Болниците недоволни, но по-малко

Въпреки увеличението на парите, клиниките продължават да затъват, а съмненията за непрозрачно разпределение на средствата остават

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Въпреки че парите за болниците се увеличиха с 60 млн. лв., не всички лечебни заведения получиха по-високи лимити след новото прекрояване на бюджетите им. В това число влизат и частни, и държавни клиники.

Положението при нас е различно, след анекса някои болници имат бюджети, които са по-високи от миналогодишните, а други получиха стойности, които са по-ниски от лимитите, които имаха досега през тази година, коментира д-р Нели Савчева, председател на Националното сдружение на областните болници. Аналогична обаче е ситуацията и при колегите им в частните структури.

При нас има болници, които сега са с по-ниски бюджети, моят лимит е увеличен с 3%, но първото беше намален с 18% в сравнение с миналата година, каза д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници и собственик на „Св. Богородица".

Това отново поставя въпроса за справедливостта и лобизма при прекрояването на лимитите.

Според лекарите въпреки новите механизми, по които бяха определени бюджетите им – на база приходите им по каса 14 месеца назад с включената надлимитна дейност, която не им е била платена, разпределението на средствата пак е непрозрачно.

„Новият ни бюджет за юни е увеличен с 0.01 процента, подобно е положението и при университетската болница. В същото време лимитът на новата частна болница в Плевен, която работи от тази година, е вдигнат близо два пъти", каза д-р Елиза Георгиева, собственик на „Св. Пантелеймон". Тя се надява на ново преразглеждане на лимитите, защото през миналия месец са се принудили да забавят изписването на пациентите си с няколко дни, за да влязат в новия месец и по този начин да не генерират за пореден път надлимитна дейност.

Поставянето на „индикативни стойности" на дейностите в приложение едно,

където са интензивните грижи, онкологията, хемодиализата и ражданията бе другият препъни камък, който провокира недоволството на лекарите. Уверенията на здравната каса, че ще получат парите си и ако надвишат цифрите, които са получили, не успокои директорите.

„Не съм доволен от новите бюджети, намалява се броя на процедурите и на имплантите, като им се слага лимит, а има болници, където те се увеличават. В същото време само поставянето на 6 изкуствени сърца ще ни коства един милион. Това е тенденциозно и бавно съсипване на университетските държавни болници", категоричен беше проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина".

Бюджетът ни е по-висок, но се очертава да имаме надлимитна дейност около 130 000 лв. на месец, а ограниченията в приложение едно ни притесняват, защото дейността по него е намалена", заяви и д-р Слави Близнаков, директор на университетската болница „Св. Анна".

„Щом не се приеха лимити за приложение едно, да махнат цифрите в него или да не идскат да се подписваме под тях. Иначе притесненията остават", коментира и д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници и директор на клиниката в Чирпан.

Срещу поставянето на „индикативните стойности" в приложение едно

се обяви дори здравният министър проф. Николай Петров. За мен това беше провокация от страна на касата, заяви той в четвъртък пред депутатите в здравната комисия. С или без увеличение в новите бюджети обаче мениджърите на болниците в страната продължават да са притеснени, защото проблемите в системата са много по-големи и за поредна година остават нерешени.

„Увеличението, което получихме с новите бюджети е задоволитно на този етап, защото ни върна приходите на нивото от миналата година. Истината обаче е, че Пирогов не е като останалите болници и това, че сме лимитирани, означава, че през май и юни сме с незакупена дейност от касата на стойност от 520 хил. лв. Бих лобирал Пирогов да няма лимит, защото не отказваме на никого и прибираме всички пациенти, които са върнати от другаде", коментира проф. Асен Балтов, директор на спешната болница на България.

„Глобалното решение е да се промени здравната система, защото касата ще завърши годината с над 200 млн. лв. дефицит. Без реформи догодина той ще е още по-голям, наложителна е демонополизация", смята д-р Болтаджиев. Според него има опасност дълговете на държавните и общинските болници да повлекат системата рязко надолу.

„Ако държавната болница в Ст. Загора например се обяви в несъстоятелност, кредиторите могат да се почувстват излъгани и да започнат да претендират за плащанията си към всички останали длъжници, тогава ще се получи ефекта на снежната топка", предупреждава той.

Тези опасения не изглеждат никак безпочвени особено на фона на увеличаващата се задлъжнялост

на държавните и общинските структури. Само за миналата година борчовете им станаха над половин милиард, като нарастнаха с над 8% в сравнение с 2015 г, показва редовния анализ на здравното ведомство. При общинските болници положението е още по-тежки, тъй като през 2016 г. за първи път борчовете им минаха 90 млн. лв. Едва три са държавните болници за активно лечение, които не са на загуба, показва още анализът. В същото време десет пъти повече са декапитализираните в една или друга степен (кои лечебни заведения са най-зле виж таблицата).

„Трябват крути мерки. Парите сега малко са вдигнати нагоре, трябва да го отчетем като положителен факт, но с тези цени на клиничните пътеки общинското здравеопазване не може да оцелее", категоричен е д-р Тотев. Според него, за да се спасят 50-те най-ключови общински болници в отдалечениет региони, е нужно на година да получават държавна субсидия не от 5 млн. лв., а от 25 млн. лв.

„Така ще се съхранят и спешните филиали в общините, които ползват базата на болниците. Ще останата в регионите джипитата и специалистите, защото сега работят на две места – в болничната и доболничната помощ, ако се закрият клиниките, тези специалисти няма да останат", обяснява д-р Тотев.

Пътеките, в чиито цени има нужда от корекция според него са все първо ниво –

за пневмонии, раждания, кръвоизливи, леки степени на недоносеност, инсулти, апандесити, хернии. Разбира се, и при тези за долекувване, тъй като сега никой не иска да работи по тях, защото цените им са прекалено ниски. А корекцията им е единственият път да се стимулира разкриването на подобни структури и осигуряването на грижи за най-тежко болните хора, които се оказаха орязани от здравни грижи.

Проблемите с липсата на равнопоставен достъп до качествени медицински услуги, с декапитализацията на болниците и успоредно с това замяната на здравеопазването с печалбарството ескалираха в последните две-три години. Но появата им датира от над едно десетилетие. И въпреки че всяка власт ги констатира с омерзение, никоя не ги променя. Защото трябва да пореже печалбите на едни или други лобита в страната. А всеки опит за това завършва по изпитана рецепта - с държавно обвинение и нов министър. Едва ли и сега ще е по-различно. За съжаление.