Увеличаваме капацитета си с 600 бройки

Трите частни болници в Плевен ще станат университетски бази, първа ще е „Св. Марина“, казва проф. Славчо Томов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Томов, тази година надпреварата в плевенския медицински университет е най-оспорвана, на какво се дължи това?

- През последните няколко години ние полагаме усилия в посока да поддържаме висок интерес към висшето училище. Нашият медицински университет се намира в един от неголемите градове на централна Северна България, но той е лицето на Плевен и на региона, и ние се стараем да привлечем вниманието на кандидат-студентите по най-различни начини. Провеждаме целогодишна кампания, присъстваме на всички борси и в медийното пространство, но по-важната страна е, че МУ-Плевен е един от пионерите във въвеждането на нови технологии в сферата на обучението и научно-изследователската дейност. Може би точно това привлича младите хора, които са инициативни и търсещи и всички нови неща ги привличат като магнит. Смятам, че това е една от важните предпоставки. Има и един друг момент – студентите, които завършват висшето училище, са най-добрата му реклама с това, което казват за него, особено чуждестранните студенти.

- Кои са иновативните методи, които сте въвели за първи път в България?

- Роботизираната хирургия, която вече е емблема не само за МУ-Плевен и града ни, но и за България пред Европа и света, е едно от нещата, които привличат български и чуждестранни студенти. Преди една година, на поредния прием на кандидат-студенти, дойде при мен един студент от Великобритания и ми каза – аз съм тук, проф. Томов, заради робота, който имате във висшето училище. Роботът е една изключителна авангардна технология, която е навлязла широко и в България. Ние вече сме направили стъпки в друга посока – телемедицината и 3D медицината. Бяхме първите, които вкараха в употреба 3D маса за виртуални дисекции, която прави реконструкция на двуизмерни образи от скенер и ядрено-магнитен резонанс в триизмерен вариант. Това дава възможност пациентът да бъде огледан детайлно в 3D формат и с нея ние вече провеждаме обучение на студентите ни по дисциплини като образна диагностика, коремна хирургия, гинекология, анатомия на човешкото тяло. Освен това, направихме две пилотни представяния на операции на живо в 3D формат. Тази година през октомври ще бъде финализиран и проектът за 3D студио за обучение и научно-изследователска дейност. Там лекциите по анатомия, хирургия, гинекология ще се изнасят в реален триизмерен формат така, както гледате един филм в 3D кино. Имаме и още инициативи, които обаче са все още на ниво проект.

- Какви са те?

- До началото на следващата година ще въведем и 3D принитирането като начин и форма за създаване на модели, на които да се обучават нашите студенти по една от най-новите дисциплини – минимално инвазивна хирургия. В момента студентите тренират върху симулатори, виртуални тренажори и върху жива тъкан. С 3D принтера ще им дадем възможност да се принтират органи в триизмерен формат и да се тренира върху тях. Материята, от която се правят органите, е специален гел, който позволява моделирането им от принтера в 3D формат.

- Къде помествате тези иновации, състоянието на държавните болници не е цветущо?

- В МУ-Плевен от 2007 г. беше открит т.нар. телекомуникационен ендоскопси център за телемедицина, телеобучение и 3D обучение. Това е нашата база, която надграждаме в момента. Тя е изнесена от държавната болница, но с възможностите на телемедицината нашите студенти наблюдават всичко, което се случва в операционните зали на университетсите клиники. А защо да не провеждаме обучението по този начин и в други болници. Предстои ни съвсем скоро да въведем и една изключително иновативна технология в тази посока, която засега не мога да анонсирам.

- Само държавната болница ли е база за обучение на този етап, няма ли и частни?

- МУ-Плевен е единственият, който засега няма втора университетска база, но едната от трите частни болници в града – „Света Марина", приключи вече акредитация за обучение и това ще ни даде възможност да стартираме процедурата тя да се превърне в университетска база за обучение. Идеята ни е постепенно да приобщим всички частни болници в Плевен, за да използваме кадровия и технологичния им потенциал за обучение на нашите студенти.

- Как стоят нещата с бройките, на които имате право за чуждестранни студенти и реалният прием, който искате да реализирате?

- Капацитетът на висшето училище е ограничен. Към момента той не надхвърля 2500 студенти. Медицината е една от специалностите, към които проявяват интерес чуждестранните студенти и тук се обучават 900 души от други страни. Но ние работим по въпроса и тази година подготвяме към НАОА нов доклад за увеличаване на капацитета на висшето училище. Смятаме да поискаме още 600 нови места за студенти и очакваме да получим адекватен отговор.

- Как стои въпросът с местата за медицинските сестри?

- Ние обучаваме медицински сестри и акушерки, това са двете най-търсени специалности след медицината, фармацията, ерготерапевтите и физиотерапевтите. Тези кадри се реализират на сто процента в България и в чужбина.

- Смятате ли, че бройките, които се подготвят от медицинските университети, отговарят на търсенето в страната?

- Не отговарят на търсенето, то е много по-голямо и в България, и в чужбина. Медицинските университети направихме един много сериозен анализ на този проблем и установихме, че в момента има дефицит на лекари, медицински сестри и акушерки в България и в Европа. Дефицитът ще нараства през следващите 10-15 години. Тези специалности ще бъдат все по-търсени и на ниво министерство трябва да се обърне малко повече внимание в тази посока, а да не се лимитират университетите, които ги обучават, каквито тенденции има през последната година. Имаме спор с министерството кои специалности са приоритетни и ние претендираме, че точно направления като фармация, медицина, дентална медицина, акушерка, медицинска сестра са приоритетни, защото там дефицитът е заложен за следващите 10-20 години.

- Смятате ли, че ще получите разбиране в тази посока и тези 600 бройки дали ще бъдат достатъчни, за да покрият нуждите?

- Надяваме се, но нашият университет е най-малкият като капацитет. Въпреки че медицинските университети са четири и обучават толкова много студенти за една малка България, пак има дефицит.

- А как можем да задържим медицинските кадри тук, защото е ясно за всички, че проблемът с тях е емиграцията?

- Това е друга тема и тя е болна за цялото ни общество, не само за медицинските университети или за МОН и МЗ. Позицията ми е, че заплащането винаги се поставя на първо място, но може би то не е най-важното в случая. Защото много млади хора, които заминават за чужбина, казват – ние получаваме не само по-добро заплащане, а и по-добри условия за реализация като професионалисти и научни работници. В България има добри болници на много високо ниво, но някои нормативни документи създават обструкции, за да получат адекватни условия за специализация на младите хора, които завършват медицна. Трябва да се промени Наредба 1, мисля, че министерството работи в тази посока. Системата за специализация беше пренесена от университетите в болниците, което беше грешка, защото то е един вид продължаващо обучение и с тази промяна се намали елементът на академизъм.

- Намалиха субсидията за един студент, отрази ли се това на работата ви?

- Това е удар върху всички медицински университети. Идеята на МОН беше, че с този висок коефициент, медицинските университети поемат една не малка част от субсидията за държавно образование. Аз обаче бих задал следния въпрос – в България има няколко университета с капацитет над 15 000 студенти, колко е субсидията за тях! На практика, няколко университета поемат две трети от субсидията за висше образование у нас, но вниманието беше насочено към нас. Медицинските университети в България са пример за успешно работещ модел на развитие в сферата на висшето образование и този модел трябва да бъде подкрепен.

- Ректорите на четирите университета ще направите ли постъпки пред новото правителство за корекция в субсидията или не сте обсъждали въпроса?

- Въпросът е обсъждан и определено ще направим постъпки наистина да бъде коригирана субсидията. Да, в момента ние компенсираме дефицита със собствени приходи, но това не е достатъчно.