Осигурителните вноски да се повишат до 10 %

30 млн. лв. са изплатени на осигурени и наследниците им за първото полугодие от задължителните и 47,4 млн. лв. от доброволните пенсионни фондове, казва Евелина Милтенова

В професионалните пенсионни 

фондове сумата на активите вече не е 1 млрд. 460 млн. лв., а е 1 млрд. 480 млн. лeва, като клиентите са 324 000 лица, които работят при тежки условия на труд.

В допълнителното доброволно осигуряване (ДПФ) активите са в размер на 1 млрд..35 млн. лв., а клиентите им са общо 653 000. Средствата в УПФ, ППФ и ДПФ се съхраняват и управляват по лични партиди на клиентите. Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване вече са над 21 млрд. лева.

През първите шест месеца

на тази година на осигурените лица и техни наследници са изплатени общо 30 млн. лв. от задължителните фондове (УПФ и ППФ) и 47,4 млн. лв. от доброволните. Пожизнени пенсии получават 1695 човека, други 14 401 получават разсрочени плащания със средомесечен размер от 399 лева. През 2014 и 2015 г. имаше решения за прехвърляния към НОИ, при които има забавяния в последните една – две години. 

Вече започна процес на 

възобновяване към универсалните пенсионни фондове, тъй като това е съвършено различен продукт, а и в НОИ не се трупа доходност. В моменти, по данни на базата на информация от Националната агенция по приходите повече от 15 млн. лева за върнати обратно към УПФ. Компаниите извършват плащания в няколко разновидности – три вида пожизнени пенсии, разрочени плащания и еднократни плащания. Последните са при пенсионери, чиито партиди са изключително ниски под трикратния размер на минималната пенсия.

Вижда се, че системата работи

добре. Необходимо е обаче да бъде преразгледан размера на осигурителните вноски по втория стълб на пенсионната система, тоест на допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Смятаме, че е редно те трябва да започнат плавно да се покачват, достигайки 10 на сто. Така ще имаме по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи, по-малък натиск към солидарния стълб и съответно преодоляване на натрупаните дефицити в него.

Необходимо е да се създаде и 

една предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка. Целта е тя да гарантира стабилност и доверие в пенсионната система и същевременно да няма противопоставяне на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми. Смятаме, че целите на политиките по отношение на пенсионното осигуряване трябва да са свързани с повишаването на финансовата грамотност на осигурените лица. Освен това, трябва да се създаде възможност те да избират фондове с различен инвестиционен профил, базиран на жизнения цикъл - „мултифондове".