Без присъди агресията расте, дано има възмездие за д-р Гагова

Частните болници получават от 5 до 8 пъти повече пари за раждане от нас, казва директорът на „Шейново" д-р Румен Велев

Снимка: 24 часа

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Велев, как е д-р Гагова?

 - Физически се чувства вече малко по-добре. Остава с тампони в носа, които държат носната преграда. Те ще бъдат свалени днес от колегите в ИСУЛ. Продължава и антибиотичната терапия. Добър белег е, че е успяла да спи тази нощ. Всички се надяваме много бързо да се възстанови физически и след това и психически, защото това, което беше кометрирала с колеги, е много притеснително. Беше казала, че не може да си представи как ще се върне на работа и как ще работи. Затова много се надявам да се справи. Така жертва на насилника стават и нейните пациенти.

- Получихте подкрепа от лекарски и от пациентски организации. Очаквате ли този път да има реална присъда за това престъпно деяние?

 - Надяваме се това да стане факт. Искам да благодаря на всички хора, които ни подкрепиха, защото до нас застанаха от Лекарския съюз, много колеги от различни болници, нашите пациенти и много други хора. Във вторник имахме среща с министъра. Ген. Петров дойде тук и разговаряхме. Г-жа Фъндъкова също посети болницата, за да изрази лично съпричастността си. Вчера имаше много трогателна среща с пациентки, които бяха дошли пред болницата с количките с бебетата си. Искрено се надявам, че този път наистина ще има някакво възмездие, защото, според мен, една част от причините тази агресия да нараства, е това, че няма присъда, няма наказание за подобни деяния. Хората смятат, че са безнаказани и това стимулира тяхната агресия.

 - Необходими ли са законови промени, за да се спре това безумие?

 - През 2013 г. приеха промени в Наказателния кодекс, с които се инкриминира нападението над лекари. Повече от това няма какво да се направи, но въпросът е да се прилага. Ние имаме добри закони, просто не ги прилагаме.

 - Според Вас, каква е причината бащата на бебето толкова настоятелно и агресивно да иска да получи на секундата плацентата?

 - За мен това е абсолютно необяснимо. Може би ако разговарят с него психолози, ще се разбере на какво се дължи. Първо, не е ясно защо иска тази плацента. Оказа се, че той не е генетик и не се занимава с такива изследвания. Освен това, ако е човек на науката, който работи с тази материя, трябва да знае много добре, какъв е редът за получаване на този биологичен материал.

 - А той е чрез банка за съхранение на стволови клетки?

 - Да, чрез банка, която е оторизирана, която има разрешение от Агенцията по трансплантация и с която ние имаме договор. Това е процедура, която отдавна е легализирана и е ясна на много хора. 

- Има ли интерес от българските семейства към съхранението на стволови клетки на бебетата им? 

- Да, има, макар и не много голям. Средно месечно имаме по 12-15 пробовземания. Работим с всички лицензирани банки в София. Пациентите предварително сключват договор с дадена банка, колегите ни се обаждат, изпращат свой представител, който присъства на раждането. Кръвовземането става в специални сетове. По-голямата част от банките съхраняват продуктите извън България, така че тази кръв се изнася, само когато всичко е снабдено със съответните документи. Вие знаете, че да се изнесе кръвен продукт не е лесна работа и е необходимо съответното разрешително. Работим и с обществената банка. Към нея са възможни и дарения от пациенти, защото от пъпната връв се извличат стволови клетки, които след това могат да бъдат трансплантирани. Работим с всички. 

- В „Шейново” предстои конкурс за директор. В какво състояние е болницата в момента? 

- На много болници им е доста трудно напоследък. Не искам да кажа, че на нас ни е много лесно, но се опитваме да се справяме със ситуацията, като се стремим да не допускаме да имаме просрочени дългове. Стремим се също да даваме адекватни възнаграждения на колегите, които работят тук. Като цяло имам лек оптимизъм за бъдещето на „Шейново”.

- Вашият бюджет с колко беше намален за миналото тримесечие?

- Миналото тримесечие лимитът ни беше в намаляваща прогресия. Надявам се сега да го увеличат, за да можем да работим малко по-спокойно. Но големият проблем за нас е това, че самите пътеки са недофинансирани, т. е. парите, които получаваме за дейността, която извършваме по дадена клинична пътека, на практика не покриват нашите разходи. Оттук-насетне, какъвто и лимит да имаме, когато дейността е недофинансирана, ние търпим загуби. И усилията трябва да са насочени натам - да се увеличи цената на клиничните пътеки, но при сегашното ниво на финансиране и състояние на икономиката, не виждам как ще стане това.

- Получихте ли си увеличените лимити за следващите три месеца?

- Не сме ги получили още, така че не знаем какъв ще ни бъде лимитът. Това, което получихме в края на миналата седмица, беше едно писмо от Столичната здравна каса, за т. нар. индикативни бюджети. Това е по Приложение 1, в което са включени ражданията и неонтологичната помощ, за това, че ни се определя лимит. Досега нямаше такова нещо. После стана ясно, че всъщност лимити за ражданията няма да има. Звучи смешно, защото ражданията и без това не са кой знае колко - те намаляват, за съжаление. Тази година в София имаме спад някъде с около 8-9%, в сравнение с миналата година. Освен това парите, които касата харчи, не са кой знае каква голяма сума. Дори да станат 60 000 раждания, по 580 лв., са около 36 млн. лв. Това не е кой знае какъв разход в сравнение с бюджет от 3 млрд. лв. Така че от ражданията не вярвам, че може да се спести нещо.

- Имате ли неразплатена дейност и смятате ли да си я търсите по съдебен път?

- Общо около 26 000 лв. ни дължи касата. Не сме мислили още за дела, защото постоянно се говори, че уж ще ни бъдат издължени. Надлимитната ни дейност е проверена от касата, така че би трябвало да ни я платят. От министерството също ни дължат около 6 000 лв. още от миналата година. Вероятно ще ни ги платят, но за нас всеки лев е важен. Това забавяне е много неприятно, защото излиза, че ние на практика кредитираме дейността, която извършваме, т. е. ние плащаме част от тази дейност.

- Как успявате да се конкурирате с университетските и частните болници в София?

- Ние сме специализирана акушеро-гинекологична болница. В София има три такива обществени болници – две общински и „Майчин дом“, която е държавна. Болница „Щерев” също е акушеро-гинекологична. Има и няколко частни, в които има гинекологични отделения, но те са многопрофилни. Основните играчи сме ние, трите болници и казано икономически, държим някъде около 60% от пазара на ражданията и по-голямата част от сериозните, тежки случаи се насочват към нашите болници. Конкуренцията е много сериозна, но за нас големият проблем е свързан с това, че частните болници акумулират допълнителен ресурс, защото при тях има доплащане. Скоро бях правил едни изчисления, че средно една частна болница получава от 5 до 8 пъти повече пари за раждане, отколкото ние. Така че това ни прави доста неконкурентноспособни. Затова частните клиники си позволяват да дават по-високи заплати. Освен това тежки пациенти те на практика нямат. Но в крайна сметка, дейността на нашите три болници, е основната. Ще говоря и за трите, защото ние сме като скачени съдове. Да, конкурираме се, но при нас конкуренцията не е негативна. Напротив, тя ни стимулира да работим по-добре. Освен това ние много си помагаме, особено с „Майчин дом“. Когато имаме по-тежки случаи, ги превеждаме към тях. Така че за някаква остра конкуренция не можем да говори. Но ако примерно се случи нещо с една от тези три болници, това ще доведе до много проблеми. Защото тези пациенти, които идват при нас, няма да отидат в частните. Те идват било заради професионализма, било заради това, че не могат да си позволят да платят такива суми, каквито искат в частните клиники. Така че ние имаме един почти постоянен контингент от пациенти.

- Колко пациенти са преминали през болницата през миналата година и колко са ражданията?

- Миналата година имаме около 8400 пациенти, от тях 2300 раждания, направили сме около 4500 операции. Това е един доста голям обем дейности. Ако бяхме болница в Германия, нашият бюджет щеше да бъде около 30-40 млн. евро. Но въпросът е да оцеляваме при нашите си условия и ние това го правим благодарение на собствевите средства, които акумулираме. Имаме сравнително добри приходи от избор на екип. Това е единственият легален начин, по който пациентите могат да плащат на болниците и на лекарите.

- Имате ли проблем с кадрите? Успявате ли да ги задържите?

- По отношение на лекарите нямаме проблем. Даже напротив, има колеги, които желаят да дойдат да работят тук. Проблем имаме малко с акушерския състав. В момента имаме дефицит в неонатологично отделение, защото работата, особено в интензивния сектор, е доста тежка и малко трудно намираме акушерки, които искат да работят там. Те отиват в частните болници за по-малко работа и повече пари. Една лаборантка също скоро напусна, така че това са дейности, които са много специфични и при които по принцип има дефицит. Иначе, по отношение на останалата комплектованост, нямаме проблем. Ние сме база за специализация по акушерство и гинекология и имаме 9 специализанти. Знаете, че от миналата година се промени наредбата и вече ги назначаваме на работа и им плащаме заплата. Също така от Софийския университет ни изпращат студентски групи, които си провеждат стажа при нас, така че извършваме и учебна лечебна дейност. База сме за специализации и на акушерките.

- Започна преструктурирането на общинското здравеопазване. Вас ще ви засегне ли?

- В момента се реорганизират многопрофилните болници, като се закриват някои отделения, които са на загуба. Ние сме специализирана и много компактна болница в смисъл, че нямаме нищо излишно. Всяко отделение е свързано с общата ни дейност. Няма как да закрием примерно отделението по неонатология или родилно отделение. Така че в този аспект пряко тази реорганизация няма да ни засегне.

- Предвиждаше се да изпратят при вас колеги от Втора градска болница?

- Поели сме известни ангажименти към акушерския състав, но към този момент все още никой не се е обаждал.

- Едно от исканията на общинските болници на срещата с министъра е да се предвиди възможност да кандидатствате по европейски програми за апаратура. Има ли нещо ново по този въпрос?

- Не знам какво точно са говорили на срещата, но ние и сега работим по европейски програми, само че за да стане това трябва да получим разрешение от общината. Скоро завършихме един проект, който беше финансиран от Норвежкия финансов механизъм, сега сме подали документи за проект по програмата за трансгранично сътрудничество. Той е съвместно с немски партньори и ще включва наблюдение и домашно посещение на семейства с недоносени деца до 3-годишна възраст. Те ще се осъществяват от съвместен екип от социолог и акушерка. Целта е обучение на родителите. Той е по-скоро педагогически. Включихме и една чисто акушерска част за наблюдение на детето до една година.

- Кога очаквате да стартира?

- Сега превеждаме документи, адаптираме ги към нашето законодателство. Финансирането е от нашите партньори и в момента, в който станем готови, след около две седмици, ще започнем да набираме първите пациенти. Екипът ни беше на обучение в Германия за една седмица, където видяха как действат техните групи, така че се надявам това нещо да се осъществи. Ако спечелим този проект, партньорите ни - Евангелиската църква на Франкфурт и една българо-немска благотворителна организация, която работи в България повече от 10 години, казва се „Приятели“, ще финансирът още 5 екипа, така че да можем да обхванем повече деца.

- Какви други новости да очакваме в „Шейново”?

- Имаме идея до края на годината да направим Академия за обучение на акушерки и медицински сестри за ендоскопски операции, а също и за обучение на лекари за ендоскопски оперативни интервенции. Това ще направим с помоща на фирма за апаратура, като се надявам да закупим от тях една 3D ултразвукова апаратура, която ще ни бъде много полезна. Предстои да закупим един нов мамограф и нов ултразвук за изследване на гърди и също, заедно с проф. Александрова, имаме идеята да открием Център по женско здраве, в който да се прави пълна профилактика на половата система на жените, включвайки гинекологичен, ултразвуков контрол и изследване на гърдите. Така че това също смятаме да го обособим като една специализирана услуга. Имаме разрешение да открием медицински център, като досега не ни остана много време да осмислим как точно ще се случи това, но вероятно ако не тази година, догодина ще се заемем с този проект. Медицинският център дава допълнителна свобода и допълнително финансиране от здравната каса по отношение на доболничната помощ. Бихме искали да подобрим още малко санитарно-битовите условия. Много голяма мечта ми е ако може да санираме сградата, но това с наши средства няма как да стане. Трябва да се включим в някаква програма.

- Ще се явите ли на конкурса за директор? Има ли вече други кандидати?

- Крайният срок е 31 юли. Смятам да се явя, не защото това ми е любимо занимание - доста трудно е да бъдеш директор в днешно време. Но тук постигнахме един сравнително добър баланс между колегите в колектива, а влизането на един нов човек винаги е свързано с голям стрес и движения. В момента ситуацията, в която се намира болницата и не само тя, е изключително деликатна. С големи усилия поддържаме някакъв баланс. Всяко едно идване на нов човек е свързано с някакви рокади, с местене, с безвремие, в което нещата в болницата може да станат много тревожни. Може би ако се промени ситуацията, бих отстъпил на някой друг колега. Но така или иначе, смятам, че повече от два мандата не е редно човек да бъде директор. Защото през първия мандат вижда къде са проблемите, а през втория би трябвало да прави наистина реалните неща и след това да се оттегли. Не знам дали има други кандидати. Документите се подават в общината, така че нямам информация.