да се намесят политиците, защото това би било политическо решение. Често се говори за това, особено при последните правителства, че трябва да се направи анализ на пенсионната система. 

Анализите най-често се правят от 

експерти, а се изпълняват от политици. Особено дългосрочните стратегии кой ще ги изпълнява? Да припомним, че концепции за развитие на пенсионната система са правени досега. В тези концепции има анализ, написани са мерки и, ако четем сериозно тези документи, трябва да сме наясно, че какъвто и анализ да направим, той няма да свърши работа от гледна точка на мерките, които трябва да бъдат предприети. Всички, които разбират от социално осигуряване, знаят проблемите на пенсионната система. 

Въпросът е да се вземат 

политически решения, а те особено в парламенти като последните два - три, могат да взимат всякакъв тип решения, които ще се плащат на твърде висока обществена цена от следващите поколения. Социалното осигуряване, освен система, е и политически проблем.

Швейцарското правило вършеше работа, докато осигурителният доход не започна да расте по-бързо от инфлацията. Когато говорим за капиталови схеми, рискът се поема от лицата - ето, затова е нужна определена грамотност.