НЕВРОЛОГИЯ

Инсултът често идва нощем и остава „скрит” до сутринта

11-07-2017 07:36
Много е важно близките да се вслушват във въпросите, които им задават на спешния телефон, обяснява д-р Иван СтойновИнсултът често идва нощем и остава „скрит” до сутринта
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Бързата реакция при инсулт е една от най-важните задачи на спешната помощ, за да може пациентът навреме да бъде подложен на животоспасяващата тромболиза. Съществено ли е участието на близките в подобни ситуации? И успяват ли спешните екипи да се справят с предизвикателството, на фона на напускащи лекари и амортизиран автопарк? Разказва директорът на ЦСМП-Пловдив д-р Иван Стойнов.

- Д-р Стойнов, какво е най-важното, което трябва да свършат екипите на "Спешна помощ" при случай на инсулт?

- Изключително важно е кога самият пациент или неговите близки, ще потърсят медицинска помощ след подобен инцидент. Много често, особено при възрастните хора, инсултът се случва през нощта, а за проблема се разбира чак на сутринта, след като е минало много време. Лошото в тази ситуация е, че т. нар. тромболиза на исхемичния инсулт, която е жизненоважна за пациентите, трябва да се извърши до 4-ия час и половина. Тази методика първо беше въведена за инфаркти на миокарда – в артериите се вкарва специално вещество, което разтваря тромба. По този начин запушването в мозъка, причинило исхемичния инсулт, може да бъде излекувано почти напълно, без да доведе до каквато и да е инвалидизация за пациентите.

- Извършват ли се някакви реанимационни действия в линейката, така че времето за реакция да бъде удължено?

- Единственото, което могат да направят лекарите, докато пътуват, е да регулират кръвното на болния, без да го свалят прекалено. Основната им задача е да го закарат максимално бързо в най-близката болница, в която се извършват манипулации, подходящи за неговото състояние. С тромболиза могат да се лекуват само исхемичните инсулти. Хеморагичните са свързани с кръвоизлив в мозъка, протичат по-тежко, инвалидизацията е по-малка, но смъртността е по-голяма и при тях важни са реанимационните действия и освобождаването на дихателните пътища. Екипите са обучени да различават двете състояния, за да закарат пациента на правилното място.

- По едно телефонно обаждане от близки можете ли да разберете дали се касае за исхемичен или са хеморагичен инсулт?

- Много зависи от нивото на здравна култура на този, който търси здравна помощ. По принцип работим с работни диагнози, но колкото повече информация получаваме по телефона, толкова по-добре. Затова е изключително важно човекът, който се обажда на "Спешна помощ", да се вслуша внимателно във въпросите на диспечерите. Обикновено близките са притеснени и им се иска да кажат само къде да дойде линейката и с това да приключи всичко. Това няма как да стане, защото ресурсът е ограничен и няма как да се отзовем на всеки, който каже: „Пратете бързо линейка!”. Затова е въведен т. нар. триаж и затова се задават тези целенасочени въпроси – за да се събере медицинска информация, която да помогне на служителите на телефона да поставят с максимална точност предполагаемата диагноза и да пратят на мястото точния екип от специалисти. Преценява се също кои пациенти са приоритетни и при кои може да се отиде с отлагане, без това да доведе до някакви негативни последици за тях.

- Прилага ли се този триаж, когато се обслужват пациенти с инсулт?

- Никога не сме спирали да работим по този начин. Триажът беше разписан, но той не е ново понятие за нас. Спешните случаи навремето се разделяха на бързи, неотложни и трайни, след това станаха само спешни и неотложни, а сега са с тези буквено-цветни кодове - червен, жълт и зелен. Не откриваме топлата вода, разликата е, че сега по-точно са разписани критериите и тези въпросници, които диспечерите ползват.  

- А успявате ли да се справите с разписаните в стандарта по спешна медицина времеви рамки от 8 минути за пациент с опасност за живота и 20 минуто за пострадали без такава?

- В самия град Пловдив екипите са разположени на осем позиции, за да бъдат по-близо до болните и съответно да се вписват в тези времеви интервали. Има обаче райони, които са така географски разположени, че и да летим, трудно ще стигнем. Въпреки това, екипите се стараят бързо да се отзовават на повикванията, съобразно наличните инфраструктура и трафик.

- Кои са най-трудните райни за линейките?

- В Родопите има доста отдалечени места, по-скоро махали. Пътищата до тях са разбити, а през зимата са абсолютно непроходими. Когато автомобилите не могат да се движат, търсим съдействието на планинската спасителна служба и на пожарната, за да достигнем до хората. Даже и в града понякога в час пик линейката просто не може да се движи с висока скорост, заради трафика.

- В момента с колко екипи разполага ЦСМП–Пловдив?

- Линейките за областта са общо 23, а филиалите са така разпределени, че да отговарят на нуждите на населението. В град Пловдив работят 7-8 екипа, но когато има тежко болни пациенти или извънредна ситуация, ги заместват екипи от филиалите. Много често им се налага да транспортират и болни до София.

- Кой е най-големият проблем, с който се сблъсква спешният център напоследък?

- Определено са кадрите. Най-голям дефицит имаме сред лекарите, но ни липсват също фелшери и медицински сестри. За тях има много алтернативи – и в чужбина, и в лечебните заведения в града. Освен това, доста ни е амортизиран автопаркът, тъй като линейките са купувани в периода 2007–2009 г. и само две са предоставени през 2015 г. Автомобилите са с по 300–500 хил. км. пробег и изразходваме значителни усилия и средства, за да ги поддържаме в изправност и да си вършим работата.

- Страхувате ли се, че страната ни може да не успее да усвои обещаните 160 млн. лв. по ОП „Региони в развитие”, каквито опасения се появиха? Парите са необходими за ремонт и реконструкция на центровете за спешна медицинска помощ в цялата страна и за закупуването на 400 нови линейки.  

- Според последното изказване на министъра, проектът ще се реализира. И се надяваме това да стане, защото линейките, апаратурата и сградният фонд са изключително важни за нашата работа. Знаете, че има доста административни процедури по отчуждаването на земи, установяването на собственост, проектиране на филиалите, разрешителни за строителство и прочие. Тези неща отнемат доста време и вероятно затова се получава забавянето в реализацията на проекта.

- Какви промени се предвижда да бъдат извършени в ЦСМП–Пловдив, когато проектът стартира?

- Има филиали, в които ще се строят нови сгради, а в тези, които отговарят на критериите за площ и разпределение, ще се извършат основни ремонти и ще се купи модерна апаратура. Що се отнася до линейките - 400 бройки, това е общият брой, необходим на сектора за спешна помощ. Така че, това е общо-взето подновяване на целия автопарк. Когато новите линейки дойдат, най-старите ще се бракуват, а тези, в които все още има живот, ще се предоставят на лечебни заведения или там, където няма да са подложени на такава експлоатация. Нашите автомобили са в движение по 24 часа в денонощието, без значение зиме, лете, студено или топло – винаги работят, затова се амортизират.  

- А как ще преодолеете проблема с кадрите, след като обновяването стане факт?  

- Може би трябва да се помисли за перспективата на персонала. При нас работата е само на дежурства – няма делник, няма празник, няма събота и неделя, ден и нощ. Работи се по график. Много често филиалите не могат да си набавят местни кадри и за лекарите става трудно пътуването до работното място. Перспективите за специализация са ограничени. И, не на последно място, тази агресия, която се причинява на спешните екипи. Имаме много колеги, които напускат и водеща причина за решението им е именно тази агресия, която се проявява към тях.

- Как може да се справи системата с този проблем?

- Какво да ви кажа ... Болно ни е обществото. Моралът ни е болен. Не мога да си представя как очакваш някой да ти помогне в такъв труден момент, когато има тежко заболяване, ти да го посрещаш с агресия, с псувни, ругатни, викове, да не говорим за нанасяне на физически увреди. Кой може да отговори как се преодолява това? Малко повече уважение към професията трябва. Наричат ги линейкаджии, а като се обаждат, хората казват „Да дойде линейка!”. Не казват „Да дойде лекар”. Все едно линейката ще ги спасява. Иначе имаме чудесно взаимодействие с полицията. Когато още по телефона има сигнали за агресия, полицаите се отзовават и придружават линейките. Но не може със спешния екип винаги да върви полицай. А и не е  редно да бъде така. Полицията си има достатъчно много работа, ние също. И практически е невъзможно винаги, когато се оказва спешна помощ, там да стои и полицай. 


Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

У нас тази диагноза е на първо място като причина за смърт от всички онкологични заболявания при мъжете и на трето при жените, казва проф. Светлана Христова

Недоносените деца са рискови за инфекции

Недоносените деца са рискови за инфекции

Респираторно-синцитиалният вирус подвежда родителите, че става дума за тривиална настинка, а може да доведе до тежки пневномии, казва доц. Ралица Георгиева
Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

Пандемията ни показа, че е нужно обществото да има по-голямо доверие на лекарите, тогава ще можам да защитим не само себе си, но и нашите близки и приятели, казва чл.-кор. проф. Цветалина Танкова
Имунитетът срещу КОВИД - 16 месеца

Имунитетът срещу КОВИД - 16 месеца

Рискът от нова инфекция е 5% до три месеца след първото заболяване, като нараства до 50% след 17 месеца

Можем да обърнем заболеваемостта от диабет

Можем да обърнем заболеваемостта от диабет

Скрининг сред рисковите групи ще открие повече хора, на които може да бъде предоставено своевременно лечение, казва проф. Здравко Каменов
Слагат второ изкуствено сърце на 23-годишен

Слагат второ изкуствено сърце на 23-годишен

Операцията се прави за първи път в България и ще се извърши в УМБАЛ „Св. Екатерина", съобщи проф. Генчо Начев

Забравата издава Алцхаймер

Забравата издава Алцхаймер

Музиката, упражненията, диетата и ангажираността на ума помагат в борбата с болестта, казва д-р Костис Прускас от Блокс Здравни и социални грижи

Германски топ лекар оперира у нас

Германски топ лекар оперира у нас

Проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков извършиха първата съвместна интервенция в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", известният специалист от чужбина отказа хонорар
Действай бързо! Инсултът не чака!

Действай бързо! Инсултът не чака!

Ако симптомите бъдат открити и лечението започне навреме, процесът на „умиране" на мозъчна тъкан е обратим и болният може да бъде спасен, казва акад. Иван Миланов

Къса се връзката джипи-специалист при хепатитите

Къса се връзката джипи-специалист при хепатитите

Разписване план стъпка по стъпка как да става ранната диагностика, казва проф. Красимир Антонов
1 2 3 4 5 ... 52 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ