Здравна стратегия 2030 на дневен ред

Тя събира в едно мерки за развитие на сектора от НПВУ и управленската програма на кабинета, но дори да се приеме, няма гаранция, че ще се случи нещо различно от усвояването на средства

Новият проект на здравна стратегия на практика събира на едно място всички мерки за развитие на сектора от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и части от Управленската програма на настоящото правителство, като предложените промени ще се финансират със 101 млн. лв. Доколко правилни и реализуеми са заложените политики обаче е трудно да се прецени, с оглед на доста високата степен на абстрактност на повечето от предложенията.

Целите

Заложените цели в проекта на национална здравна стратегия са три:

- Подобряване на здравето на населението

- Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати

- Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата

Тяхната реализация минава през изпълнението на редица политики, които са обединени в три основни приоритета. Първият са инвестициите в превенция и насърчаване на здравословно поведение и среда, където фокусът е поставен върху превенцията и профилактиката. Вторият приоритет са инвестициите в трансформиране на здравната система, така че да е ориентирана към потребностите на хората, тук се включва организацията и преструктурирането на цялата мрежа. А третият приоритет е в адресирането на различни специфични потребности на общественото здраве, като онкологичните заболявания, психичното здраве, майчиното и детското здраве, донорството и трансплантациите.

Превенция и профилактика

В стратегията се отчита ниското ниво на функциониране на тези дейности и се предвижда те да получат сериозно развитие. Основната идея е да се насърчи здравословния начин на живот сред обществото чрез образование, информация, превъзпитание. За тази цел се предвижда да се ползва помощ от НПВУ, като в регионите, където промоцията на здравни услуги не може да прави от извънболничната помощ, да се включат болниците. Също така съвместно с другите ведомства да се въведат политики в областта на спорта, здравословно хранене, така че да се намали затлъстяването, нездравословното хранене, застоялият начин на живот и т.н.

Друга основна линия на развитие на превенцията, която отново е междусекторна, е подобряването на средата на живот, тук се включва създаването на чиста околна среда. За пример са посочени и показатели от документите в тази посока на ЕС. Целите заложени от ЕК до 2030 г. са намаляване на случаите на преждевременна смърт с 55% от болести заради мръсен въздух, намаляване на пластмасата в морето с 30%, понижаване с 50% на остатъчните битови отпадъци и т.н. У нас за постигането им се предлагат мерки в областта на мониторинга и контрола на околната среда, укрепване на РЗИ.

Също така се предвижда изграждане на Национален интердисциплинарен център за скрининг в София с регионална мрежа в страната. Предлага се въвеждането на ефективен скрининг и превенция на инфекциозни и хронични болести, създаване на дигитализирана платформа с информация за социално значимите заболявания, както и с възможност за комуникация между амбулатории и болници, за получаване на помощ онлайн. Ще се създадат и амбулатории в труднодостъпни места, ще се укрепи капацитета на НЦЗПБ, на системата за ВБИ, на националния имунизационен план и т.н.

Извънболнична помощ

За пореден път и в тази стратегия се заявява, че трябва да се стабилизира извънболничната помощ в страната и тя да заеме полагащоот й се място в системата. Така например основен център за управление на здравните грижи за хората, трябва да бъдат джипитата, се казва в проекта. Това пък е свързано с увеличаване на финансирането им и създаване на практики и медико-социални консултативни звена в отдалечените региони. Тези звена ще се занимават с промотивна дейност, ще правят и диагностика, а изграждането им ще стане отново с инвестиции от НПВУ. Предвижда се и засилване на денталните грижи с фокус при децата и хората над 65 години.

За подобряването капацитета на СИМП се предвиждат инвестиции в апаратура, както и поемането на тези дейности от болници за местата без нужните практики. Така например в региони с население до 25 хил. души ще се създават регионални лечебни заведения с легла за наблюдение и лечение до 48 часа, наличие на 24-чаосв спешен кабинет и хоспис, също така с отделения по педиатрия, УНГ, хирургия, вътрешни болести, лаборатория, ендокринология и неврология. Картирането ще е съобразено с Национална карта за нуждата от дългосрочни грижи в страната, се казва още в проекта на стратегия.

Болнична помощ

Тук също се предвижда преструктуриране, което да адресира наболелите и от години предъвквани проблеми за все по-раздутата и неефективна болнична мрежа.

„Въведените пазарни механизми при липсата на ефективен механизъм за контрол и планиране на болничния капацитет спрямо нуждите на хората доведоха до това, че България е страната с най-голям болници и легла на глава от населението , най-голяма честота на хоспитализациите и най-високи разходи за болнична помощ в ЕС. В условията на нерегулиран пазар и обвързване на финансирането на болниците с количеството, а не с качеството и резултата от болничните дейности, болниците започнаха да функционират задоволявайки собствените си нужди и бизнес планове за развитие, а хората да преминават от една болница в друга, докато намерят решение на своя проблем", се казва в проекта на стратегия. Според правителството в резултат на това всички международно оценки на болничната и на извънболничната ни помощ е, че те са неефективни, а увеличаващите се разходи за болнична помощ са опасност и риск за фискалната стабилност на системата. Според анализи на експерти повишаването на процента на амбулаторната хирургия с 30% ще спести приблизително 2 милиона леглодни годишно и ще повиши качеството за пациентите, които ще се възстановяват в домовете си, се казва в стратегията.
За да се подобри системата и да се намалят проблемите, се предвижда следното преструктуриране. Населението от цялата страна ще има гарантиран достъп до високотехнологични услуги в болниците в 9 града, въпреки че не се казва изрично кои са, вероятно това сред тях са най-големите медицински центрове с университети като София, Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Ст. Загора. В деветте града ще са концентрирани приоритетните болници с високо ниво на оборудване и високотехнологични структури по различни специалности, които ще се изградят с помощ по НПВУ.

На регионално ниво системата ще се развива чрез опорни болници в лицето на сегашните областни болници, като тези лечебни заведения ще се намират извън горните девет града. В опорните болници ще има ТЕЛК, спешност и структури по 4 направления – терапевтични, хирургични, АГ и педиатрия. Предвижда се в тях да има отделения или клиники по спешна помощ, кардиология, нефрология, неврология ортопедия, хирургия, ендокринология, вътрешни болести, урология, педиатрия, психиатрия, АГ, рехабилитация,образна диагностик, диализа, съдебна медицина, лаборатории, трансфузионна хематология и др.

Общинските болници също ще се запазят, но с ангажимента на общините да ги поддържат, се казва в проекта на стратегия. Чрез Националната здравна карта (НЗК), която се прави в момента пък ще се регулира и периодично ще се актуализира броя на леглата. В регионите, където той е над нужното, здравната каса ще прави селективно договаряне, като ще се сключва договори с най-комплексните болници.

Целта е да се намали броя на леглата за активно лечение, като малките болници могат да се преструктурират в лечебни заведения със социални и медицински услуги – те могат да са амбулаторни, физиотерапевтични, мобилни медицински услуги за населението, дневни и палиативни грижи.

Освен това ще се въведат нови медицински стандарти, чието изпълнение да гарантира някакво качеството на дейността. Предвидени са и инвестиции в НПВУ за подобряване на педиатричната помощ, за изграждането на строук центорвете, за реновиране мрежите за психични и онкологични заболявания, за спешните отделения. Също така има евросредства и за подобряване на енергийната ефективност на болниците. Ключово значение за тази реформа ще има Националния план за болнично преструктуриране 2030 г., се казва още в проекта на здравната стратегия, този план обаче все още не е публичен.

Спешната помощ

Тук се предвижда въвеждане на задължение към болниците да поддържат спешност, да въведем ХЕМС-а, да подобрим системата за повиквания с единен номер 112. Също така да се увеличат спешните екипи на смяна с 15% до 2030 г., а базата периодично да се обновява, така че ЦСМП да стане привлекателно място за труд.

Кадрите

В стратегията се обръща внимание и на проблема с дефицита на кадри. Като мерки за решаването му се предвижда въвеждане на система за мониторинг на персонала, увеличаване на приема на студенти по медицина, въвеждане на по-добро следдипломно обучение и стимули за работа в отдалечените райони. Отново мерки, които отдавна се тиражират и които досега не са дали резултати.

Лекарствата

В проекта на стратегия се посочва, че проблемите в лекарствената политика са свързани с ниските цени у нас на медикаментите, високото доплащане от пациентите и неудовлетвореност от достъпа им до иновативни терапии. В отговор властите предлагат да предприемат мерки за промяна в ценообразуването, да се въведе регулация на цените на неразрешените лекарства, да се направи ревизия на реимбурсирането, така че пациентът да плаща по-малко, също така да се подобри системата за докладване на причините за недостиг на лекарства и да се намери баланса с вертикалната и хоризонтална интеграция на пазара. Сред другите идеи са реално приложение на аптечната карта, така че да регулира по-добре наличието на фармацевтични грижи, да се надградят възможностите за електронни рецепти и да се създадат условия за поетапно въвеждане на генерично предписване или заместване. На практика всички тези точки са част от актуалната програма на правителството, а по-голяма конкретика, по която и да е от тях отново липсва.

Финансирането

В проекта се казва и че предложените промени ще се финансират със 101 млн. лв. най-вече от НПВУ. В стратегията не се предвиждат драстични промени на здравноосигурителния модел. В нея се констатира, че броят на неосигурените в края на 2020 г. е над 849 хил. души и бележи ръст с 15% спрямо 2019 г. В тази връзка се предлага подобряване на събираемостта на вноските. Също така се отбелязва, че повишаването на средствата за здраве в годините не е довело до по-добри услуги или удовлетвореност от системата, затова няма смисъл от самоцелното им увеличаване, се допълва в проекта. За сметка на това се предлага да се стимулира доброволното осигуряване и да се преразпредели ресурса от болничната към извънболничната помощ. 

В заключение

Подобни намерения за преструктуриране на здравната система с превес на извънболничната помощ и съкращаване на ненужната болнична мрежа досега са предлагани не веднъж, но нито един не е бил реализиран. В този смисъл - няма гаранция, че дори да се приеме тази здравна стратегия, ще се случи нещо различно от усвояването на средствата по НПВУ. Макар че скорошният ни опит показа, че вече и това не е сигурно – правителството оряза парите за създаването на протонен център от НПВУ, а усвояването на евросредствата за реновиране на спешната помощ по предишен европейски проект трябва да върнем заради провала ни да ги усвоим.