Лекар и ИТ спец – най-желаните професии у нас

41 на сто съветват децата си да търсят работа в чужбина

Всеки четвърти би препоръчал на детето си или на свой близък да стане лекар. Това сочи анкетата на социолозите. Само 2% от престижа си е загубила професията за последните 10 години, коментират от „Алфа Рисърч“. В същото време, от 2008 г. насам престижът на компютърните специалисти е нараснал с 8 на сто. Днес 36 на сто се надяват детето им да стане ИТ спец, докато преди 10 години са били 28%. „Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и  популярност на ИТ сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено ако се отчете и

продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри

коментират от „Алфа Рисърч“. На третото място в класацията на най-желаните професии се задържат икономистите – със своите 20 на сто, те са „бетон“. А дефицитните инженери са на четвъртото, като „плахо“ качват интерес – от 15 до 19 на сто за 10 години. В същото време отливът при адвокатите е голям. Ако през 2008 г. професията се е виждала най-престижна на всеки четвърти, то днес събира едва 16 на сто. Харизмата си са загубили и митничарите (от 13% на 7%), политиците (от 9% на 5%) и журналистите (от 7% на 5%). „Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017 г. заемат съответно девето (6%) и седмо (7%) място по предпочитания“, коментират още от „Алфа Рисърч“. На дъното на класацията пък твърдо са фермерите с 2 на сто.

41 на сто от българите биха насърчили децата си да работят в чужбина, показват още данните. Това са предимно родители от провинцията, където възможностите за реализация са по-скромни.

57 на сто обаче биха дали съвет на децата си да не емигрират

сочи анкетата. „Фактор, който допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е житейският период, в който се намират хората и запознатостта им с живота в чужбина. Колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация зад граница. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%“, коментират социолозите.

По темата „учене през целия живот“ българите остават далеч назад спрямо средните европейци, сочи още анкетата на „Алфа Рисърч“. Едва 13% са преминали някакви курсове за обучение или повишаване на квалификацията през последните две години. Относително най-популярни са тези за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските (2.7%). Едва след тях остават университетското образование (2.4%), обучения по различни компетентности – езикови, компютърни и други (2.3%) и курсове, свързани с хобита (1.2%). Тревожно е и, че според Националния план за действие по заетостта, през 2016 г.

60.2% от безработните младежи до 29 г. са без квалификация

и специалност. Същото важи и за 69% от трайно безработните. „Разбираеми на този фон са притесненията на бизнеса за увеличаващия се дефицит от добре образовани, подготвени и мотивирани кадри. Проблем, който няма да се реши само с вноса на работна ръка. Необходими са много по-сериозни съвместни усилия от страна на образователните институции и бизнеса за регулярно и гъвкаво повишаване на образованието и квалификацията, които са сред основните характеристики на съвременните бързо развиващи се икономики“, коментират от „Алфа Рисърч“.