интервю

Новият бюджет на НЗОК е повече от същото

16-11-2023 06:12
„Лимитите" на болниците не ограничават права, никъде в света няма система, която да не е подчинена на определени финансови параметри, казва проф. Петко СалчевНовият бюджет на НЗОК е повече от същото
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Конституционният съд отново ще разгледа въпроса за това лимитите на болниците нарушават нечии права и дали трябва да отпаднат. Има ли подобен проблем, какво да очакваме с новия бюджет на здравната каса за 2024 г., ще има ли скоро реформа на системата, попитахме проф. Петко Салчев. Той е един от малкото здравни експерти, които КС потърси за мнение по темата с лимитите на болниците. Бил е зам. министър на здравеопазването, както и управител на НЗОК, в момента е началник на отдела за „Финансови модели и икономическо прогнозиране" в НЦОЗА.

- Проф. Салчев, дискусията за лимитите на болниците вече започна, вие сте един от експертите в чийто глас КС ще се вслуша, каква е истината и има ли резон те да отпаднат?

- Първо няма истина, всичко е плод на политически решения. Освен това в нашето законодателство лимити няма.

- Защо смятате така, според директорите на лечебните заведения явно има лимити?

- Най-просто казано, когато касата разпределя средствата, тя го прави на териториален принцип по предложение на директорите на районните каси, а те - на базата на заявленията на директорите на съответните лечебни заведения. Директорите на районни каси са задължени внимателно да наблюдават какво се случва в региона им, а директорите подават заявленията си на базата на материалната база и персонала, с които разполагат и пътеките, които могат да изпълняват. Самите пътеки са лимитирани в Националния рамков договор като цени и обеми, тогава да говорим против НРД ли?

- Тези „лимити", с които разполагат лечебните заведения, всъщност не са ли прогнозни?

- Да, такива са от години, затова се наричат прогнозни стойности, където, ако лечебното заведение, ако прецени, че му трябват повече средства за следващ период, има право да вземе 5% от тези за следващия период, тъй като има и сезонност на заболяванията. Освен това е много странно – има лимити, а лечебните заведения са пълни на 50%, тоест, останалите 50% от леглата се издържат за сметка на заетите. И точно тук е разковничето – лечебните заведения трябва да се преструктурират сами, като закрият неизползваните легла, а не да чакат някой да им го налага отвън.

- По този начин обаче няма ли да се окаже, че някои са излишни и трябва да изчезнат от картата на страната?

- Не, ако едно лечебно заведение иска да бъде на картата на страната, много лесно може да преструктурира дейността си, така че да бъде полезно и да удовлетворява потребностите на населението, а не да седи и да чака издръжка.

- Ако се махнат прогнозните бюджети, това ще представлява ли риск за фискалната сигурност не само на касата, но и на страната?

- Това вече се видя, че е така през 2017-2018 г., когато имаше напън да се изплатят така наречените „надлимитни" дейности. Тогава веднага избуяха желания сред лечебните заведения да се изработва повече само и само, за да се получават повече средства.

- Доколко има истина в твърдението, че лимитите ограничават правата на пациентите?

- Няма. Пациентът има право на избор и на достъп. И двете са му осигурени. Ако пациентът е спешен, той се плаща по друг ред. Ако не е спешен, той може да влезе в листата на чакащи или да избере да се лекува в друго лечебно заведение. Така че никъде не са ограничени правата на пациентите. Те са определени и в Конституцията, и в закона, и са спазени. И тук идва въпроса - защо може да има листа на чакащите, а не може да има индикативни стойности за лечебните заведения.

- Има ли здравна система в света, която да функционира без финансов лимит или рамка?

- Пак казвам - няма лимити, а прогнозни стойности. Но когато сключите договор и двете страни трябва да са равнопоставени, а при нас не е така. Касата сключва договор с лечебното заведение, то претендира за нещо повече, въпреки че в неговия договор е точно фиксирано какво и защо може да прави. То е фиксирано не от касата, а от цялото ни законодателство, уредби, от наличния персонал, материална база и т.н. Не можеш да надскочиш боя си, ако се получи някакво разминаване между прогнозата и реалността, то може да се компенсира и това се върши непрекъснато.

- Въпросът е дали това законодателство има нужда от промяна, защото това пита КС. В този смисъл има ли някъде по света здравна система без финансова рамка?

- Няма. Никъде в света няма система, която да не е подчинена на определени финансови параметри и затова се казва, че здравната система на всяка страна е на базата на възможностите й.

- Ако финансирането не ограничава правата на пациентите, така ли е с качеството на лечение, което получават, не ги ли ощетява то?

- Качеството е свързано с начина на финансиране на болниците. Един качествен механизъм за оценка го превърнахме във финансов. Освен това къде са правилата за добра практика, къде са медицинските стандарти, кой ги проверява, касата е само финансираща институция.

- Защо според вас никой не говори за тази липсваща част с правилата, а всички говорят само за пари?

- Трябва да се попитат тези, които се занимават с това, аз вече не се занимавам.

- Касата наскоро отново разреши да се сключат договори по изключение с няколко болници, редно ли е?

- Аз много „харесвам" изключенията. Винаги съм се борил против тях и против допълнителни указания за нещо, което вече е прието и утвърдено.

- Не е ли опасно болници без достатъчно анестезиолози в тях да имат право да работят?

- Те могат да работят, но само по определени КП. На 4 часа един анестезиолог да обслужва нещо си, за мен е несериозно.

- И по ваше време имаше такива практики, може ли касата да реформира системата?

- По мое време изключенията бяха много малко, но здравната реформа не е работа на НЗОК.

- МЗ ще направи ли болнична реформа с промените в ЗЛЗ и с новата методика за здравна карта?

- Не, това се видя от методиката – няма намаляване на легла. Здравната карта не отчита потребности, а структури. В България никой не знае как да отчете потребността на населението от дадена услуга и затова се гледат структурите.

- Има ли значение колко са леглата в една здравна система?

- Не е важно леглото, а потребността. Трябва да видим какви са непосрещнатите потребности и тогава да кажем от какво имаме нужда, а в момента какво правим – купуваме апаратура. Инвестираме в материалната база, докато лекарският съюз непрекъснато говори, че няма кадри, но какво правим - вдигането на заплати не решава въпроса. Реформата има нужда от пари, но не се прави само с пари.

- Защо няма желание за реформа в България от страна на политическите партии?

- Не мога да кажа, вероятно, защото така е по-удобно. Винаги гледаме дали това не обслужва нечии интереси, но не мисля, че е така. Не може всички партии да обслужват нечии интереси, просто няма консенсус между партиите, следователно няма да има и реформа.

- Каква е прогнозата ви за следващата година – имаме над 1 млрд. повече в здравната каса, какво да очакваме?

- Повече от същото. Това, че се наливат допълнително пари, те са за сметка на това, че се увеличава БВП. Но тези средства, които ще бъдат дадени допълнително на системата няма да доведат до подобряване или реформа. Всички говорим за профилактика, но някой да казва как ще стане. Нищо лошо не искам да кажа срещу МЗ, защото екипът там е отскоро и с какво го занимават – с прозаична ежедневна дейност, заради която не може да се съсредоточи какво да направи. Електронните рецепти например са един технологичен проблем, който в момента занимава обществото повече от два месеца и няма да бъде решен, защото е удобен. Така няма да се видят нещата под повърхността.

- Какви политики трябва да се заложат с бюджета на НЗОК?

- В профилактиката винаги говорим за ОПЛ, но тогава защо застрахователните дружества правят профилактика, защо всички работещи се натискат да отидат на нея и защо тези прегледи не се отчитат към НЗИС, ако това се правеше, процентът на профилактика щеше да се вдигне много повече. Ние дублираме системата, не отчитаме прегледите, но караме на ОПЛ, че не прави профилактика. Липсва политиката, която трябва да се направи. Какво правят службите по трудова медицина, защо не се заемат с ТЕЛК, НЕЛК и т.н., нали това им е работата. Политиката изисква да се седне и да се обмисли всяка единица в системата как да се свърже с останалите. А сега всичко се прави насечено, затова няма да има профилактика и затова трябва да има Здравно-осигурителен кодекс, който да включва и тези елементи.

- Напоследък виждаме, че здравеопазването става все по-често обект на интерес от юридическата общност у нас, с какво си го обяснявате?

- И юристите са възмутени от законодателството ни. Те самите казаха, че не може да има толкова много закони и подзаконови нормативни актове, които много често се сблъскват един с друг и се променят. Сега пак ще има промяна в ЗЗ, в ЗЛЗ, в ЗЛПХМ. За мен е необяснимо, че не се сяда и не се казва – След 5 години трябва да постигнем това, дайте да видим как. Вместо това днес има приоритетни болници, утре се сещаме, че ще плащаме заплати през касата и т.н. За мен това е нонсънс, как ще убедим лекарите, че те могат да работят в спокойна обстановка.

- Доколко осъществима е идеята за Здравен кодекс?

- Малко по-различна е идеята - трябва да има здравноосигурителен кодекс, както в социалното осигуряване. Здравното осигуряване не лекува, медицината го прави, но стрелите винаги са към него. Но здравното осигуряване определя отношенията между различните играчи в системата, които трябва да заемат ролите си и да ги изпълняват. Имаш договор, спазваш го, а не се мъчиш да го заобиколиш. Другото, което е – вижте колко неща се включват в НРД, колко страници е, колко човека са го прочели целия!

- В ЗЛЗ отново не се променя дефиницията за многопрофилна болница, не е ли време това да стане?

- Няма значение каква е болницата, но за мен тя трябва да работи 24 часа в денонощието независимо какво е името й, да приема спешни пациенти и да може да обслужва в обема, който е заявила, че ще го прави. Трябва да има минимални изисквания за това какво е болница и ако не се направи кодекс, то нека поне се извади болничната помощ в отделен закон за болниците. Защото в момента в така наречения ЗЛЗ, всичко е така омесено, че не можеш да разбереш какво точно е болница. И другото важно нещо е защо не позволяваме на болниците да работят извънболнична помощ, къде са техните ДКБ. Винаги съм смятал, че болницата трябва да има право да сключи договор и за специализирана извънболнична помощ. Тогава лекарите няма да ходят да работят по гаражи, а ще бъдат в ДКБ, ще се въртят на график, ще има 24-часова помощ и ресурсът ще бъде натоварен толкова, че да не е в тегоба на болницата.


Три здравни закона на дневен ред до юни

Три здравни закона на дневен ред до юни

Един от тях е проектът за промени в ЗЛЗ, където е заложена забраната за нови болници до актуализацията на НЗК, предвижда програмата на правителството
Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Те са част от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която ще става финансирането, обясниха от МЗ

Експертните центрове по редки центрове са застрашени

Експертните центрове по редки центрове са застрашени

Лекарите в тях работим с желание и отдаденост, но ентусиазмът ни се изчерпва заради умората и липсата на подкрепа от страна на държавата, каза проф. Ивайло Търнев
Продължаващото обучение да е доброволно

Продължаващото обучение да е доброволно

Няма как то да бъде задължително, вниманието трябва да се насочи към качеството на предлагания материал, казва доц. Любомир Киров.
Заплатите на синдикатите не са изпълними

Заплатите на синдикатите не са изпълними

Каквито и цифри да кажат те, бихме ги приели, но да посочат на какви разценки ги формират и откъде да ги вземем, казва д-р Неделчо Тотев
Нов спор за заплатите в болниците

Нов спор за заплатите в болниците

Синдикатите предлагат прагове от 2700 лв. за лекар и 1950 лв. за сестра, а мениджърите на областните и общинските лечебни заведения са категорични, че не могат да ги изпълнят
Какви са новите цени и прегледи по НЗОК

Какви са новите цени и прегледи по НЗОК

От тази година пациентите ще имат подобрен достъп до зъбни протези, предвиждат промените

Финансов стимул за продължаващо обучение

Финансов стимул за продължаващо обучение

Неговата форма у нас трябва да бъде правно регламентирана, да се дава платен отпуск от работодателя, казва доц. Галинка Павлова
Нуждаем се от стратегия за здравословен живот

Нуждаем се от стратегия за здравословен живот

Тя трябва да показва на хората кои са факторите, които могат да доведат до инциденти, казва проф. Арман Постаджиян
Ще правят платформа за превод на жестов език

Ще правят платформа за превод на жестов език

Тя ще бъде национална и ще предоставя директна видео връзка на глухи и сляпо-глухи лица, съобщи зам.-министър Николай Найденов
1 2 3 4 5 ... 534 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ