Десният мираж на болнична реформа

Обявените намерения на властите за промени в ЗЛЗ и в Методиката за нова здравна карта са по-скоро обезкуражаващи

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Изработването на нова здравна карта, която да отговаря на реалните нужди на населението, предприемането на промени в закона за лечебните заведения, които да напълнят със съдържание понятието "болница", даването на възможности за преструктуриране на лечебните заведения, налагането на временен мораториум за разкриване на нови клиники и въвеждането на реална възможност за селективно договаряне от НЗОК, бяха сред обсъжданите мерки за подобряване на системата. Реално обаче почти нищо от заявеното не е факт. Или поне това показват единствените резултати от работата на здравното министерство в тази посока, а именно - Методиката за изработване на нова здравна карта и проектът за промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).

Здравната карта

Първият признак за липсата на реални намерения за ограничаване на безконтролното разрастване на болниците и леглата за активно лечение се оказа Методиката за изработването на новата здравна карат. Кaкто clinica вече писа, с нея не се предвижда съкращаване на наличната леглова мрежа, а по-скоро на признаването й. Причината е, че се заложи по-висок коефициент за осигуреност с легла на 1000 души население. Ако в старата Методика, този коефициент беше 4 на 1000, сега е 5.9 на 1000. Това реално означава, че при намалялото до 6.4 млн. души население, ще имаме нужда от над 38 хил. легла за активно лечение срещу 33 хил. в сегашната карта.

Здравната карта стана предмет и на промените в ЗЛЗ. Те обаче отново са козметични. На практика с тях се уточнява кога картата може да се актуализира. Това обаче не е задължителна опция. Възможностите на практика са същите, които съществуват и в момента, само че са записани в друг нормативен акт – въпросната Методика за изработването й. Сега те се слагат в ЗЛЗ и към тях се прибавят конкретни цифри. И преди, и сега четири са случаите, в които картата може да се актуализира:

- Първият е при значителни промени в данните за броя и демографската структура на населението на страната. Ако досега обаче не е имало конкретен измерител на „значителен", сега се приема, че това е промяна от над 10% спрямо ползваните данни в последната действаща Национална здравна карта;

- Вторият случай е при значителни промени в данните за хоспитализираната заболяемост на населението и използваемостта на леглата за болнично лечение на територията на страната. Занапред обаче за такива ще се считат „увеличение на използваемостта на леглата с над 90% за период от 2 последователни години" или „намаление на използваемостта на леглата под 50%" за същия период.

- Третата хипотеза засяга съществени промени в структурата на системата на болничната помощ (сливане, вливане, закриване на лечебни заведения за болнична помощ и други структурни промени), които водят до намаляване на броя на разкритите легла за болнично лечение – занапред с повече от 30% за съответната област;

- Четвъртата хипотеза остава напълно непроменена - при необходимост от планиране на нови, в т.ч. високоспециализирани медицински дейности, свързани с въвеждане в медицинската практика на нови медицински технологии, дейности и услуги.

Реално нито едно от новите уточнения кога може да се променя здравната карта няма да доведат до особени промени, тъй като възможността за актуализация е и остава пожелателна. Освен това не тя беше в основата на проблема с роенето на болниците, а начинът, по който се преценява дали има потребност от нова структура и още легла, а именно чрез

Комплексната оценка

Въпреки че занапред извън играта остава ИА „Медицински одит", която извършваше въпросните оценки, те не са премахнати от ЗЛЗ. Вероятно занапред ще се правят от МЗ с помощта на РЗИ, върху които ляга тежестта на събирането на всички данни около конкретните заявки на лечебните заведения. Какво обаче означава „комплексна оценка" и по какви правила се прави тя остава мистерия. Или поне това се утвърждава в ЗЛЗ чрез липсата на промяна на статуквото, за което фактите са безспорни – то е равносилно на математика на абсурда, с която колкото повече легла се разкриват, от толкова повече има нужда, защото пада използваемостта им.

Самият здравен министър проф. Христо Хинков преди време публично призна, че целта на МЗ не е да намали леглата в болниците, тъй като според него това няма как да стане, а и те не са важен критерий. И добави, че ще ограничава роенето на болниците занапред чрез други начини - различни форми обединения между болниците, както и възможност за отсяването им от НЗОК на база процеси за оценка на качеството като акредитацията. Също така и чрез временен мораториум за разрешаването на още дейности и болници до изработване на нова карта. И въпреки че такава мярка в проекта на ЗЛЗ има и тя звучи гръмко, реално не решава нищо, тъй като нейният ефект е на отлагане, не на спиране на бъдещите болници.

Останалите промени в ЗЛЗ

Революционни промени, като например нова дефиниция на това какво е многопрофилна болница, защото в момента такова е всяко лечебно заведения с две отделения, няма. Най-смелата мярка е връщането на акредитацията. Тя ще е доброволна, освен за тези лечебни заведения, които искат да обучават студенти или специализанти, тогава ще е задължителна. Акредитацията обаче засега не е изискване за договор с НЗОК, но дори и да стане, не трябва да забравяме, че преди време бе махната заради опорочаването на процеса, по който се прави, не е ясно защо занапред ще е различно.

Добрият момент

В проекта за промени на Закона за лечебните заведения все пак има и един съществен момент. Това е предложението разрешението на нови адреси на болниците да става по същия ред, по който и одобрението на нови лечебни заведения – от Министерски съвет. Промяната едва ли ще доведе до намаляване на новите клиники, но поне ще осигури прозрачност и обществото ще знае, когато под маската на „разширение" се готви отварянето на структура със стотици легла.

В крайна сметка

Новите управляващи се оказаха поредната власт, която има желание, но няма капацитет да спре роенето на болници и безпрепятственото им закачване на обществената хранилка на здравната каса. На практика това е поредният пример за капитулацията на политическите пред икономическите лобита, както и на дясното мислене у нас в опитите му да обясни и защити пазарната логика и принципи на здравната система (не, че лявото е успяло, но по презумпция това не е и част от философията му), вероятно защото в условията на солидарен здравноосигурителен модел такива липсват. Казано по-ясно - и след тези промени болниците ще продължат да се множат, а потенциалните им пациенти ще запазят единственото си право – да плащат издръжката им чрез здравната си вноска и непосилният копеймънт. И виновни няма да има, всичко ще е съвсем законно.