Нов адрес на болница ще се разрешава от МС
Мораториум за нови дейности и болници и приемането на нова здравна карта до 31 май 2024 г., отделяне на Агенцията по трансплантации от ИАМН, въвеждане на доброволна акредитация на лечебните заведения и разкриването им на нов адрес да става с одобрение на Кабинета. Това са част от промените в Закона за лечебните заведения, които предлага МЗ. С тях на практика ще се запази статуквото в системата и ще се възстановят някои загърбени практики.
Здравната карта
Здравните власти предлагат новата здравна карта, която изработват в момента, да е готова най-късно до 31 май. От МЗ добавят, че изработването на новата карта е нужно заради намаляването на населението с 600 хил. души при последното преброяване, както и заради съвет за одобряване създаването на 6 лечебни заведения за болнична помощ, както и заради наличието на 130 заповеди на министъра на здравеопазването за разрешаване на нови медицински дейности от 2019 г. насам. Както вече clinica писа, с нея обаче не се предвижда съкращаване на наличната легловата мрежа, а по-скоро на признаването й.
С промените в ЗЛЗ се дава възможност картата да се актуализира по-често, а не както е сега – „при необходимост". Ако се приемат промените, това ще става в следните случаи:
- при значителни промени в данните за броя и демографската структура на населението на страната - над 10% спрямо ползваните при изработване на последната действаща Национална здравна карта;
- при значителни промени в данните за хоспитализираната заболяемост на населението и използваемостта на леглата за болнично лечение на територията на страната, като:
- увеличение на използваемостта на леглата за болнично лечение по една или повече медицински дейности - над 90% за период от 2 последователни години или
- намаление на използваемостта на леглата за болнично лечение по една или повече медицински дейности - под 50 % за период от 2 последователни години;
- при съществени промени в структурата на системата на болничната помощ (сливане, вливане, закриване на лечебни заведения за болнична помощ и други структурни промени), които водят до намаляване на броя на разкритите легла за болнично лечение с повече от 30% под определените с Националната здравна карта потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност за съответната област;
- при необходимост от планиране на нови, в т.ч. високоспециализирани медицински дейности, свързани с въвеждане в медицинската практика на нови медицински технологии, дейности и услуги, заплащани от Националната здравноосигурителна каса или от Министерство на здравеопазването.
Разрешение на нови болници
До приемането на новата здравна карта или най-късно до 31 май МЗ иска да се въведе за нови дейности и болници, като той няма да засегне сегашните процедури. Също така занапред се предвижда от процедурата да се изключи дейността на ИАМН, а оценката да се прави само от РЗИ и МЗ. В проекта за промени се предвижда и по-трудно разрешаване на нови адреси на вече съществуващи болници. Досега това се правеше по реда на нови дейности, с разрешение от МЗ. Занапред идеята е това да става по реда на издаване на разрешение за нова болница – от МС. Явно така властите се надяват да намалят заявленията за разрешения за появата на структури с по 600-700 легла на нов адрес по по-леката процедура за одобрение на нови дейности. Тази вратичка досега се ползваше масово от всички частни болници, за да разширят присъствието си в други региони или квартали на един град. С проекта се предлага и промяна на регистъра на болниците, като той ще стане електронен и ще е част от НЗИС.
Акредитация
С промените се връща и акредитацията на болниците. Тя ще е доброволна, освен за тези, които искат да обучават студенти и специализанти, тогава ще е задължителна. Акредитацията трябва да покаже какви са условията за предоставяне на качествени услуги от болниците, тя ще се прави от комисия от 13 души. Преди години беше отменена заради наличието на корупционни практики.
Управление на болниците
Проектът на МЗ предлага и промени и в управлението на 64-те държавни болници. Идеята е договорите да не са сключват по Закона за публичните предприятия, както се направи, а да се върне положението на изключение, в което това става по реда в ЗЛЗ. Тогава договорът с директорите ще е с министъра и той ще има възможност по-лесно д аги сменя и назначава. Това се налага, за да се управляват по-добре, обясняват от МЗ.
Извънболничната помощ
Тук също има промени. МЗ иска да върне стария ред и занапред регистрацията на ДКЦ-та, МЦ и хосписите да става от РЗИ, а не централизирано в ИАМН. Според властите по този начин ще се опрости административната процедура.
ИАМН и ИАТ
От 1 февруари МЗ предвижда да се възстанови Агенцията по трансплантации и да има директор и служители. Целта е да се подобри дейността по донорството и трансплантации. Също така МЗ възнамерява да разтовари ИАМН и от други дейности. Сред тях е освобождаването на агенцията от контролната й дейност над съответствието на изискванията з акредитация и получаването й, също така над работата на ТЕЛК, а плановите проверки на ЛЗ да са на три вместо на две години. Същевременно от МЗ възнамеряват да осигурят достъп на контрольорите от ИМАН до електронните масиви данни на ЛЗ. Целият законопроект може да видите тук.
Използваемостта на леглата е под 50% в 11 области
Ако проектът на промени в ЗЛЗ на здравното министерство се приеме, вероятно там би трябвало да последва преструктуриране
Десният мираж на болнична реформа
Обявените намерения на властите за промени в ЗЛЗ и в Методиката за нова здравна карта са по-скоро обезкуражаващи
47 заповеди за нови дейности и болници
Пет от тях са за разкриване на структури на друг адрес, като най-голямата от тях е за „Сърце и мозък" в Ст. Загора, показват данните на МЗ
Здравната карта трябва да определи потребностите от легла
Септември се оказа важен за здравеопазването, през него стана ясна методиката за новата здравна карта, а след броени дни трябва да влязат в сила и нови правила за реимбурсация на онколекарствата. Готова ли е здравната каса да се справи с всички тези отговорности, попитахме нейния управител Станимир Михайлов.
Завишаването броя на леглата е като подвижни пясъци
Кой носи вина за дефицита на лекарства, защо не се спира криминалния реекспорт и какво мисли за идеите на проф. Христо Хинков за реформа на болничната помощ, попитахме проф. Асена Сербезова в качеството й на пръв здравен министър на „Продължаваме промяната".
Не можем да съкратим легла по административен път
Ясна е Методиката, по която ще се прави Националната здравна карта. Kаква е философията за болничното преструктуриране и има ли разнобой с управленската програма, попитахме д-р Александър Симидчиев от „Демократична България".
МЗ прави тази здравна карта заради ПВУ
Преди десетина дни стана ясна новата Методика, по която ще се прави Националната здравна карта, тази седмица поста си напусна зам. министърът, който бе в основата на изготвянето й. Има ли връзка между двете събития, каква е философията на управляващите за болничното преструктуриране, попитахме доц. Антон Тонев.
Нужни са спешни мерки за преструктуриране на болниците
Селективният подбор при договарянето с НЗОК може да отсее излишните и неефективни структури, без значение от тяхната форма на собственост, казва д-р Ивелина Георгиева