Заплащането ни трябва да се повиши и уеднакви

Надявам се да се намери политическа воля за необходимите здравни реформи, така че все повече колеги да имат желание да останат тук, казва д-р Тодор Русков

- Д-р Русков, защо избрахте медицината?

- Като ученик интересите ми бяха предимно към биологията и здравните науки, а медицината включва както научна работа, така и практическа дейност и то с хора, които имат нужда от помощ. Именно това ме привлече да избера тази специалност.

- Какви са впечатленията ви от образованието, което получихте в Германия?

- Медицинското обучение в университетите в Германия е на високо ниво като се поставя фокус върху практическата дейност, както и медицината, основана на доказателствата. Студентите се учат на методологично разглеждане на проблемите на пациента, както и прилагането на националните и международните ръководства в диагностиката и лечението на заболяването. Голямо значение се поставя върху научаването на работата по алгоритъм, което не само елиминира в голяма степен потенциала за грешки, но и предоставя юридическа сигурност на лекаря и лечебното заведение, в което работи.

- Какво показва едно сравнение между здравните системи на Германия и България?

- Здравните системи на двете държави имат повече разлики, отколкото прилики. На първо място там няма монопол на една единствена здравна каса, а работят близо 100 такива. Това е съществено преимущество за всеки гражданин, тъй като конкуренцията помежду им ги принуждава да предлагат атрактивни допълнителни услуги, извън минимума, предвиден от законодателството. Това е пазарна гаранция за високо качество и добра реимбурсация. Силно залегнал принцип в държавната политика в Германия е да се създават регионални центрове с определено ниво на експертност, като всеки регион (Bundesland) има поне една университетска клиника. Така например един гражданин в по-слабо населен регион, какъвто е Тюрингия, не се нуждае да пътува до столицата Берлин за специализирани грижи. За съжаление, в България достъпът до тях е силно затруднен в различните региони и гражданите често трябва да пътуват с часове дълги разстояния, за да ги получат.

- Кои са основните проблеми на здравната система у нас?

- За съжаление, здравеопазването у нас, и в частност детското здравеопазване, има множество сериозни проблеми. Например един от тях е кадровият дефицит в специалността, както и лошото финансиране на амбулаторните грижи. Също така често се налага пациентите да бъдат хоспитализирани за диагностични и терапевтични процедури, които на Запад се провеждат изцяло в амбулаторни условия. Друг проблем е, че профилактиката не е добре застъпена и здравословните проблеми се диагностицират със закъснение, когато и последствията вече са сериозни.

- А предимствата й?

- Същественото предимство на здравната система у нас е нейната достъпност. На Запад е немислимо да се открие в извънболничната помощ тесен специалист в рамките на една седмица – стандартна практика е записването на часове с 6 – 9 месеца напред. Извън спешните случаи плановият прием по болниците също е по правило с половин до една година напред. За съжаление, това предимство рядко се оценява от повечето от хората. Сериозен недостатък обаче е недостатъчното финансиране на системата, както и крайно неравномерното разпределение на наличния финансов ресурс между различните специалности. Така цели групи от населението – като например децата, имат затруднен достъп до високоспециализирани медицински дейности, поради малкото разпределени средства за здраве и даването на оскъдни количества от тях за педиатричните звена.

- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените в здравната система?

- Крайно време е България да последва останалата част от ЕС и да отмени анахроничните клинични пътеки, заменяйки ги с адекватна на времето система, каквато например са диагностично - свързаните групи. Също така е и крайно време заплащането на медицинските специалисти да се повиши и уеднакви, така че да няма нежелани специалности. Само така държавата ще може да осигури качествени и достъпни из цялата страна грижи за децата в дългосрочен план.

- Защо има агресия срещу лекарите?

- Когато собственото дете е болно, е разбираемо, че родителите изпитват неувереност и тревога, но изразяването им чрез агресия към когото и да е никога не е приемливо.

- Виждате ли възможност за кариерно развитие в България?

- Надявам се да се намери политическата воля за необходимите реформи в здравеопазването, така че все повече хора не само да избират медицината като професия, но и да имат желание да останат да работят тук. Надявам се и колкото се може по-скоро да се построи новата сграда на педиатрията, така че да отговаря на необходимите стандарти на медицината в 21-ви век. Педиатрията е обширна специалност, в която новите познания и открития се натрупват бързо. За всеки започващ своята кариера в нея това е предизвикателство, чието преодоляване носи голямо удовлетворение.

- Какви са условията, в които работите, удовлетворяват ли ви?

- Изключително щастлив съм, че имам възможност да работя с висококвалифициран екип, който практикува медицина на световно ниво и лекува по утвърдените практики на Запад. Няма да коментирам ситуацията със заплатите в България, въпреки усилията на отделни хора за повишаване, тя остава драстично различна с Европа. За съжаление, у нас педиатрията е изключително неоценена и недостатъчно финансирана специалност. Бих дал пример пак с Германия. Там всеки лекар, независимо от дисциплината, в която работи, получава еднакво заплащане, което е тарифно регламентирано спрямо трудовия стаж и професионалното му развитие, започвайки от близо 5 000 евро за специализант като за всяка година трудов стаж се променя и заплащането. Лекар - специалист започва с около 6 500 евро, завеждащ отделение започва с близо 8 000 евро, началник на клиника започва от около 9 000 евро. Затова на Запад избирането на специалност не е продиктувано от финансови съображения, а от професионални интереси.

- Кои са най-често срещаните генетични заболявания сред българските деца?

- Честотата на повечето генетични заболявания у нас не се отличава съществено от описваната в научната литература за Европа. Така най-честото хромозомно заболяване у нас е синдромът на Даун. За съжаление и в световен план огромната част от генетичните заболявания са нелечими, но изискват проследяване. Причината за това е, че много от тях са свързани с усложнения, които значително влошават качеството и продължителността на живота, но които обаче са лечими. От друга страна е от огромно значение ранното подпомагане на тези деца, така че да имат колкото се може по-добра интеграция в обществото ни. За щастие в последните години се появиха редица иновативни лекарства, които позволяват етиологична терапия на някои от заболяванията, подобрявайки качеството на живот на пациентите.

- На ниво ли е медицината ни в тази сфера?

- В СБАЛДБ „Проф. Иван Митев" се предлагат най-модерните грижи за тези деца, благодарение на проф. Авджиева – Началник на клиниката по генетика и нейния екип, като се следват актуалните на Запад препоръки в диагностиката, проследяването и терапията. Тук не само могат да се диагностицират деца със съмнение за подлежащо генетично заболяване, но и се предлагат иновативни и скъпоструващи терапии, недостъпни другаде. Примери за това са ензим-заместителните терапии при някои видове мукополизахаридоза, които подобряват неимоверно много подвижността и качеството на живот на пациентите. Друг пример е достъпното в нашата клиника лечение на децата с ахондроплазия с иновативен продукт, благодарение на което при достатъчно ранно начало на терапията, тези деца могат да достигнат долната граница на нормалния ръст. Друг фокус на екипа на проф. Авджиева е ранното откриване на метаболитни заболявания сред деца с неврологични и психиатрични страдания, които често остават неоткрити, тъй като връзката между двете е недостатъчно проучена.