Нужна е скринингова програма за диабет

Тя би била от огромно значение за ранната диагноза, профилактиката и лечението, въпрос е на политическо желание и възможности, казва доц. Вера Карамфилова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Наистина, захарният диабет е заболяване, което придоби епидемични размери и е една от водещите причините за повишена смъртност, както и за риск от развитие на тежки сърдечно-съдови усложнения, включително инфаркт, инсулт, поражения на бъбреците, очите, нервната система и редица други. Всъщност, диабетът не представлява едно заболяване, а е група от заболявания с различна етиология, патогенеза, възрастова изява и съответно различно лечение. Съществуват четири основни типа диабет, а именно тип 1 захарен диабет, който се среща при по-младите хора и при децата и който изисква лечение с инсулин. Той се дължи на автоимунно увреждане на клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин, с постепенно отпадане на инсулиновата секреция. Поради това тези пациенти се нуждаят от заместително лечение с инсулин и в предишни класификации на диабета този тип се означаваше като инсулино-зависим захарен диабет.

Захарен диабет тип 2 е най-разпространен и обхваща до 90% от всички диабетици, свързан е основно с наднорменото тегло и затлъстяването, намалената физическа активност, прием на високо калорични храни и т.н. По-рано се означаваше като диабет при възрастни или „старчески диабет", но може да се развие във всяка възраст, включително и при деца. Характеризирира се с инсулинова резистентност, когато тялото не може ефективно да използва произведения инсулин и с относителен инсулинов дефицит. Съществува и т.нар. гестационен диабет, който се установява за първи път по време на бременност и който също се свързва със затлъстяването, възрастта на майката и може да има сериозни последици. Гестационният диабет обичайно изчезва след раждането, но жените с гестационен диабет са с повишен риск за диабет и приблизително половината от тях ще развият захарен диабет тип 2 в рамките на 5 до 10 години след раждането. Съществуват и други специфични типове захарен диабет, които са свързани с различни генетични дефекти, заболявания на панкреаса, както и от въздействието на някои медикаменти.

Рисковите фактори са характерни най-вече за тип 2 захарния диабет и те са свързани както казах с наднорменото тегло и затлъстяването, липсата на физическа активност, нездравословното хранене с прием на преработени, високо калорични храни, богати на захари и мазнини, особено при хора с наследствена обремененост за диабет.

- Колко са засегнатите от заболяването, колко са предполагаемите недиагностициранив България?

- Захарният диабет е с изключително широко разпространение и броят на диабетиците непрекъснато нараства. По последни данни в света има 537 млн. души със захарен диабет, като 1 от 10 човека живее с него, а 9 от 10 са с диабет тип 2. Всеки втори възрастен с това заболяване остава недиагностициран. В България засегнатите от него са над 500 000 души, като изчисленията показват, че може би над 150 000 българи също вече са го развили, но не знаят.

- Симптоматиката и скритото протичане на болестта – какво може да ни насочи да се изследваме?

- Говорейки за най-честият тип захарен диабет, тип 2, той дълго време може да протича безсимптомно, което е и една от причините за късното му диагностициране. Много често когато се появят симптоми като жажда, често уриниране, съхнене на устата, отслабване на тегло, генитални инфекции, сърбеж по кожата, замъглено зрение, изтръпване на краката, вече са налице и усложненията на заболяването. Също така много често диагнозата се поставя по повод настъпил съдов инцидент като миокарден инфаркт, инсулт и т.н. Затова профилактичните изследвания са от изключително важно значение, особено при хора над 40 години, наличие на наднормено тегло и затлъстяване, заседнал начин на живот, фамилност за тип 2 диабет и т.н.

- Какво постигна България в борбата с диабета и какво още трябва да се направи?

- България постигна много по отношение на лечението на захарния диабет. Ние сме една от страните в Европа, която има достъп до най-новите утвърдени и ефективни терапии на диабета. Разполагаме с медикаменти от всички групи за лечение на тип 2 захарен диабет, които се реимбурсират от здравната каса, както и с най-новите инсулинови препарати. Изключвам временните затруднения в набавянето на някои от медикаментите, но това е проблем в целия свят, като се надявам в скоро време да бъде решен. Така или иначе, нашите пациенти няма да останат без терапия, винаги един лекарствен препарат може да бъдат заменен с друг, когато липсва, както и винаги могат да бъдат консултирани от ендокринолог. Това е другият успех за България, разполагаме с много добри специалисти, като достъпът до тях е изключително улеснен. У нас на 100 000 души население се падат 8 ендокринолози, докато в повечето европейски държави е 1 ендокринолог за същия брой жители. Разбира се, има още много какво да се направи, особено що се касае до профилактиката и превенцията на диабета и на неговите усложнения.

- Подобрява ли се превенцията у нас?

- За да се направи превенция на такова социално значимо и широко разпространено заболяване каквото е захарния диабет, се изискват огромни усилия и ресурси от цялото общество. Необходимо е да има политика по този въпрос, тъй като само ние лекарите, няма как да се справим сами. Да, провеждат се кампании, като тази, в която се говори за диабета, за неговата профилактика и лечение, насочва се вниманието на хората, може би ще започнат по-често да си изследват кръвната захар, но това не е достатъчно. Фактът, че толкова бързо нараства броя на заболелите в световен мащаб, говори, че има много пропуски. Тук трябва да се започне още от детска възраст, като се превантира затлъстяването, обездвижването. На децата не бива да се предлагат вредни храни, а да се подбират правилните, да има култура на хранене, насърчаване и достъп до спорт и физическа активност и много други. Когато тези навици се изградят в детска възраст, те остават завинаги. Това зависи от родителите, учителите, от държавата и цялото общество. Много неща трябва да се променят и подобрят.

- Подобрява ли се проследяването на диабета?

- По отношение на проследяването на пациентите също има какво да се желае. По мое лично мнение, добре би било пациентите да имат възможност за по-чести профилактични изследвания. Препоръките сочат, че гликирания хемоглобин, който е много важен показател и ни дава информация за кръвната захар през последните три месеца трябва да се прави 4 пъти в годината, но колко от пациентите го правят. Тук отговорността е и на личните лекари, при които най-голямата част от диабетиците, а именно тип 2 са диспансеризирани. Друг е въпросът те какви възможности имат за това, до колко отпуснати средства имат за такива изследвания и т.н.

Напредък има по отношение на глюкозните сензори, които се поставят на пациентите със захарен диабет тип 1, от които имат огромна нужда и които им дават значителна свобода да изследват кръвната си захар по всяко време, без да е нужно обождане. Това е голяма крачка, която се направи и която трябва да се отбележи като успех.

- Все още обаче няма скринингова програма за диабет, какво рискуваме?

- Разбира се, нужна е скринингова програма за диабет. Тя би била от огромно значение за ранната диагноза, профилактиката и лечението му и на неговите усложнения. Много по-лесно е да бъде превантирано едно заболяване, отколкото да бъде лекувано. Не на последно място е и цената на едно такова начинание, освен хуманната страна. Във всички страни и ръководства за лечение се говори за фармакоикономика, за цената на лечението, за влиянието върху икономическите показатели и т.н. В крайна сметка държавата има нужда от здрави и работоспособни хора, с това се свързва благосъстоянието на всички. Всичко това е въпрос отново на политическо желание и на възможности.

- НЗОК реимбурсира сензорите от няколко години. За това време може ли да се каже, че българите с диабет станаха по отговорни към здравето си, към контрола на заболяването?

- Както стана дума, сензорите са нещо много необходимо и важно за контрола на диабета. Те дават възможност за чест контрол на кръвната захар при тип 1 диабет, който протича по принцип по-лабилно от тип 2. Пациентите с с него имат по-чести хипогликемии (понижаване на кръвната захар), като по този начин, те биха могли да ги избягват, да коригират инсулиновите си дози според нивата на кръвната захар, да се хранят по-здравословно и т.н. Да, наблюдаваме по-добри резултати при тези пациенти, по-добри показатели на гликирания хемоглобин, а това в дългосрочен план ще намали и усложненията на диабета.

- Увеличава ли се броят на хората в страната с метаболитен синдром и наднормено тегло? Какво може да се направи?

- Метаболитният синдром е понятие, което се свързва с инсулиновата резистентност и риск от захарен диабет. Той включва затлъстяване, артериална хипертония, повишение на кръвната захар и триглицеридите. В основата както на метаболитния синдром, така и на диабет тип 2 стои наднорменото тегло и затлъстяването. Това е пандемията на 21 век и причина за толкова много свързани заболявания, като сърдечно-съдови, диабет, ставни заболявания, различни видове рак и много други. Всяка година в резултат на наднормено тегло и затлъстяване умират над 4 милиона души. Степента на наднормено тегло и затлъстяване продължава да расте както при възрастните, така и при децата. От 1975 г. до 2016 г. разпространението на наднормено тегло и затлъстяване при деца и юноши на възраст 5–19 години се е увеличило повече от четири пъти от 4% на 18% в световен мащаб. Над 650 милиона души в света са с различна степен на затлъстяване. Причините за това се знаят, но явно усилията на хората и на обществото, като цяло, не достигат. За това са необходими изключително много инвестиции, глобални промени, промени в хранителната индустрия, насърчаване и условия за спорт, обучение. Трябва обаче да се започне от някъде и това е семейството, възпитанието на децата, примера за здравословно хранене и спортуване, изграждане на навици, все простички неща, но за съжаление трудно постижими. Средата в която живеем, повсеместното замърсяване, вредните храни, заседналия начин на живот, явно надделяват.

- Като цяло, както е необходимо, за да бъдем по-здрави?

- Всичко за което стана дума би могло да ни предпази от толкова много болести, просто е. Трябва повече воля и желание да инвестираме в здраве, поне това, което зависи от нас да го направим.