Лимитите противоречат на Конституцията

Един здравен кодекс не само обединява, но и подрежда по определени критерии нормативните актове, смята адв. Дарина Зиновиева

- Наблюдавам този интерес от 30 години насам и наистина той расте, като причината е, че в обучението по право студентите започнаха да изучават дисциплините медицинско право/здравно право, регулиране на здравеопазването/. Началото се постави в Пловдивския университет в края на 90те години, последва Нов Български университет, после Русенския университет, а в последното изменение на наредбата за обучение по право от миналата година тази дисциплина вече е задължително избираема.

Също така след завършване на магистратурата, колегите започнаха да желаят надграждане на познанията си като докторанти -защитаваха дисертации. Вече някои от тях са хабилитирани /доценти и професори/. Голяма част от тези академични кадри съчетават изследователската с практическа дейност – консултантска, адвокатска, работят в органи на здравеопазването. Издават се книги по актуални теми, поставят се проблеми и се предлагат решенията им. Дори от няколко години издаваме специализирана периодика- списанието „Медицинско право и здравеопазване". Създаде се добра школа, тя се разширява, което ме радва, защото за мен това е и лична кауза- посветих много усилия и работа и ще продължавам да го правя.

- Здравеопазването ли е секторът с най-несъвършена нормативна база?

- Не може да се каже, че някой сектор е с най-несъвършена нормативна база.

Здравеопазването е сектор, регулиран с много голям обем от нормативни актове. Това прави по-усложнено прилагането им в конкретен казус. Затова е важно юристът да е с добри познания в материята, да следи измененията, да извършва правилно тълкуване, което предполага опит. В правото е налице йерархия на тези актове и система- взаимна обвързаност. Те не трябва да си противоречат, не трябва да има непълноти или празноти. Обаче, животът изпреварва понякога регулацията и това е принцип в цялото право, не само за сектора. Добавяме и законодателството на Европейския съюз и хармонизацията. Затова актуализирането на нормативната уредба трябва да е навременно и качествено.

- Обединяването на водещите здравни закони в един Кодекс с какво ще помогне на сектора?

- Значително ще се подпомогне, тъй като кодифицирането не само обединява, но и подрежда по определени критерии нормативните актове.

- Дори да се направи най-съвършената нормативна база как можем да сме сигурни, че тя ще се прилага на практика?

- В правото има механизми, които да гарантират правилното прилагане на нормативните актове. Такива са държавната принуда, санкционните механизми, имуществени обезщетения и др. Гарант за правилното прилагане на нормативната уредба е съответно изградената във всяка държава система на изпълнителната и съдебната власт. У нас самата Конституцията разделя държавната власт на три вида- законодателна, изпълнителна и съдебна. Изпълнителната власт включва административните органи, които имат за задача да реализират закона в общ смисъл. Съдебната власт има за задача да установява незаконосъобразност на актове на административни органи, да решава спорове по прилагане на закона, да тълкува.

- Има ли върховенство на закона в момента в съдебната зала, когато се гледат дела със здравна тематика?

- Разбира се, че има. Самата съдебна система е изградена на нива, с цел възможност по-горната инстанция да проконтролира решението на по-долната. А след влизане на България в ЕС, например, дори има възможност за така нар. преюдициално запитване от наш съд към Съда на ЕС, ако националният съд иска да има мнението на СЕС по тълкуването на норма от акт на ЕС, и да приложи националната норма, така, че да е в съответствие със законодателството на ЕС /такъв е примера с дело C-173/09 с предмет преюдициално запитване от Административен съд София-град (България) по дело Георги Елчинов срещу Национална здравноосигурителна каса/.

- КС ще разгледа отново въпроса с лимитите на болниците – смятате ли, че те противоречат на Конституцията?

- Конкретно, предметът на това дело е дали чл.55а, ал.2 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ противоречи на чл.6, ал.2 и чл.52, ал.1 от Конституцията. Моето мнение е, че тази норма от ЗЗО противоречи на посочените норми от Конституцията. Доводите ми са свързани предимно с гарантиране правото на гражданите за равен достъп до медицинско лечение на здравноосигурените лица, което всъщност чл.52, ал.1 от Конституцията повелява. В практиката на Конституционния съд това право е окачествено като „публично благо" и не може да се ограничава, освен в извънредна ситуация. Също така в правовата държава /чл.4 от Конституцията/ важи принципът за сигурност и предвидимост, както за гражданите, така и за лечебните заведения. Също така достъпността е обвързана и с качество на медицинската дейност, която се гарантира от чл.52, ал.3 на Конституцията. Могат да се добавят разсъждения относно правото на избор на здравноосигуреното лице, прогнозни ли са заложените стойности в индивидуалните договори при императивността на нормата в чл.55а, ал.2 от ЗЗО, тълкувана като императивна поради израза „не заплаща". Имам още редица доводи- въвеждането на принципно ограничение със закона на права, гарантирани с Конституцията, възможно ли е уреждането на ограничения в НРД като подзаконов акт в тази хипотеза, особеностите на индивидуалния договор между лечебното заведение и здравната каса, който е административен договор по чл.19а от АПК и др.

- Едно подобно решение може ли да стане претекс за повишаване на здравната вноска и наливането на още много пари в нереформирана и безконтролна система?

- Важно е да се внесе яснота в това, че събирането на здравноосигурителните вноски не се извършва от здравната каса, а от НАП, а НЗОК има компетентност само по разходването на бюджета й. Здравноосигурителните вноски се определят и внасят от гражданите, като се прилага така нар. в осигурителното право принцип на солидарността – всички задължени лица внасят здравноосигурителни вноски, но към даден момент аз може да нямам нужда от конкретна медицинска помощ, но друго лице ако има тази нужда, следва да получи лечение. Така, че не мисля, че увеличаване на здравноосигурителните вноски би решил проблема.

Не съм съгласна с извода за „нереформирана и безконтролна система". Контролни механизми има, а в процеса на реализирането им, когато се установят проблеми, е нормално да се оптимизират. Например, арбитражните комисии бяха премахнати от Закона за здравното осигуряване в един период, но после се възстановиха, като се оптимизира начина на действието им.

- Назряло ли е времето за фундаментални промени в здравната система? Гилдията на юристите ще успее ли да ги провокира или те трябва да дойдат от лекарите и фарамцевтите, както винаги досега?

- Юристите принципно следва да коментират юридическите промени. В тази връзка, промени в нормативните актове е нормално да се извършват, но внимателно, с прогноза и оценка на законодателството. Дори в Закона за нормативните актове се въведе изискване за такава оценка преди няколко години. Промените трябва да се извършват също така експертно, т.е. от юристи с висока квалификация и опит. Също така и да се обмислят от всички възможни аспекти на систематика в общата правна уредба. Нормотворчеството е сложна юридическа дейност, а когато касае специализирана сфера, каквато е здравеопазването, опитът и качествените познания в нея са водещи.