Млад лекар

Заплащането ни трябва да се повиши и уеднакви

18-10-2023 07:16
Надявам се да се намери политическа воля за необходимите здравни реформи, така че все повече колеги да имат желание да останат тук, казва д-р Тодор РусковЗаплащането ни трябва да се повиши и уеднакви
Clinica.bg

press@clinica.bg

Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през очите на новата смяна медици, разказват самите те в нашата рубрика "Млад лекар". Днес думата е на д-р Тодор Русков. Той е лекар-специализант в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев" в София, но доскоро е живял в Тюбинген, Германия, където е следвал медицина в Eberhard Karls Universität. Основните му интереси са в сферата на генетичните заболявания.

- Д-р Русков, защо избрахте медицината?

- Като ученик интересите ми бяха предимно към биологията и здравните науки, а медицината включва както научна работа, така и практическа дейност и то с хора, които имат нужда от помощ. Именно това ме привлече да избера тази специалност.

- Какви са впечатленията ви от образованието, което получихте в Германия?

- Медицинското обучение в университетите в Германия е на високо ниво като се поставя фокус върху практическата дейност, както и медицината, основана на доказателствата. Студентите се учат на методологично разглеждане на проблемите на пациента, както и прилагането на националните и международните ръководства в диагностиката и лечението на заболяването. Голямо значение се поставя върху научаването на работата по алгоритъм, което не само елиминира в голяма степен потенциала за грешки, но и предоставя юридическа сигурност на лекаря и лечебното заведение, в което работи.

- Какво показва едно сравнение между здравните системи на Германия и България?

- Здравните системи на двете държави имат повече разлики, отколкото прилики. На първо място там няма монопол на една единствена здравна каса, а работят близо 100 такива. Това е съществено преимущество за всеки гражданин, тъй като конкуренцията помежду им ги принуждава да предлагат атрактивни допълнителни услуги, извън минимума, предвиден от законодателството. Това е пазарна гаранция за високо качество и добра реимбурсация. Силно залегнал принцип в държавната политика в Германия е да се създават регионални центрове с определено ниво на експертност, като всеки регион (Bundesland) има поне една университетска клиника. Така например един гражданин в по-слабо населен регион, какъвто е Тюрингия, не се нуждае да пътува до столицата Берлин за специализирани грижи. За съжаление, в България достъпът до тях е силно затруднен в различните региони и гражданите често трябва да пътуват с часове дълги разстояния, за да ги получат.

- Кои са основните проблеми на здравната система у нас?

- За съжаление, здравеопазването у нас, и в частност детското здравеопазване, има множество сериозни проблеми. Например един от тях е кадровият дефицит в специалността, както и лошото финансиране на амбулаторните грижи. Също така често се налага пациентите да бъдат хоспитализирани за диагностични и терапевтични процедури, които на Запад се провеждат изцяло в амбулаторни условия. Друг проблем е, че профилактиката не е добре застъпена и здравословните проблеми се диагностицират със закъснение, когато и последствията вече са сериозни.

- А предимствата й?

- Същественото предимство на здравната система у нас е нейната достъпност. На Запад е немислимо да се открие в извънболничната помощ тесен специалист в рамките на една седмица – стандартна практика е записването на часове с 6 – 9 месеца напред. Извън спешните случаи плановият прием по болниците също е по правило с половин до една година напред. За съжаление, това предимство рядко се оценява от повечето от хората. Сериозен недостатък обаче е недостатъчното финансиране на системата, както и крайно неравномерното разпределение на наличния финансов ресурс между различните специалности. Така цели групи от населението – като например децата, имат затруднен достъп до високоспециализирани медицински дейности, поради малкото разпределени средства за здраве и даването на оскъдни количества от тях за педиатричните звена.

- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените в здравната система?

- Крайно време е България да последва останалата част от ЕС и да отмени анахроничните клинични пътеки, заменяйки ги с адекватна на времето система, каквато например са диагностично - свързаните групи. Също така е и крайно време заплащането на медицинските специалисти да се повиши и уеднакви, така че да няма нежелани специалности. Само така държавата ще може да осигури качествени и достъпни из цялата страна грижи за децата в дългосрочен план.

- Защо има агресия срещу лекарите?

- Когато собственото дете е болно, е разбираемо, че родителите изпитват неувереност и тревога, но изразяването им чрез агресия към когото и да е никога не е приемливо.

- Виждате ли възможност за кариерно развитие в България?

- Надявам се да се намери политическата воля за необходимите реформи в здравеопазването, така че все повече хора не само да избират медицината като професия, но и да имат желание да останат да работят тук. Надявам се и колкото се може по-скоро да се построи новата сграда на педиатрията, така че да отговаря на необходимите стандарти на медицината в 21-ви век. Педиатрията е обширна специалност, в която новите познания и открития се натрупват бързо. За всеки започващ своята кариера в нея това е предизвикателство, чието преодоляване носи голямо удовлетворение.

- Какви са условията, в които работите, удовлетворяват ли ви?

- Изключително щастлив съм, че имам възможност да работя с висококвалифициран екип, който практикува медицина на световно ниво и лекува по утвърдените практики на Запад. Няма да коментирам ситуацията със заплатите в България, въпреки усилията на отделни хора за повишаване, тя остава драстично различна с Европа. За съжаление, у нас педиатрията е изключително неоценена и недостатъчно финансирана специалност. Бих дал пример пак с Германия. Там всеки лекар, независимо от дисциплината, в която работи, получава еднакво заплащане, което е тарифно регламентирано спрямо трудовия стаж и професионалното му развитие, започвайки от близо 5 000 евро за специализант като за всяка година трудов стаж се променя и заплащането. Лекар - специалист започва с около 6 500 евро, завеждащ отделение започва с близо 8 000 евро, началник на клиника започва от около 9 000 евро. Затова на Запад избирането на специалност не е продиктувано от финансови съображения, а от професионални интереси.

- Кои са най-често срещаните генетични заболявания сред българските деца?

- Честотата на повечето генетични заболявания у нас не се отличава съществено от описваната в научната литература за Европа. Така най-честото хромозомно заболяване у нас е синдромът на Даун. За съжаление и в световен план огромната част от генетичните заболявания са нелечими, но изискват проследяване. Причината за това е, че много от тях са свързани с усложнения, които значително влошават качеството и продължителността на живота, но които обаче са лечими. От друга страна е от огромно значение ранното подпомагане на тези деца, така че да имат колкото се може по-добра интеграция в обществото ни. За щастие в последните години се появиха редица иновативни лекарства, които позволяват етиологична терапия на някои от заболяванията, подобрявайки качеството на живот на пациентите.

- На ниво ли е медицината ни в тази сфера?

- В СБАЛДБ „Проф. Иван Митев" се предлагат най-модерните грижи за тези деца, благодарение на проф. Авджиева – Началник на клиниката по генетика и нейния екип, като се следват актуалните на Запад препоръки в диагностиката, проследяването и терапията. Тук не само могат да се диагностицират деца със съмнение за подлежащо генетично заболяване, но и се предлагат иновативни и скъпоструващи терапии, недостъпни другаде. Примери за това са ензим-заместителните терапии при някои видове мукополизахаридоза, които подобряват неимоверно много подвижността и качеството на живот на пациентите. Друг пример е достъпното в нашата клиника лечение на децата с ахондроплазия с иновативен продукт, благодарение на което при достатъчно ранно начало на терапията, тези деца могат да достигнат долната граница на нормалния ръст. Друг фокус на екипа на проф. Авджиева е ранното откриване на метаболитни заболявания сред деца с неврологични и психиатрични страдания, които често остават неоткрити, тъй като връзката между двете е недостатъчно проучена.


Д-р Станислава Благоева в

Д-р Станислава Благоева в "Млад лекар"

Документалната дейност и пътеките затрудняват медицинския процес, но е плюс, че пациентите бързо стигат до лекар, казва д-р Станислава Благоева
Нужни са здравни реформи

Нужни са здравни реформи

Минусите на системата са много, сред тях са недостатъчното финансиране, липсата на достатъчно персонал и големия брой лечебни заведения, казва д-р Владислав Петров

Пирогов ни дава огромни възможности

Пирогов ни дава огромни възможности

Началниците на клиники ни подкрепят, не мога да се оплача и от заплащането, но не навсякъде е така, смятам, че е недопустимо млад лекар да взема колкото общ работник, казва д-р Явор Пукалски

Здравната система има и минуси

Здравната система има и минуси

Те са свързани с качеството на медицинската услуга, условията на работа, с ножицата в заплащането и липсата на продължаващо медицинско обучение, казва д-р Ралица Панчева

Нека бъдем по-добри хора в малките неща

Нека бъдем по-добри хора в малките неща

В основата на концепцията за медицината е да се опиташ да помогнеш на някого, като в някои ситуации отношението е достатъчно, казва д-р Себастиан Ранчев

Здравната система има нужда от драстични промени

Здравната система има нужда от драстични промени

Миналата седмица ДКБ връчи грамоти на шест млади кардиолози, които тази година взеха европейска дипломи. Трудно ли се взема европейска диплома, какво мисли за нашата здравна система и образование един млад лекар с европейски мащаб, попитахме д-р Стоян Стефанов.
Доста специалисти избират да останат в България

Доста специалисти избират да останат в България

Изглежда, че няма интерес за промяна на системата, което за съжаление няма да доведе до нищо добро, казва д-р Слави Яков
Липсата на кадри е огромният ни проблем

Липсата на кадри е огромният ни проблем

Има лекари и в политиката, но включвайки се там, явно се променят, времето минава, а промени не се случват, казва д-р Елица Захариева

Нужна е система за продължаващо образование

Нужна е система за продължаващо образование

Възможността за кариерно развитие и по-добрата организация на здравната система привличат младите лекари в чужбина, казва д-р Диян Ганев
Бързият достъп е за сметка на качеството

Бързият достъп е за сметка на качеството

Ако при един лекар днес дойдат 50 човека, които той трябва да прегледа, осъзнавате, че не е същото, ако има записани 10, за които има същото време, казва д-р Тодор Янев
1 2 3 4 5 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ