Обвиненията към СЕСПА са неоснователни

Техническият доклад на „Информационно обслужване" бе предоставен в ИАЛ след 10 месеца, но дотогава повечето от констатациите бяха отстранени, казва Благой Миров

Работата ми по проект CEF "Setting-up Generic Cross Border eHealth Services in Bulgaria" започна с подготовката на проектен фиш, с който Министерство на здравеопазването спечели финансиране директно от ЕК в размер на 968,569 евро, за създаване и пускане в експлоатация на Национална контактна точка за електронно здравеопазване в Република България. От тази сума 60% са преведени авансово на Министерство на здравеопазването.

В последствие работих, за да помогна на екипа на Министерство на здравеопазването за реализация на целите на проекта – изграждане на национална контактна точка за електронно здравеопазване, чрез която да се обменят електронни рецепти и електронни медицински досиета с други участващи в обмена държави членки. (https://www.mh.government.bg/bg/evropeyski-programi/tekushti-programi-i-proekti/programa-mehanizm-za-svrzvane-na-evropa-connecting-europe-facili/)

Напоследък по отношение на СЕСПА -

Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в ПЛС се говорят много неверни твърдения, както се тиражират и такива, извадени от контекста.

На първо място трябва да се отбележи, че такава система досега не е съществувала в България, не съществува подобна система и в другите държави членки на Европейския съюз. Нямаше опит от който да се поучим, от който да вземем ноу-хау. Системата СЕСПА е много сложна транзакционна система, защото отразява сложността на процесите на лекарство снабдяване в страната. Тя е с много обекти, много връзки и много задължени субекти. Също много важно е да се отбележи, че системата беше създадена по време на извънредно положение, когато върлуваше пандемията от КОВИД, тогава бяха забранени срещите на повече хора, а в същото време имаше огромен натиск върху системата на здравеопазването. Бяха нарушени много канали за снабдяване с лекарствени продукти, а и повишеното търсене от друга страна доведоха до недостига на много лекарствени продукти. От друга страна Изпълнителната агенция по лекарствата трябваше да създаде специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 в срок до 4 месеца от влизането в сила на промените в ЗЛПХМ.

В тази среда системата СЕСПА беше

усъвършенствана и изглаждана в продължение на около две години и постепенно пусната в експлоатация. В началото на изграждането й бяха организирани много срещи в Министерство на здравеопазването, на които присъстваха представители на ПРУ, търговци на едро, аптеки, различни професионални съюзи, както и представители на софтуерни фирми, които произвеждат софтуер за различните участници в процеса по лекарство-снабдяването в Република България.

Със съдействието на доброволци от представителите на гореизброените групи през 2019 година започнаха да се правят тестове с прототипа на СЕСПА, като с помощта на тези тестове се изясняваха много елементи от процеса на снабдяване с лекарства. В министерство на здравеопазването беше създадена специална имейл група по въпросите на СЕСПА (WG_SESPA@mh.government.bg) – за събиране на въпроси, мнения и отговори. След обявяването на извънредното положение през март 2020 година всички тези срещи бяха невъзможни, затова комуникацията продължи по електронен път, основно чрез гореспоменатата имейл група.

През този период се изчистваха много

теми като например принципите и начина на работа на СЕСПА, автоматизирания програмен интерфейс за подаване на данни към СЕСПА, разработваха се тестови примери за подаване на данни за отделните транзакции, указания за работа към задължените субекти, указания за регистрация на задължените субекти и т.н.

Самото официално стартиране на системата беше обявено на 14.08.2020 г. на сайта на Министерство на здравеопазването Покана до всички заинтересовани лица за извършване на регистрация за подаване на данни към Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти /СЕСПА/.

https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/pokana-do-vsichki-zainteresovani-lica-za-izvrshvan/

Стартирането беше отлагано няколко пъти

до окончателното му определяне на 15.01.2021 година. Дългият преходен процес беше необходим за адаптиране на системите на всички задължени субекти, така че да започнат да подават необходимите данни към СЕСПА.

Стартирането на СЕСПА беше съпроводено и от форум (интернет приложение) за взаимопомощ и обмен на полезна информация о документи, кръстен „Питай СЕСПА". В процеса на работа и след извършения одит от Информационно обслужване се установи, че форума не отговаря на изискванията за информационна сигурност и беше спрян.

По отношение на цитираната констатация

за подаване на данни със 180 дена назад – това представлява възможността за подаване на т.нар. шестмесечен отчет, необходим преди стартирането на регулярното подаване на данни към СЕСПА. Това изискване е регламентирано в ЗЛПХМ, § 75, ал. 3.

В ЗЛПХМ не е формулирано определение, което да казва дали е възможно да се подават данни със задна дата, но в процеса на проведените срещи с представители на сектора стана ясно, че се налага да се правят промени назад във времето поради грешки и др. Затова подаването на данни беше ограничено до 10 дни за подаване на транзакции и до 14 дни за отказване (сторниране) на транзакции, а след това само до 1 ден за подаване на транзакции и отказване (сторниране) на транзакции.

На практика, това не е оказало влияние при подготовката на списъците с лекарствени продукти, забранени за износ.

Друго невярно твърдение е, че СЕСПА не

прави контрол и проверка на наличности и налични количества спрямо потребените, защото дадена аптека има възможност да не заприходи определено количество лекарствен продукт, което впоследствие няма да й попречи да го изпише като потребление. Твърдението, че така организиран процесът оказва пряко влияние върху генерирането на забранителния списък от лекарствени продукти също не е вярно. Причината е, че изчислението за определянето на наличностите не използва данните за заприходени количества, тъй като търговците на едро нямат задължение да подават информация за заприходени количества. Затова изчислението за наличност се прави на базата на подаденото с всяка транзакция налично количество от лекарствения продукт.

Поради гореописаната причина не е вярно и твърдението, че ако количества бъдат изписани, но не бъдат отчетени като налични, те не участват в изчисленията, свързани с наличността и потреблението. Това се отчита чрез използване на данните за налично количество, които се предоставят с всяка транзакция. Затова е променен моделът за изчисляване на наличностите спрямо първоначално заложения, и не е необходимо да се променя модела за събиране на данни от участниците.

Трябва да се има предвид, че лекарствените

продукти не са обикновена стока, която може да бъде лесно купена и продадена. Съществуват много строги регулации при доставката и продажбата и всяка доставка се карантинира и след проверка за годност се пуска в продажба. В този смисъл лекарствени продукти в процес на доставка не се смятат за налични, докато не излязат от карантина.

Невярно е твърдението също така, че липсва ясен контрол и проверка върху това кои субекти подават и спазват законовите разпоредби. Самата система, разбира се, не може да контролира дали всички задължени субекти са регистрирани и подават данни, но системата СЕСПА използва данни от всички регистри на задължени субекти и предоставя подходяща информация на служителите в ИАЛ за това, кои са регистрирани и кои подават данни. След това контрола се осъществява от ИАЛ, като има вече случаи на глобени субекти и дори такива с отнети лицензи за търговия.

Твърдението, че не съществува технологичен

инструмент за ограничаване на определени действия в случай на неподаване на данни или грешно подадена информация към СЕСПА също не е вярна. Има извършени много проверки и наложени санкции, относно участници, подаващи невярна или непълна информация към системата. Това се върши методично от контролните органи в ИАЛ. При подаване на данни към СЕСПА има множество проверки, така че да се гарантира получаването на вярна и точна информация.

По отношение на заложената формула в СЕСПА

по време на извършване на одита от Информационно обслужване се констатира, че заложената в системата формула, генерираща списъкът на лекарствени продукти с установен недостиг се различава от нормативно регламентираната в чл.2176 от ЗЛПХМ. Трябва да се отбележи, че текстът в ЗЛПХМ може да се тълкува и не е еднозначно дефиниращ формулата. В този случай и при надделяващ обществен интерес беше използвана формула за определяне на лекарствени продукти в недостиг, която определя повече продукти. По този начин бяха защитени обществения интерес, правата и нуждите на българските граждани в условията на продължаващо извънредно положение и поредна вълна от КОВИД.

Всички тези действия са съгласувани с МЗ,

искана е и методическа помощ, като съответно са одобрени от министър на здравеопазването, вкл. и проф. Костадин Ангелов.

Техническият доклад, изготвен от „Информационно обслужване" е предоставен в ИАЛ за изпълнение десет месеца след приемане изпълнението по договора. През това време повечето от констатациите са вече отстранени. По-конкретно, по отношение изпълнението на дадени в техническия доклад 30 препоръки, може да се каже, че:

По шест препоръки от техническия доклад са налице външни белези за тяхното изпълнение;По три препоръки от техническия доклад са предприети действия за изпълнение от страна на ИАЛ;Други три препоръки могат да бъдат изпълнени след даване на допълнителни указания от страна на '"Информационно обслужване";Изпълнението на шест препоръки изискват законодателни промени, които следва да бъдат инициирани от страна на компетентните дирекции в Министерството на здравеопазването;За изпълнението на дванадесет препоръки е необходимо съдействие от страна на Министерството на здравеопазването (даване на указания, отпускане на финансови средства и др.).За лицензирането на базата данни трябва да се погрижи Министерство на здравеопазването, тъй като ИАЛ е собственик на системата, но като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити трябва да получи съответното финансиране.

В заключение може да се каже, че системата

СЕСПА има огромно покритие всред задължените субекти, почти 100%, работи без прекъсване повече от 3 години, стабилизира се и събира огромно количество информация за лекарство-снабдяването в Република България. На базата на данните от нея се публикуват данни за продуктите влезли и излезли от забранителния списък на страницата на Комисията по здравеопазване, секция документи - https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3215. Остава неясно защо сега се цитира доклад за състоянието на СЕСПА отпреди повече от година и половина без да се направи проверка кои препоръки са изпълнени, кои са от компетенциите на ИАЛ, кои са от компетенциите на МЗ, и респективно доколко могат да бъдат изпълнени.