Хапчетата безсилни пред гонореята

Лекарите в Япония, Франция и Испания са „вдигнали ръце“ пред случаи на гонорея, резистентна към всички антибиотици, предупреждава д-р Теодора Уи, експерт по репродуктивно здраве в СЗО. Анализ на данните в 77 страни, направен от организацията, пък показва, че лечението на трипера става все по-трудно, а понякога и невъзможно. „Бактерията, която я предизвиква – Neisseria gonorrhoe, е изключително „умна“. Всеки пък, щом прилагаме нов клас антибиотик, тя еволюира и става резистентна“, признава д-р Уи. За случаите на „супергонорея“ в Япония, Франция и Испания експертът СЗО казва, че

вероятно са само „върхът на айсберга“

защото става дума за по-богати държави. В по-бедните, регистри на болните почти винаги липсват, а и заразените са много повече. Всяка година диагнозата застига около 78 млн. души в света, напомнят от СЗО, и може да предизвика стерилитет, извъматочна бременност или възпаление на малкия таз. Бактерията инфектира гениталиите, ректума или гърлото. Затова и лекарите алармират, че френската любов е един от рисковите фактори за зараза с някоя от супербактериите, които могат да се „заселят“ в задната част на гърлото. Като се има предвид и колко често пациентите злоупотребяват с антибиотици и ги вземат без нужда при зачервено гърло, Neisseria може да еволюира до супергонорея, обяснява пред BBC д-р Уи. Специално в САЩ, особено чести тези случаи са при хомосексуалните мъже, уточнява експертът от СЗО.

Какво още показва мониторингът в Женева, направен по програмата GASP за периода 2009-2014 г.? В 97 на сто от 77-те страни, включени в анализа, щамове на гонореята са показали резистентност към широкоспектърни антибиотици от групата на ципрофлоксацина. При азитромицина пък цифрата е 81%. Но по-голямата тревога на СЗО е, че 

случаите на резистентност растат
и при „тежката артилерия“

антибиотици – тези от групата на цефалоспорините (ESC). Там такива случаи са докладвани в 66 на сто от 77-те държави – както по отношение на медикаментите през устата, така и при инжекционните им форми. В момента в повечето страни ESC са единствените антибиотици, ефективни срещу гонорея, но в над 50 държави има случаи на резистентни пациенти. Затова през 2016 г. от СЗО издават препоръки, според които диагнозата трябва да се лекува с два медикамента – цефтриаксон и азитромицин.

По-лошото, според здравните власти, е че фармабраншът няма интерес от разработката на нови лекарства срещу гонорея. В момента, в различен етап на изпитване, са едва 3 молекули – солитромицин (чиято III фаза на проучване е приключила наскоро), золифлодацин (с приключена II фаза) и гепотидацин, който е на същия етап. От СЗО си обясняват липсата на интерес на фармацевтичните компания с факта, че лекарствата не са достатъчно рентабилни. Първо, се вземат за сравнително кратък период, за разлика от медикаментите за хронични заболявания например. А, освен това,

еволюцията на бактериите много бързо прави медикаментите неефективни

Затова на хоризонта се появява и Глобалното партньорство за разработка на антибиотици (GARDP). Мисия на неправителствената организация, зад която стои и СЗО, е новите терапии да станат повече, а съществуващите да се прилагат и комбинират по-разумно. „В краткосрочен план, целта ни е да засилим разработките за лечение на гонорея, както и поне една от трите изпитвани молекули по-бързо да стигне до пациентите“, коментира директорът на GARDP д-р Моника Баласегарам.