Как да подобрим донорството

Мерките за това минават не само през стимули, но и през санкции – то може да бъде условие за каквото и да е бюджетно финансиране, показва американският опит

Как да подобрим донорството, за да имаме повече трансплантации разказаха проф. Емил Паскалев от Александровска болница и проф. Румен Хичев, директор на Американската асоциация по тъканна трансплантология. Така неволно или умишлено те очертаха и някои паралели в тази дейност между двете държави.

В цифри и не само

В САЩ системата е такава, че хората трябва да декларират дали искат или не да бъдат донори. Към момента 170 млн. души са декларирали в личните си документи, че са съгласни да са донори, но това не означава, че тази воля се реализира в практиката на 100%. Само трима от 1000 души реално стават донори, ако се стигне до такава ситуация, обясни проф. Хичев. Причините за това са много – променят мнението си в течение на времето или пък техните близки се оказва, че не дават съгласието си. Американците, които чакат за орган са 100 000, а трансплантациите през миналата година са били 21 000.

У нас нещата са различни.Тук по презумпция всеки е потенциален донор, а изрично се декларира само несъгласие. Към момента от над 6 млн. българи такова са изразили само 2830. Чакащите за орган у нас са 849, а трансплнатациите миналата година са били 48. Този малък брой е огромен проблем, защото не само че не задоволява нуждие, но и не води до качество.

Минимум 12 бъбречни трансплантации са нужни на 1 милион население за година, за да има добри резултати при тази дейност, но в България това се случи само веднъж, каза проф. Емил Паскалев. Това води и до другия проблем, свързан с качеството на живот на хората с хронични тежки заболявания, които се нуждаят от нов орган.

В България за съжаление имаме повече хора на диализа, отколкото трансплантирани, а втората група може да има деца, да участва качествено в социалния живот, обясни проф. Паскалев и зададе логичния въпрос - защо тогава диализното лечение у нас е на висота, а не трансплантациите!

Въпрос на философия

Различните принципи, които са залегнали в САЩ и България за това кой е донор – е този, който изрично е изразил съгласие или всеки е такъв по презумпция, освен ако не е изразил отказ, са следствие на два различни начина на мислене. В Америка на първо място се поставя интереса на индивида, а после на обществото, в Европа е обратното, оттам идват и двете различни системи на съгласие, обясни проф. Хичев. Според него това определя и различното отношение към близките на потенциалните донори, без чието съгласие реално никой не си позволява да взема органи или тъкани.

Думата е на близките

Всъщност без значение каква е системата – на съгласие по презумпция или на ясно изразена волеизява, последната дума винаги е на близките на донора. Никой не би си позволил да вземе органи на човек, ако неговото семейство е против, дори, ако той е приживе е декларирал, че иска да е. Дори, ако имаме ситуация, при която единият близък е съгласен, а другият не е човек да стане донор, това не трябва да става, защото се появяват терзания в семейството и в дългосрочен план това не работи положително за донорството, обясни проф. Хичев. Наличието на ясна волеизява обаче налага различен подход при питането на близките.

Заради това, че в американската система има информирано съгласие се пита по-широк кръг от близки, защото се смята, че те само трябва да потвърдят волята на починалия. В Европа и България напротив - заради презумпция на съгласие, кръгът от близките, които могат да променят това положение и да кажат "не", се стеснява максимално.

Информираността има значение

И в двете системи обаче най-важното е да се уведомяват близките за това, че има шанс починалият да стане донор и да спаси други хора заедно със съобщението за смъртта му. След това трябва да се оставят сами да решат какво да правят и да знаят, че имат много кратък период да откажат или да се съгласят, обясни проф. Хичев. Това не само помага на други пациенти да продължат живота си след трансплантация, но пази и самите лекари и болници.

В САЩ вече е имало две дела за това, че близките не са били информирали, че починалият е можел да бъде донор, а самите са имали познати в листите на чакащи за органи, разказа проф. Хичев. Затова те са завели дела срещу болниците за липсата на информация.

В САЩ има и възможност за донорство без съгласието на близките. Това става при насочено донорство, когато е налице нотариално заверен акт. Тогава решението на човека приживе не може да бъде отменено от близките му при смъртта.

Тоягата и моркова

Колкото и непопулярно да звучи, тласък в САЩ за донорството са били санкциите. За да стимулират процеса, властите там са решили, че ако болницата няма договор с тъканна или органна банка, няма да получава пари от бюджета. Подписването на този договор е свързано с въвеждане на организация по донорството и оповестяването на ситуациите, следствие на което в момента САЩ е с излишък на тъканни продукти, каза проф. Хичев. Излишъкът се дава на Европа, тъй като тук няма достатъчно материал. Европейската комисия знае за този опит, но е по-сложно въвеждането на подобна регулация, защото всяка държава е независима, обясни той. Според него България е добре да въведе подобни мерки, защото сега болниците нямат интерес да се занимават с донорство.

Друг тласък на донорството ще е въвеждането на задължително отбелязване в личната или шофьорската книжка дали човек иска или не да е донор, както е в САЩ. Това няма да направи автоматично всички казали „да" донори, но ще повишава информираността на обществото по темата и понякога ще помогне на близките да вземат решение, смята порф. Хичев.

Според проф. Паскалев обаче стимулите ще помогнат повече на донорството у нас. Той смята, че дейността на координаторите сега не е финансово осигурена и са нужни повече средства. Също така, че трябва да имаме стройна организация и един център, от който да се ръководят донорството и трансплантациите в лицето на една агенция, каквато се очаква скоро да се обособи. А какво ще се случи след това и дали тя ще заработи по-добре отпреди години, когато съществуваше, предстои да видим.