Здравната каса ще плаща новите пейсмейкъри

Устройството е 20 хил. лв., за начало ще се реимбурсират 10 на година, но реално необходимостта е за около 50-60 човека, казва доц. Васил Велчев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Доц. Велчев, за първи път у нас сложихте пейсмейкър през крака на пациент, какво означава това за нивото на медицината в страната, добро ли е то?

- Малко предисловие - поставянето на пейсмейкър по този начин се налага поради това, че устройството е много малко и се слага без да оставя никакви външни следи по тялото – електроди, външна батерия. Понеже обемът му е около 2 мл., за да стигне до сърцето, се избира голяма вена - на крака или на шията. След това самото устройство, на което се поставя пейсмейкъра, го доставя в дясната камера на сърцето. Има специфични индикации за поставяне на такъв пейсмейкър - това са пациенти с инфекция, при които има голяма опасност от инфектиране на стандартните пейесмейкъри или такива при които вените са запушени и няма как да се действа по конвенционалния начин.

- Защо при хора с инфекция това метод е по-сигурен?

- Защото нищо не минава през клапите на сърцето и заселването на микроорганизми върху този тип устройство е почти невъзможно, до момента няма описани такива случаи.

- Какъв е носителят, как стига този пейсмейкър през вената на крака до сърцето на пациента?

- Носителят грубо казано е една много дълга тръба, но тя е управляемо устройство, което се навигира, така че да получава контакт с вътрешната страна на дясната камера под рентгенов контрол. Когато такъв се получи, едно устройство изстрелва този пейсмейкър с размер на монета от 2 лева, така че той се закача и се фиксира в миокарда на сърцето. През цялото време процедурата се наблюдава чрез рентген и ходът на пейсмейкъра се контролира от оператора, така че да не се получи някакъв проблем.

- Това са първите подобни процедури у нас, реимбурсират ли се от касата?

- Все още не, но предстои това да стане съвсем скоро. Ние започнахме да се обучаваме за имплантацията и в момента процедурите се извършват чрез стипендия от Дружеството по електрофизиология и пейсинг, тъй като системата е много скъпа.

- Само в „Св. Анна" ли ще се прави процедурата?

- Не, здравната каса няма да ограничава болниците, които ще правят процедурата, но има лимит от 10 пациента за година, така че формално, за да могат колегите да са обучени, би трябвало не повече от 2 или 3 центъра да вършат тази дейност.

- Тоест, ако има един в София, другите два в Пловдив и Варна ли ще са?

- Логично е да е така, но доколкото познавам как работи системата, ще има някакъв вид медицинска конкуренция кой център ще се квалифицира, за да поставя тези устройства и няма да има географски критерии.

- За да сме сигурни, че процедурите ще се извършват качествено, кой ще сертифицира центровете?

- Напрактика няма формални изисквания, но лечебните заведения, които ще правят процедурата трябва да имат голям обем поставяне на пейсмейкъри, както и кардиохирургия. В световен мащаб обикновено това са центровете, които се занимават с ендокардити и инфекции, защото най-често пациентите, които се имплантират, са от този контингент.

- Медицинското дружество ще направи ли нещо в тази посока – промяна на стандарт на КП?

- Дружеството по електрофизиология и пейсинг е направило предложение селекцията на пациентите да минава за одобрение през комисия в него, за да може да се прецизират индикациите. Иначе фирмата Медтроник, която произвежда устройството, има много специфични изисквания и всички оператори трябва да минават през обучение и се сертифицират от нея.

- Значи в регулацията вместо на държавата разчитаме на фирмата?

- За много неща е така, самата фирма е заинтересована да няма проблеми, защото това е много скъп продукт и на първите интервенции задължително присъства представител на фирмата, който помага.

- Като казваме, че е скъп продукт, каква е цената?

- Мисля, че касата ще го реимбурсира на 20 000 лв., като заплащането ще е на 100%, защото тези пациенти нямат много алтернативи. Единствената такава е отворената операция.

- А каква е потребността, след като само 10 ще се плащат на година?

- Реално необходимостта е около 50-60 човека.

- Какво ще се случва с останалите и досега какво ставаше?

- Досега повечето то тези пациенти отиваха на отворена сърдечна хирургия. Но технологията се развива и когато поевтинее, ще се увеличи обема. В Гърция вече се слагат около 100-150 такива пейсмейкъра годишно.

- Контролът върху високотехнологичната дейност в страната явно не е достатъчно добър, имахте идея да се въведат регистри, докъде стигна това?

- Няколко пъти бяха предлагани и чисто технически не е проблем да се изработи платформата, но, за да е ефективна е нужно съдействието на НЗОК, като единствен орган, който може да има изисквания за попълването им с оглед плащането на услугата. Към момента здравната каса не е тръгнала към одобрение на регистрите по инвазивна кардиология, нито за клапи, надяваме се това да стане.

- Имате ли причина за подобна надежда?

- В годините регистрите най-често бяха отхвърляни с мотива, че електронното досие на пациента съдържа цялата информация, но то не е лесно достъпно. Ние не бихме могли да направим справка и да следим състоянието му, за нас това не работи и се надяваме регистърът да се случи.

- Дружеството по инвазивна кардиология заяви, че вече има регистър за ТАВИ, работи ли?

- Чисто техническата част е готова, тя е въпрос на консенсус между специалистите за обема на информацията, който да се попълва. Но препъни камъкът е как да го направим задължителен, защото регистър с половината болница не е ефективен. Затова смятаме да разговаряме с касата, така че попълването на процедурите да се обвърже с попълването на регистъра. Сега една пътека пада заради това, че няма запетайка в документите, но това не подобрява качеството на дейността, ако нашият регистър стане задължителен, тогава ще има възможност да се проверяват местата, където има някакво несъответствие и вероятен проблем.

- Има ли и други регистри, за които ще действате по този начин?

- Ако нещата с ТАВИ се случат, трябва да вървим към регистъра за остър коронарен синдром, където обемът на дейността е по-голям.

- А какво ще предложите за съвместния контрол?

- Това, което винаги предлагаме е чрез съответния регистър да се проверяват центровете „извън нивата". Тоест, ако има център, който има различни резултати и практика от останалите, да се види защо, там може всичко да е наред и да има причина за тези резултати, но да се види каква е тя. Това не инкриминира центъра, въпросът е да се види защо се получава така. Механизмът за проверка обаче трябва да бъде разписан в нормативен документ, но първата стъпка е регистър.

- Какви промени ще искате в инвазивната кардиология в новото НРД?

- Дейността в инвазивната кардиология е огромно поле, ние винаги искаме да имаме възможност да работим без доплащане от страна на пациента, но не очаквам драматичен обрат в тази посока.

- Какви иновации да очакваме в инвазивната кардиология у нас?

- Предполагам, че следващата стъпка ще са структурните интервенции, които са много успешни при аортна стеноза. В момента са разработени много успешни системи, които могат да лекуват митрална инсуфиенция. Основният проблем е, че след 15 години работа с НЗОК все още няма механизъм за селекция на високотехнологичните експертни центрове. Системата, в която всеки може да прави всичко, е демократична, но поражда проблеми. Един от тях е, че финансирането е еднакво за всеки център, независимо от сложността на патологията му. Затова от една страна има желание да се прави по-семпла патология, а от другата страна е желанието на специалистите да практикуват медицина, която е на нивото поне в региона на Източна Европа. В конфликта на тези двете течения се ражда практиката и мисля, че доста неща са успешни въпреки системата. Но трябва да се появи обвързаност на финансирането с концентрацията на специфична патология.

- Колко центъра сега си позволяват да извършват ВСД и колко е средният брой пациенти за всеки един?

- Това са много различни ниши, повечето големи кардиологични центрове се опитват да се специализират в конкретна патология. Това обаче драматично разширява по някакъв начин индикациите за процедури, които са финансово изгодни. Това е като да дадете лиценз на много хора да режат дървета, в един момент почти всяко дърво ще ви се струва болно.

- Какви са възможностите да се подобри регулацията?

- Нямам рецепта на 100%, но смятам, че трябва да има постоянен контакт между органа, който плаща и научните дружества в съответната област.