Почти без пари на лекар в Германия

„Прибирах се с колелото и не видях един бордюр. Озовах се на земята и явно съм изпаднал за кратко в безсъзнание, защото не помня как линейката се появи и ме откара в болница. Там ми превързаха главата и лявата ръка, заради охлузвания. След няколко часа бях изписан и единственият разход за родителите ми бяха 8 евро за линейката”, разказва Васил.
Фактурата пристига след няколко дни по пощата, заедно с банкова сметка, по която да се преведат парите. Никакви плащания на ръка или на каса в болницата! Сумата е личното самоучастие на всеки гражданин в предоставянето на услугата и постъпва директно в държавния бюджет.
„Всяко плащане зависи от конкретния инцидент, на който се отзовава линейката, и най-вече колко дълго е пътувала. Основната част от разходите се поемат от държавата, но винаги има малка сума, която плаща самият пациент. И това е въведено, за да не се викат линейки за щяло и нещяло”, допълва бащата на младежа Петър Милев.
В ЦИФРИ Дават €320 млрд. за здраве ![]() - 11.3% от БВП или малко над 320 млрд. евро (по 3 973 евро на глава от населението) разходи за здравеопазване - 85% дял на задължителното здравно осигуряване (вноски от работници и фирми) - 13% доплащане от джоба на пациента (регламентирано). - 1996 болници с 500 671 легла, средно по 820 легла на 100 000 души население - 124 обществени и 45 частни осигурителни фонда - 208 000 лични лекари, зъболекари и други специалисти на фона на 1.7 млн. в целия ЕС - 2.3 млн. други здравни професионалисти - 5.16 млн. заети в германската здравна система - 80.8 млн. жители, от които 79 млн. осигурени за здраве:
Федерално министерство на здравеопазването, 2015 |
Пациентът в центъра на системата
Германците са активни участници в здравната система, при това не само с дължимата месечна вноска. Пациентите са ангажирани с почти всяка медицинска услуга, която получават, заради въведеното от правителството символично доплащане. При постъпване в болница, например, пациентът поема около 10% от стойността на престоя си, с което на практика от клиниката покриват разходите за храна и режийни. В аптеката пък се дължи потребителска такса, фиксирана в закона, която варира между 5 и 10 евро в зависимост от предписания медикамент. Обикновено се доплащат около 10% от цената на рецептата и то ако в нея има оригинални лекарства, защото генеричните са 100% покрити от осигурителната система. Безплатни са само посещенията при личния лекар и посочения от него специалист.
„Много рядко ми се налага да купувам лекарства, когато съм с рецепта, или да плащам за прегледа си при специалист, когато имам направление. Няма случай, при който да давам пари първо на доктора, а след това и в аптеката, както е в България. Всичко се покрива от здравната осигуровка и пациентът ползва услугите срещу символични такси”, разказва и майката на Васил Теодора Милева.
По този начин властта на практика „мобилизира” пациентите във войната с т. нар. фалшиви или надписани болни. Контролирайки собствените си разходи, гражданите всъщност контролират целия процес, защото внимават как и за какво се ползват парите им.
В Германия с доплащане са физиотерапията, протезите (зъбни и ортопедични), слуховите апарати и повечето медицински изделия, когато използването им се налага по медицински причини и са предписани от лекар. Пациентът сам си плаща и в случаите, когато има особени изисквания – самостоятелна стая в болница, консултация с главен лекар или професор, както и специфично зъболечение. За този тип услуги частните застрахователи обикновено предлагат отделни пакети и договори.
Задължително осигуряване, без изключения
Германското здравеопазване се издържа почти изцяло от вноските на гражданите в системата на задължителното и частно здравно осигуряване. Федералната република отделя най-много средства по това перо от всички държави в Европейския съюз (ЕС) – над 321 млрд. евро или 11% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за 2014 г., по данни на Евростат. Само 6.6 на сто от тази сума обаче идват от държавния бюджет под формата на субсидии или програми за финансиране на сектора. Цели 78% от парите постъпват като вноски от граждани, а 13% се отчитат като регламентирано доплащане. Почти 4 на сто от германците не дължат осигуровки, защото са с твърде нисък доход, което ги освобождава от вноски, а останалите 2-3 на сто от финансирането идва по линия на различни неправителствени организации.
Здравното осигуряване в Германия е задължително за всички, но зависи пряко от месечния доход. Вноската представлява 14.6% от брутната заплата (разпределена по равно между работодателите и служителите) и постъпва в една от всичките 146 здравноосигурителни каси в страната. Изборът е напълно свободен (с изключение на професионалните осигуровки на земеделските служители) и може да се променя през 18 месеца с двумесечно предизвестие.
Системата работи на принципа на солидарността и всеки има право на здравна помощ, независимо от вноската, която дължи - както и в България. Разликата е, че в Германия държавните служители се осигуряват на общо основание, а държавата поема вноските само на заетите в здравната администрация. Освен това е достатъчно само един от членовете на семейството да работи, за да бъдат осигурени и всички останали. Схемата се прилага само, когато партньорът е трайно безработен или печели твърде малко, за да се осигурява сам. В противен случай трябва да е регистриран в Агенцията по заетостта, която поема осигуряването му. По същия начин социално слабите граждани се осигуряват от социалната система. Вноски в Германия плащат дори пенсионерите, но само наполовина, защото другата половина се поема от пенсионния фонд, към който са се осигурявали през годините.
С допълнителни права разполагат само служителите с по-високи доходи. Те могат да избират дали да останат в системата на държавното здравно осигуряване или да се доверят изцяло на частното. За целта федералното правителство е фиксирало таван на месечния доход, под който всички задължително ползват държавното осигуряване. За 2015 г. сумата е 54 900 евро годишно и само хората с по-високи възнаграждения имат право на избор между държавно и частно. Понастоящем около 85% от германците са част от държавното осигуряване, а приблизително 11 на сто избират частните фондове.
„Свободният избор стои почти пред всеки работещ в Германия, защото прагът е сравнително нисък. С решението обаче много трябва да се внимава, защото преминеш ли веднъж към частното осигуряване, не можеш да се върнеш повече към държавното. Като цяло всеки, който е в добро здраве, ползва държавната система. Смисъл от по-високи вноски има, когато се налага по-често да се ползва медицинска помощ, например при хронични заболявания”, отбелязва Петър, който все още не е сключил частна застраховка, въпреки че има право на такава.
Проблемът е, че вноските в частните фондове не се формират в зависимост от дохода, а въз основа на възрастта, общото здравословно състояние и желаните от пациента медицински услуги. С други думи, по-възрастните и по-болни хора дължат по-високи премии в сравнение с по-младите и здрави потребители. Жените също често попадат в графата на „скъпите клиенти”, заради честото им общуване с докторите покрай бременността и раждането на дете (стандартът за Германия са три деца). Неудобството на частните фондове е, че членовете на семейството трябва да се осигуряват отделно, а разходите за прегледи и лечение се възстановяват на принципа на реимбурсацията – пациентът първо ги поема сам, а след това осигурителното дружество му ги връща обратно.
Здравна помощ срещу вноска
Личният лекар обикновено е първият медицински специалист, към който се обръщат германците. Той назначава нужните тестове и изследвания, предписва терапия, организира постъпването в болница и всички последващи грижи, ако се налагат такива. Германците са длъжни да посещават личния си лекар поне два пъти годишно заради задължителните профилактични прегледи. Освен обикновен скрининг, те включват и редица тестове и изследвания за ранно откриване на социално-значими заболявания. Ако се отнесат несериозно към ангажимента си, пациентите могат да бъдат глобени от здравноосигурителния си фонд – не само заради пропуснатия шанс за ранна диагностика, но и защото услугата е планирана в бюджета на съответния лекар и трябва да бъде заплатена, независимо дали пациентът я е ползвал или не.
Личният лекар освен това координира всички действия, свързани с рехабилитация или лично здраве. Той има право да предпише дори „медицинска сестра у дома”, ако здравословното състояние на пациента налага това. Услугата е безплатна и ограничена до четири календарни седмици, но ако човек се нуждае от продължително медицинско обслужване в домашни условия, личният лекар се свързва с подходящ осигурителен фонд, който да поеме допълнителните разходи.
Ако се наложи постъпване в болница, то също се покрива от държавното осигуряване. За планово лечение без медицински показания (като естетична хирургия, например) пациентите заплащат сами или през частен осигурителен фонд (ако са сключили застраховка за съответната услуга). Допълнителни договори с лечебните заведения се подписват само, когато болните имат персонални желания – самостоятелна стая, консултация с главен лекар или грижи от определена медицинска сестра или фармацевт.
„Тук не се лежи дълго в болница и пациентите не се приемат за щяло и нещяло. Има достатъчно структури, които поемат допълнителните грижи – сестрински домове, социален патронаж и рехабилитационни центрове. Всички изследвания и рутинни терапии се организират от личните лекари и специалистите, затова в болница попадат само тези, които наистина се нуждаят от болнично лечение", обобщава Теодора Милева.
Срещу задължителната си осигуровка германците получават също достъп до различни специалисти и психотерапевти, а при определени условия и до рехабилитация. Стоматологичната помощ също е безплатна, когато не включва протезиране. Прегледите, зъболечението, третирането на венци и ортодонтските услуги са част от здравноосигурителния пакет. В него влизат също скринингови тестове и изследвания за различни заболявания, необходимите ваксинации, както и медицинските грижи при бременност и раждане. Покриват се и почти всички медикаменти с рецепта, които в по-голямата си част са генерици.
Всички тези услуги се ползват срещу персонална лична здравноосигурителна карта с чип. Тя се предоставя при всяка среща с лекар (или в рамките на 10 дни след това, ако не е налична в момента) и осигурява достъп до здравното досие на всеки пациент. Хвърчащи амбулаторни листове с диагнози и дебели рецептури книжки в ръцете на чакащи за преглед болни няма да видите в нито едно германско здравно заведение.
* Как се дирижира германската болнична система - очаквайте в следващите дни в Clinica.bg

ЕС инвестира 200 млрд. евро в ИИ

Корупцията у нас остава висока

Девет станаха случаите на ебола в Уганда

Лечебни заведения в САЩ затварят

Ръст на половите инфекции в Европа

Епидемия от норовирус в Англия

Забрана на Тръмп спря работа на здравни работници

САЩ със сигнал за опасност от ебола в Уганда

Между 4 и 7 млн. работници в ЕС са изложени на азбест
