Силата да останеш

Новият председател на Столичното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Михаил Михов търси възможности за продължаващо обучение

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Михаил Михов е роден през 1977 година в София. Завършил е техникум по електроника, а след това Медицинския университет в столицата. Има две придобити специалности – обща медицина и кожни и венерически болести. Със собствена практика е от вече петнадесет години. Тя е една от малкото в България, лицензирана за обучението на специализанти. Има много изяви на научни конгреси и награди. Сред отличията най-скъпо му е това на Сдружението на общопрактикуващите лекари, защото както самият той казва, е дадена от колеги.

Семейството

За д-р Михов това е най-святото нещо, за което си струва човек да живее. Казва го без всякаква поза. От дете се е научил да изслушва хората, да съпреживява с тях – нещо, което в което е възпитан от своите родители. Не помни у дома им да се е повишавал тон, не си го позволява и сега, когато има свое собствено семейство. Баща му е проф. Будин Михов – световно признат специалист в областта на молекулната медицина, фармакология и патология, медицинската химия и биохимия. Работи и в областта на електрофорезата. В момента пише две книги за университета в Кембридж.

Майката на д-р Михаил Михов също е лекар. Д-р Евгения Михова е физиотерапевт. И двамата му дядовци са били специалисти по вътрешни болести. В рода му – лели, чичовци, братовчеди са все лекари. Когато идва време за кандидатстване в университет, това става и определящо за неговия избор. „Родителите ми не са ме принуждавали на всяка цена да ги последвам в професията, но не криеха, че ще се радват, ако го направя", казва той. Избира медицината. Впоследствие Амур го среща отново с лекарка, с която свива семейно гнездо. Това е д-р Мирослава Михова, специалист по кожни болести. Двамата имат две деца – на 2 и на 4 годинки.

Предизвикателствата

Преди за завърши медицина обаче животът му хвърлил ръкавица. Д-р Михаил Михов е от поколението, което трябваше да устоява и да се формира точно в трудностите на прехода. А те тогава не бяха никак малко – ниски заплати, нестабилна икономика, инфлация, дефицит. Тук на помощ му дошли познанията от техникума по електроника, а и личното увлечение по IT технологиите. „Започнах да чета много, вкючих се в курсове, взех сертификати и докато следвах медицина, работех първо като системен администратор, а след това и като програмист във фирма. Още тогава плащаха добре и това много ми помогна в студентските години. Правех си графиците така, че да работя програмирането в почивни дни, нощем или вечер, за да успявам и със следването", разказва без никакво съжаление за онези трудни години д-р Михов. Нещо повече, посочва, че точно те са го научили на много неща, най-важното от което е, че човек иска ли да постигне нещо, винаги ще намери начин да го направи. Запазил е уменията и интереса си към IT технологиите и се старае да следи всяко ново нещо, свързано с тях в медицината. И макар, че те са неговото силно увлечение твърди, че не би ги заменил с лекарската професия. „Тя дава на човека много, най-вече да разбира другия насреща си. Носи удовлетворението, че си помогнал, че от кабинета ти пациентът излиза успокоен, а след някой и друг ден ти се обажда и ти казва, че е много по-добре. Някои вероятно си мислят, че това ни е работата и сме свикнали, но грешат. Емоцията остава", казва д-р Михаил Михов. И по всичко личи, че е искрен. Факт за това е, че в пациентската си листа има записани над 3000 души. Продължават да го търсят нови, които вече е невъзможно да поеме.

Трудностите

Практиката му е една от най-големиет в столицата и една от броящите се на пръсти в страна за обучение на специализанти. В нея работят и се обучават трима млади лекари, доскоро е имал и две медицински сестри, но в момента е останала само една, както и технически сътрудник. „Никак не е лесно, доста е трудно да се пребори човек с всички изисквания, за да може да го постигне", въздъхва д-р Михов. Само акредитирането на практиката за обучителен центнър му отнело близо три години, от 2019 до 2022-ра. Разказва, че от едена страна попречила пандемията, но към това се прибавило пренасочване на документите на грешен адрес и редица други административни трудности. По думите му това е твърде скъпо начинание при това и трудоемко. „Налага се да обучаваш специализантите, започвайки от нула, а след три години те тръгват по своя път. Не знам вложените усилия доколко си заслужават. Имаме право да поемем само до трима колеги. Има куп трудности при откриване на кабинет, високи наеми, затруднения при регистрацията". Така лекарят си обяснява малкият брой практики за обучение на желаещите да вземат специалност обща медицина. По думите му отливът на млади хора от нея се дължи на непривлекателността на това да си джипи – напрежение, отговорност, много работа и малко свободно време, пациентите могат да ти звънят по телефона по всяка време. Не крие, че когато дойдат в кабинета му, да разберат повече за условята на специализация, те първо питат за заплащането и какво е бъдещето им. За да не бъдат подведени от моментно увлечение, д-р Михов си е въвел специфичен начин на подбор. След като поговори подробно с тях, ги кани да останат седмица в кабинета му, да наблюдават как работи един личен лекар. „Не всички са очаровани, виждайки опашката от болни хора в коридора, като слушат оплакванията им, наблюдават какво правим и колко често оставаме и след приключване на графика. Така обаче се вижда, кой има наистина интерес да вземе точно специалност обща медицина", споделя той подходът си към младите хора.

Бъдещето

За д-р Михов то е свързано със семейството и работата. Като всеки родител, мечтае да види децата си пораснали и добре реализирани в живота. Не крие, че определено ще се радва, ако продължат семейната традиция и изберат медицината за свое поприще. Споделя, че е имал не една и две възможности да замине в чужбина, но винаги е оставал. „Аз не съм от хората, които се увличат лесно. Преценявам – тук са семейството ми, моите приятели и пациенти. Нямам право да ги оставя. Смятам, че в България един лекар може да направи много неща въпреки трудностите. Убеден съм, че ще дойде време всичко да се случва по-лесно", заключава д-р Михайл Михов.

Когато го попитат за развитието на телемедицината у нас посредством „Български пощи", се замисля. От думите му става ясно, че не е оптимист. „Виждате какво стана след въвеждането на електронната рецепта, а какво остава за прегледа на пациент от разстояние. Ще трябва да бъде обучен персонал, хора немедици да правят различни измервания, доколко те ще бъдат точни и правилно анализирани са все въпроси, на които за момента отговори няма. Към тях се прибавя и този за заплащането и мотивацията на тези, които ще ги извършват", пита д-р Михов. Като огромно преимущество той посочва факта, че общопрактикуващите лекари познават своите пациенти, техните особености, начин на живот, фамилни заболявания, проследяването на хроничните им заболявания – все неща, които в пощата няма как да се случат.

Като председател на Столичното сдружение на общопрактикуващите лекари си е поставил за цел да привлече по-широка членска маса. „Ще търся възможности да предоставя нови и допълнителни улеснения за нашите лекари. Продължаващото обучение за общопрактикуващите лекари в момента куца. За целта ще се свършем с кардиологични, ендокринологични и други дружества, с които да съставим обучителни материали в помощ на колегите", заключава д-р Михаил Михов