Роден да прави добро

Първият носител на новоучредената награда на името на лекаря герой д-р Стефан Черкезов - д-р Даниел Димитров си поставя по-високи цели след отличието

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Даниел Димитров е роден на 2 юни 1993 г. във Варна. Завършил е Медицинския университет в родния си град. В момента специализира анестезиология и интензивно лечение. Работи в УМБАЛ „Света Марина", в Отделението по Интензивно лечение на пациети след кардиохирургични интервенции. Изборът на професията определя не като семейно предопределение, а като призив на сърцето. „В рода ми други лекари няма. Родителите ми са инженери и по никакъв начин не са ми повлияли да запиша непременно медицина и нищо друго. Само баба ми е медицинска сестра, но и тя по никакъв начин не се е опитвала да ми въздейства.

Изборът

Винаги ме е водило любопитството към непознатото, към неизследваното. От ученик знаех, че ще се занимавам с наука", разказва за пътя на своя професионален избор той. Приели го в Медицинския университет, а познанието, придобивано стъпка по стъпка, все повече го увличало напред. Колкото до избора да специализира анестезиология и интензивно лечение го привлякъл фактът, че като специалност изисква доста широки познания - нещо, което само по себе си, било предизвикателство за него. Освен това, в нея се работи и с медицинска техника от изключително високо ниво. „Не мога да скрия факта, че заради хобитата си това за мен е специалност, която напълно отговаря на предизвикателствата, към които все ме тегли", смее се младият лекар. А колкото до хобитата му, те не са едно и две, всички са свързани с прекарване на повече време сред природата. Използва всяко свободно време за проучване на пещери, каране на колело, планинарство, катери скали. Не се определя обаче, като човек на предизвикателствата. „Не обичам да правя рискови маневри. Преценявам, какво мога и какво не мога да направя", казва той. Засега време за това има, тъй като още не е семеен, шегуват се приятелите му.

Наградата

Казали му, че е определен за носител на отличието „за лекарска всеотдайност и етика" на името на д-р Стефан Черкезов, докато бил с велосипеда сред природата. В първият момент, когато му се обадили от офиса на Българския лекарски съюз в София не разбрал точно за какво става дума. После дошло изумлението.

„Добре, че преди това бях спрял. Вероятно щях да падна от изненада. Усетих, как пулсът ми се учести, погледнах часовника, беше скочил на 150", смее се лекарят. Първоначално дори помислил, че от столицата са израли погрешно телефона му. Преди още да му кажат от съсловната организация защо го търсят, си помислил, че е за нещо лошо. „Известно време работех в спешна помощ. Понякога се случват инциденти, умират пациенти, някой подава жалба срещу лекар. Разследването и делага обикновено се бавят. Помислих, че ме търсят за някакво оплакване", казва още д-р Димитров. Дори, след като му съобщили добрата новина известно време не можел да дойде на себе си. Успокоил се, чак след като получил и поканата за церемонията на 19 октомври – Денят на българския лекар. После си спомнил, че преди време член на регионалната колегия на БЛС и хирург в болницата говорил с него за професията, отговорностите, нагласите за бъдещето и други неща, но като между колеги. Засегнали и акцията по спасяването на американският изследовател Марк Дики, в чието извеждане от пещерата Морджа в Турция и оказване на помощ участва и д-р Димитров. Само отбелязал, че за тези неща трябва да се знае повече. По думите на наградения лекар, вероятно това е бил опознавателен момент по-отблизо, за да бъде номиниран за отличието.

Спасителната акция

Тя се състоя през месец септември. В нея участваха 200 спасители. От тях 17 бяха от България, сред тях бе и д-р Даниел Димитров. Всички те се включиха в изваждането и оказването на помощ на спелеолога Марк Дики. Той беше блокиран в пещерата Морджа в Южна Турция със здравословни проблеми. Той е от малкото лекари у нас, които се занимават точно с пещерно спасяване. Точно 26 часа прекара под земята д-р Димитров и неговият неговият асистент - парамедикът Иво Колчаков, за да извадят жив пострадалия американски изследовател. "Релефът на Морджа е изключително начупен, а пострадалият беше анемичен, с ниско кръвно налягане и редица други проблеми. Трябваше да се справяме с доста усложнен казус. Радостното е, че успяхме", казва лекарят. За да стигне до Марк Дики той и Колчаков слиза на дълбочина от половин километър.

"Когато става въпрос за спасителни акции, приоритетът относно спасителите не съществува. Всичко се води до пострадалия - газиш във вода, стоиш под водопади, само и само да е добре той, да знае, че към него идват хора, за да му поогнат. Понякога може да се наложи престоят ти да бъде неограничен - ако например пострадалият зазлее в тези условия, ти трябва да можеш да останеш с него, колкото се наложи", каза още Димитров. Той е един от малкото лекари в България, които участват в спасителни акции под земята. Акцията по спасяването на американския спелеолог е първата, в която анестезиологът се включва. До нея той имаше само тренировъчни.

Примерът на д-р Черкезов

За него д-р Даниел Димитров прочел още като ученик, случайно в стар вестник. Впоснледствие започнал целенасочено да търси в интернет повече информация за подвига му. „Впечатли ме невероятно – сам, млад лекар да извади и спаси 47 човека от горящ автобус, и да заплати за това с живота си. Тази история ме покърти дълбоко. Вероятно е оставила отпечатък в мен. Може би тя по свой начин ме е дооформила да не мисля много за себе си, когато наблизо има човек в беда, разказва първият носител на наградата, учредена на името на лекаря – герой. И досега, когато му попадне информация за д-р Стефан Черкезов я чете. Дори търсил в интернет за други подобни случай не само у нас, но и по света. „Изглежда няма много други такива случаи на себеотдаване в името на други хора. За мен той е емблема. Това е пример за нравственост, етика, доброта", възхищава се д-р Димитров. По думите му българските лекари могат само да се гордеят с това, че в гилдията имат такъв герой.

Д-р Димитров благодари за отличието на колегите, които са го номинирали и за журито, което го избра. „Това е огромна чест - името ми да стои до името на този човек, тъй като неговият подвиг е нещо неописуемо. За един лекар той е олицетворение на девиза на лекарите, който означава – изгарям в служба на другите. Моето име да стои до името на този човек е просто велико. Въпросът е, че не мога да се отърся от усещане, че трябва да правя повече оттук нататък, защото сега и очакванията към мен са повече. Самият аз очаквам повече от себе си в името точно на д-р Черкезов", казва носителят на отличието.

Здравната система

Д-р Димитров, макар и млад лекар, доста често анализира случващото се в нея. Стигнал е до извода, че не достига разбиране от страна на пациентите, как тя функционира. От друга обаче, самата здравна система много често се оказва, че не се поставя на тяхно място. „За да се постигне някаква комуникация, трябва да се прояви търпение и от двете страни, което хората напоследък трудно могат да проявят. Всеки се стреми да е пръв, всичко за него да се случи много бързо, което води и до влошаване на резултатите, казва д-р Даниел Димитров. От опита ми мога да заявя, че взетите в резултат на спор решения, не винаги са най-добрите. Проявил ми повече търпение, резултатът със сигурност ще е по-добър. Ние не живеем сами в обществото и трябва да сме толерантни към всички хора", заключава той.