Момичетата с по-лошо психично здраве от момчетата

Една трета от юношите са изпитвали нервност или раздразнение повече от веднъж седмично през последните шест месеца, една четвърт съобщават за проблеми със съня, показват доклад на СЗО-Европа

Момичетата са с по-ниски резултати

по отношение на удовлетвореността от живота, психичното благополучие и самооценката на здравето и по-високи по отношение на самотата, отколкото момчетата. Около една четвърт от 15-годишните момичета съобщават, че са се чувствали самотни през по-голямата част от времето или винаги през изминалата година, в сравнение с около едно на всеки седем момчета.

Макар да се смята, че пандемията

и мерките по време на нея са изиграли роля, те не са единственото обяснение. Всъщност удовлетвореността от живота и самооценката на здравето сред подрастващите, особено сред момичетата, намаляват от 2018 г., дори преди пандемията. От 2014 г. насам се наблюдава нарастване на множеството здравословни оплаквания - като например затруднения със съня, болки в гърба или главата или чувство на отпадналост.

"Предизвикателствата, с които се

сблъскват младите хора днес, са разнообразни и трудни - от климатичната криза през академичния натиск и социалните очаквания до всепроникващото влияние на социалните медии", заяви д-р Ханс Хенри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа. Днес - на Световния ден на психичното здраве - се обединяваме, за да подчертаем изключителното значение на психичното здраве на младите хора.", каза още той.

Проучването установи също, че една трета от юношите са изпитвали нервност или раздразнение повече от веднъж седмично през последните шест месеца.

 Всеки четвърти е съобщил за проблеми

със съня (29%) и/или за чувство на отпадналост (25%). Всеки пети (20 %) съобщава за чести главоболия повече от веднъж седмично. Докладът също така потвърждава констатациите, че социално-икономическият статус е показател за психичното здраве, като общото здравословно състояние е по-лошо сред подрастващите от по-малко заможни семейства.

Тези констатации разкриват значението на ранната намеса. Макар че не всички юноши, които съобщават за проблеми в областта на психичното здраве, ще се нуждаят от специализирано лечение, например от психиатър, в крайна сметка може да се стигне и дотам, ако на тези оплаквания не се обърне внимание веднага.

Училищата са изтъкнати като особено

важно място за тази цел. Поставянето им на централно място в някои програми за промоция и превенция на психичното здраве може да осигури най-голяма възвръщаемост на инвестициите по отношение на подобряването на психичното здраве на децата и юношите.

За учениците, които се нуждаят от по-специализирана подкрепа, училищата могат да насочват към други услуги в общността, включително болници и общински центрове за психично здраве.

"Констатациите от това проучване са отрезвяващи.

Младите хора ни казват, че не се чувстват добре, и от нас, възрастните, вземащите решения, зависи да ги чуем и да действаме", заключи д-р Клуге. По думите му проучване подчертава спешната необходимост от по-специализирани интервенции за психично здраве на момичетата в училища, в домовете и в нашите общности. И макар че момчетата може да не съобщават за същото ниво на загриженост за психичното здраве, те трябва да бъдат осведомени как да внимават за признаци на дистрес, тревожност или самота, както у себе си, така и у другите. „Заедно можем да направим така, че психичното здраве наистина да има значение навсякъде в нашия регион.", каза още Клуге.