паралели

Как да подобрим донорството

27-10-2023 06:21
Мерките за това минават не само през стимули, но и през санкции – то може да бъде условие за каквото и да е бюджетно финансиране, показва американският опитКак да подобрим донорството
Clinica.bg

press@clinica.bg

В месеца, когато отбелязваме Европейската седмица на донорството, тази тема набра популярност и у нас. Как да подобрим организацията на системата в България, за да имаме по-добри резултати и повече трансплантации споделиха двама известни експерти в тази област на кръглата маса "Здравеопазване и право", която се проведе в София.

Как да подобрим донорството, за да имаме повече трансплантации разказаха проф. Емил Паскалев от Александровска болница и проф. Румен Хичев, директор на Американската асоциация по тъканна трансплантология. Така неволно или умишлено те очертаха и някои паралели в тази дейност между двете държави.


В цифри и не само


В САЩ системата е такава, че хората трябва да декларират дали искат или не да бъдат донори. Към момента 170 млн. души са декларирали в личните си документи, че са съгласни да са донори, но това не означава, че тази воля се реализира в практиката на 100%. Само трима от 1000 души реално стават донори, ако се стигне до такава ситуация, обясни проф. Хичев. Причините за това са много – променят мнението си в течение на времето или пък техните близки се оказва, че не дават съгласието си. Американците, които чакат за орган са 100 000, а трансплантациите през миналата година са били 21 000.

У нас нещата са различни.Тук по презумпция всеки е потенциален донор, а изрично се декларира само несъгласие. Към момента от над 6 млн. българи такова са изразили само 2830. Чакащите за орган у нас са 849, а трансплнатациите миналата година са били 48. Този малък брой е огромен проблем, защото не само че не задоволява нуждие, но и не води до качество.

Минимум 12 бъбречни трансплантации са нужни на 1 милион население за година, за да има добри резултати при тази дейност, но в България това се случи само веднъж, каза проф. Емил Паскалев. Това води и до другия проблем, свързан с качеството на живот на хората с хронични тежки заболявания, които се нуждаят от нов орган.

В България за съжаление имаме повече хора на диализа, отколкото трансплантирани, а втората група може да има деца, да участва качествено в социалния живот, обясни проф. Паскалев и зададе логичния въпрос - защо тогава диализното лечение у нас е на висота, а не трансплантациите!


Въпрос на философия


Различните принципи, които са залегнали в САЩ и България за това кой е донор – е този, който изрично е изразил съгласие или всеки е такъв по презумпция, освен ако не е изразил отказ, са следствие на два различни начина на мислене. В Америка на първо място се поставя интереса на индивида, а после на обществото, в Европа е обратното, оттам идват и двете различни системи на съгласие, обясни проф. Хичев. Според него това определя и различното отношение към близките на потенциалните донори, без чието съгласие реално никой не си позволява да взема органи или тъкани.


Думата е на близките


Всъщност без значение каква е системата – на съгласие по презумпция или на ясно изразена волеизява, последната дума винаги е на близките на донора. Никой не би си позволил да вземе органи на човек, ако неговото семейство е против, дори, ако той е приживе е декларирал, че иска да е. Дори, ако имаме ситуация, при която единият близък е съгласен, а другият не е човек да стане донор, това не трябва да става, защото се появяват терзания в семейството и в дългосрочен план това не работи положително за донорството, обясни проф. Хичев. Наличието на ясна волеизява обаче налага различен подход при питането на близките.

Заради това, че в американската система има информирано съгласие се пита по-широк кръг от близки, защото се смята, че те само трябва да потвърдят волята на починалия. В Европа и България напротив - заради презумпция на съгласие, кръгът от близките, които могат да променят това положение и да кажат "не", се стеснява максимално.


Информираността има значение


И в двете системи обаче най-важното е да се уведомяват близките за това, че има шанс починалият да стане донор и да спаси други хора заедно със съобщението за смъртта му. След това трябва да се оставят сами да решат какво да правят и да знаят, че имат много кратък период да откажат или да се съгласят, обясни проф. Хичев. Това не само помага на други пациенти да продължат живота си след трансплантация, но пази и самите лекари и болници.

В САЩ вече е имало две дела за това, че близките не са били информирали, че починалият е можел да бъде донор, а самите са имали познати в листите на чакащи за органи, разказа проф. Хичев. Затова те са завели дела срещу болниците за липсата на информация.

В САЩ има и възможност за донорство без съгласието на близките. Това става при насочено донорство, когато е налице нотариално заверен акт. Тогава решението на човека приживе не може да бъде отменено от близките му при смъртта.


Тоягата и моркова


Колкото и непопулярно да звучи, тласък в САЩ за донорството са били санкциите. За да стимулират процеса, властите там са решили, че ако болницата няма договор с тъканна или органна банка, няма да получава пари от бюджета. Подписването на този договор е свързано с въвеждане на организация по донорството и оповестяването на ситуациите, следствие на което в момента САЩ е с излишък на тъканни продукти, каза проф. Хичев. Излишъкът се дава на Европа, тъй като тук няма достатъчно материал. Европейската комисия знае за този опит, но е по-сложно въвеждането на подобна регулация, защото всяка държава е независима, обясни той. Според него България е добре да въведе подобни мерки, защото сега болниците нямат интерес да се занимават с донорство.

Друг тласък на донорството ще е въвеждането на задължително отбелязване в личната или шофьорската книжка дали човек иска или не да е донор, както е в САЩ. Това няма да направи автоматично всички казали „да" донори, но ще повишава информираността на обществото по темата и понякога ще помогне на близките да вземат решение, смята порф. Хичев.

Според проф. Паскалев обаче стимулите ще помогнат повече на донорството у нас. Той смята, че дейността на координаторите сега не е финансово осигурена и са нужни повече средства. Също така, че трябва да имаме стройна организация и един център, от който да се ръководят донорството и трансплантациите в лицето на една агенция, каквато се очаква скоро да се обособи. А какво ще се случи след това и дали тя ще заработи по-добре отпреди години, когато съществуваше, предстои да видим.


Координаторите нямат стимул да откриват донори

Координаторите нямат стимул да откриват донори

На пръстите на едната ръка са тези, които се занимават активно с тази дейност, трансплантациите да се отделят от ИАМН, казда д-р Данчо Данаилов
Изписаха пациента с трансплантирано сърце

Изписаха пациента с трансплантирано сърце

Той е първият за 2024 г., излиза от продължителния болничен престой в добро състояние, съобщиха от УМБАЛ „Св. Екатерина"
Трима получиха шанс за живот

Трима получиха шанс за живот

Това стана след първата донорска ситуация за тази година, тя бе реализирана в Силистра от екипите на 4 болници
Записват за европейските игри за трансплантирани

Записват за европейските игри за трансплантирани

Участниците ще бъдат регистрирани чрез официални уебсайт на първенството, то ще е в 14 дисциплини в Лисабон през месец юли
Жена с трансплантиран черен дроб стана майка

Жена с трансплантиран черен дроб стана майка

Две години след успешната операция във ВМА 29-годишната Петя Йорданова ражда здраво момиченце в Майчин дом
Три нови трансплантации

Три нови трансплантации

Те са първите за новата 2024 г., сърдечната е извършена в УМБАЛ „Св. Екатерина", а двете бъбречни в УМБАЛ "Лозенец", съобщиха от ИАМН
Нова донорска ситуация

Нова донорска ситуация

Тя е реализирана в УМБАЛ "Св. Анна", днес текат обсъждания и изследвания за подходящи рецепиенти от листата на чакащите, казват от ИАМН
Награди за посланици на донорството

Награди за посланици на донорството

Министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков връчи отличието на Александър Николов, Димитър Панайотов и Самуил Петков
ВМА ще прави бъбречни трансплантации

ВМА ще прави бъбречни трансплантации

През следващата година лечебното заведение ще развива и роботизираната хирургия, казва ген.-майор Венцеслав Мутафчийски
Нова донорска ситуация в Пирогов

Нова донорска ситуация в Пирогов

Тя е 21-ва за годината, черният дроб е трансплантиран във ВМА на 49-годишен пациент

1 2 3 4 5 ... 30 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ