ИСУЛ с нова крачка в лечението на рака

В болницата започват да правят реконструкции след отстраняването на огромни тумори на главата и шията, досега това е ставало само в чужбина, съобщиха от лечебното заведение

„В онкохирургията, когато

трябва да се отстранят по-големи тумори, основната концепция е на първо място те да се премахнат, а на второ място, при възможност, да бъде запазена максимално функцията на хранене, дишане и говор", каза ръководител на екипа, осъществяващ сложната операция доц. Тодор Попов.

При сложния метод се взема

участък от предмишницата, който се отрязва заедно с част от хранещата го артерия и вена радиалис. След това се слага в оперативното ложе на шията или устната кухина, където след премахването на тумора се е получил дефект. Прави се изключително фин микросъдов шев – вената е под 1 мм като се работи изцяло под микроскоп на максимално увеличение. 

Самата присадка се захранва 

от кръвоносните съдове на шията. Това позволява много по-голяма свобода при реконструкцията на езика, устна кухина, гълтача. Доц. Попов посочи, че операцията има и своите контраиндикации. „Туморът не бива да е обхванал вътрешната сънна артерия – не че не можем да я реконструирам, но прогнозата в тези случаи е песимистична.

В световен мащаб е прието такива

случаи да бъдат насочвани за системна терапия", поясни той. Задължително условие е и пациентът да е психически подготвен, че ще има трудности докато се възстанови. Като необходимост, специалистът посочи, семейната подкрепа, както и да има човек, който да се грижи за оперирания. Интервенцията е тежка, обикновено продължава 8-9 часа, като се работи с 4, а понякога и с 5 различни инструментални маси. Доц. д-р Попов даде пример с операция при рак на езика. 

С едната от тях се извършва 

самото отстраняване на тумора, а с втората се изрязва тъкан от ръката. С третата пък, със специализиран сет инструменти присадката се анастомозира към съдовете на шията като впоследствие се имплантира на мястото на дефекта. На четвърта маса се взема кожа от корема с която се коригира липсващата част от ръката.

„Макар и рядко, такива операции

са правени досега в България изцяло от колегите в Клиниката по УНГ. Само в отделни случаи сме събирали мултидисциплинарен екип от различни клиники, понякога дори от различни болници", каза той. Доц. Попов поясни, че този метод е ефективен и често се прилага на Запад, но не скри, че в български условия, се прави обикновено кампанийно – за конкретен пациент.

Той и екипът му ги извършват 

от години, като новият метод надгражда предишен, при който присадките не са били „свободни". На Националния конгрес по УНГ болести неотдавна, той представи постигнатите резултати. Те показват увеличение на продължителността и качеството на живот на пациентите. 50% от тях нямат рецидив при 2-годишното проследяване, тъй като рецидивите са до втората година. При 40 на сто от болните е достигната 5-годишна преживяемост.

УНГ специалистът обърна внимание 

на факта, че НЗОК не прави разлика между рутинна интервенция и тази операция, която продължава цял ден, ангажира огромен ресурс от хора и ангажира материалната база на клиниката, тъй като се осъществява на няколко операционни маси, включва и различни сетове от инструменти. Целият труд е за сметка на лекарите и сестрите и вместо да носи приходи за клиниката по-скоро генерира загуби. Доц. Тодор Попов смята, че има проблем с остойностяването на клиничните пътеки при УНГ болестите.