интервю

Здравната система има нужда от драстични промени

02-11-2023 06:22
Но хората, от които те зависят, са същите, които са най-облагодетелствани от сегашното положение, затова няма реформа, тя ще е равносилна на автогол за тях, казва д-р Стоян СтефановЗдравната система има нужда от драстични промени
Clinica.bg

press@clinica.bg

Миналата седмица Дружеството на кардиолозите в България връчи грамоти на шест млади кардиолози, които тази година взеха европейска дипломи. С тях броят на тези специалисти, издържали трудния изпит, става седем. Трудно ли се взема европейска диплома, какво мисли за нашата здравна система и образование един млад лекар с европейски мащаб, попитахме д-р Стоян Стефанов. Той е част от екипа на МЦ „Св. Екатерина" в София, един от наградените медици и гост на рубриката на clinica – „Млад лекар".

- Д-р Стефанов, трудно ли се взема европейска диплома по кардиология?

- Не бих казал, че беше лесно. Неслучайно хората преминали изпита успешно се броят на пръстите на ръцете. Самият формат на изпита е много предизвикателен и изисква задълбочени познания по всички дисциплини в науката кардиология. Огромен фактор е и бързината, защото изпитът е съставен от общо 120 въпроси, като разполагаме с не повече от 90 секунди за отговор на всеки въпрос.

- Какво ви костваше подготовката?

- За такъв изпит човек е невъзможно да се подготви в месеците непосредствено преди него. Обемът на информация, който обхваща изпитният формат, е огромен. За успешна подготовка са необходими години, като това не включва единствено теоретични познания, а и задължително натрупване на голям практически опит, тъй като огромна част от въпросите са под формата на клинични случаи от реалната практика.

- Какви възможности ви дава тази диплома?

- Напълно разбираемо е, че в различните държави нивото на квалификация и обучение на кардиолозите не е еднакво. Европейската диплома за специалност по кардиология се прилага от Европейското дружество по Кардиология (ESC) с цел уеднаквяване на критериите за придобиване на специалност и гарантира на притежателите й, познания и съвременни умения на международно ниво.С нея мога да практикувам Кардиология във всички европейски държави, без допълнителни приравнителни изпити.

- Ще продължите ли да работите в България и защо?

- Ще излъжа, ако кажа, че не се замислям за възможността да работя в чужбина. На този етап смятам да остана и да практикувам в България, защото все още имам надежда за българското здравеопазване. Ако младите лекари работим в насока да променим системата към по-добро, вярвам, че с постоянство и общи усилия ще успеем.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Смятам, че за младите медицински специалисти в България е много трудно да успеят да се реализират професионално. Тази ситуация е следствие на множество проблеми с организацията на българското здравеопазване като цяло. В крайна сметка от това страдат както младите колеги, така и пациентите, защото повечето кадърни млади специалисти са принудени да практикуват в чужбина.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Реалността е, че разликата в заплащането на специалист кардиолог и касиер в супермаркет е минимална, въпреки огромната разлика в квалификацията и нивото на сложност, и отговорност на извършвания труд. Факт е, че има медицински специалисти с пословични заплати, но това са единични и неслучайни хора. В повечето ситуации работната заплата на редови лекар 

 в болнично заведение е фиксирана и не е обвързана нито с качеството, нито с количеството на положения труд. Това е крайно демотивиращо е неминуемо води до понижаване качеството на предлаганата медицинска услуга.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- До голяма степен условията на труд драстично варират в зависимост от конкретното работно място. Много малко са центровете, където се ползва съвременна медицинска апаратура, защото това е свързано с огромна финансова инвестиция. Проблемът с недостига на медицински сестри е силно изразен в световен мащаб, затова не е изненада, че в България също изпитваме големи трудности в намирането на достатъчно квалифициран персонал. В повечето случаи работодателите са принудени да назначават студенти по медицина на позиции на медицински сестри, поради липса на друга алтернатива.

- Защо избрахте да станете кардиолог?

- Истината е, че през годините на обучение в МУ-София, имах голям интерес към множество различни специалности. В крайна сметка изборът не беше лесен, но заложих на вътрешното си усещане и основния фактор в това решение беше удоволетворението от това да спасявам човешки животи, практикувайки Кардиология.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Образователната система в медицинските университети има изключително много недостатъци и сама по себе си е крайно неадекватна в подготовката на бъдещите медицински специалисти. На практика всеки студент сам трябва да поеме лична отговорност за съвестна подготовка. В крайна сметка нивото на квалификация, с което всеки студент завършва медицинския университет, зависи почти изцяло от собствените му усилия и мотивация за развитие.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- За жалост, когато новозавършилият студент по медицина се срещне с практиката в здравната система, това е точно „сблъсък". Университетът по никакъв начин не подготвя бъдещите специалисти за реалността на българското здравеопазване и когато младите колеги започнат работа в тази система, първоначално за тях това е шок. Впоследствие те или се адаптират и продължават, или търсят адекватно развитие в чужбина.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Най-големият плюс на българската здравна система е лесния и бърз достъп до медицински специалисти. В почти всички чуждестранни държави се чака с месеци докато пациентът може да се вреди за преглед при специалист. В България всеки гражданин сам може да реши, че има нужда да бъде прегледан от висококвалифициран медицински специалист и това да се осъществи веднага, дори в малките часове на нощта и в почивни дни.

- А минусите?

- Минусите за жалост са прекалено много за да могат да бъдат изброени в настоящия формат. Според мен, основните проблеми произлизат от липсата на адекватен контрол от страна на държавните институции, което води до множество и разнообразни некоректни практики в болничната и доболничната помощ. Друг съществен проблем е унизителното заплащане и липсата на уважение от страна на средностатистическия български пациент.

- Много ли са болниците ни и трябва ли някъде да се сложи спирачка на възникването им?

- Статистиката сочи, че сме една от страните с най-многобройни болници на глава от населението. Въпреки това, качеството на предлаганата медицинска услуга у нас е в другия край на спектъра. Ако организацията на медицинската помощ се оптимизира, смятам, че може да се предлага много по-качествена медицинска услуга, от много по-малък брой медицински заведения.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Здравната система е организирана по такъв начин, че заплащането за извършения труд е правопропорционално на отчетения брой пациенти, клинични пътеки или медицински процедури. Това поставя специалистите в незавидната ситуация – ако искат по-високо заплащане, трябва да работят „за бройка", а не за качество. Според мен това изкривява изцяло моралните норми на повечето лекари и ги принуждава да променят практиката си.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Липсата на уважение и недооценяването на медицинския труд са съществен проблем в българското здравеопазване. От една страна пациентите с право са недоволни заради масово ниското качество на предоставяната им медицинска услуга. От друга страна много социални фактори, включително и медиите, подтикват българския пациент все по-често да проявява агресия към медицинските специалисти.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Не смятам, че актуалната схема на заплащане на медицинския труд е адекватна. НЗОК заплаща спрямо количеството изработени дейности и на практика няма ефективен контрол върху качеството им. От там произлиза и крайния резултат – количество за сметка на качество.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Нужда от драстични промени със сигурност има. Моето лично мнение е, че трябва по всички възможни начини да се стимулира развитието на младите специалисти и те да бъдат максимално мотивирани да остават да практикуват и да се развиват в България. Средната възраст на лекарите в България е малко под пенсионната и в близко бъдеще освен медицински сестри, няма да останат и лекари. Единствения шанс за подобрение в българското здравеопазване е в ръцете на младите колеги.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Етичните стойности са строго индивидуални качества на всеки отделен човек. Както във всяка сфера, така и в медицинската гилдия има професионалисти които спазват етичните норми и препоръки, има и такива които избират да не го правят. Не мисля, че има начин по който с външно въздействие и контрол може да се постигне промяна в етичните ценности на отделните индивиди, защото това са морални качества възпитани в детска възраст.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Според мен, хората от които зависи промяната в българската система на здравеопазване, са същите, които към момента са най-облагодетелствани от недостатъците в нея. Това няма как да доведе до промяна, защото ще е равносилно на „автогол" за тях. За жалост тази ситуация е произлязла вследствие на алчност и лични интереси, вместо основен приоритет да е българският пациент.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Единствените хора, които могат да постигнат ефективна и позитивна промяна в сферата на българското здравеопазване – това са младите медицински специалисти. Те са бъдещето, което очаква българският народ. Само и единствено от тях зависи какви медицински практики ще прилагат и какви приоритети ще поставят за себе си. „Не можеш да научиш старо куче на нови номера", затова смятам, че надеждата за медицината в Българя е в ръцете на младите лекари и тяхната лична отговорност, самоинициатива и морални ценности. Пожелавам им изключително голямо търпение и мотивация, и вярвам, че заедно можем да постигнем промяната за която мечтаем, в името на българския народ.


Нужни са здравни реформи

Нужни са здравни реформи

Минусите на системата са много, сред тях са недостатъчното финансиране, липсата на достатъчно персонал и големия брой лечебни заведения, казва д-р Владислав Петров

Пирогов ни дава огромни възможности

Пирогов ни дава огромни възможности

Началниците на клиники ни подкрепят, не мога да се оплача и от заплащането, но не навсякъде е така, смятам, че е недопустимо млад лекар да взема колкото общ работник, казва д-р Явор Пукалски

Здравната система има и минуси

Здравната система има и минуси

Те са свързани с качеството на медицинската услуга, условията на работа, с ножицата в заплащането и липсата на продължаващо медицинско обучение, казва д-р Ралица Панчева

Нека бъдем по-добри хора в малките неща

Нека бъдем по-добри хора в малките неща

В основата на концепцията за медицината е да се опиташ да помогнеш на някого, като в някои ситуации отношението е достатъчно, казва д-р Себастиан Ранчев

Заплащането ни трябва да се повиши и уеднакви

Заплащането ни трябва да се повиши и уеднакви

Надявам се да се намери политическа воля за необходимите здравни реформи, така че все повече колеги да имат желание да останат тук, казва д-р Тодор Русков

Доста специалисти избират да останат в България

Доста специалисти избират да останат в България

Изглежда, че няма интерес за промяна на системата, което за съжаление няма да доведе до нищо добро, казва д-р Слави Яков
Липсата на кадри е огромният ни проблем

Липсата на кадри е огромният ни проблем

Има лекари и в политиката, но включвайки се там, явно се променят, времето минава, а промени не се случват, казва д-р Елица Захариева

Нужна е система за продължаващо образование

Нужна е система за продължаващо образование

Възможността за кариерно развитие и по-добрата организация на здравната система привличат младите лекари в чужбина, казва д-р Диян Ганев
Бързият достъп е за сметка на качеството

Бързият достъп е за сметка на качеството

Ако при един лекар днес дойдат 50 човека, които той трябва да прегледа, осъзнавате, че не е същото, ако има записани 10, за които има същото време, казва д-р Тодор Янев
Здравната ни система е социално ориентирана

Здравната ни система е социално ориентирана

Бих останал в България и в момента не се чувствам нито мотивиран, нито принуден да избера нещо по-различно от това, казва д-р Румен Филев
1 2 3 4 5 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ