Държавата се оказва безсилна пред реекспорта

Безумно е 10 години след първите стъпки за регламентиране на правила за ограничаване на дефицита на лекарства, институциите да спорят за формули, вместо да ги прилагат, казва д-р Нигяр Джафер

- Д-р Джафер, бяхте един от хората, които първи подеха мерки за ограничаване дефицита на лекарства, защо 10 години по-късно отново говорим за същия проблем?

- Преди 10 години с колега от друга ПГ внесохме текстовете за промени в ЗЛПХМ, изумително е, че държавата не успява да намери механизъм за справяне с проблема с периодичния недостиг на определени медикаменти. Още се обсъждат формули, проценти и нива на наличност, преплитат се сякаш съвсем умишлено други теми и причини. И така 10 години, наистина е изключително обезкуражаващ темпа, с който държавата се опитва да реши този проблем.

- Къде са според вас причините и доколко в момента те реално се назовават и им се въздейства?

- В подобни ситуации, когато говорим за реекспорт на лекарствени продукти, водещ трябва да бъде интересът на българския пациент и тук трябва да се сложи точка. Всякакви други дебати - чий интерес е бил накърнен, са контрапродуктивни. Искам да се върна към онзи период преди 10 години, тогава повод да внесем текстовете за регламентиране на паралелния износ бяха пак липсата на медикаменти, някои от които животоподдържащи и животоспасяващи като инсулини, инхалаторни бронходилататори, лекарства за тежка форма на шизофрения. Анализите, които тогава бяха направени показаха, че при внесени 5000 опаковки за медикаменти, които се използват от 2000 пациенти в България, имаше сигнали, че не могат да се открият. Тогава беше направено всичко, за да се спре всяка регламентация на този процес - сезиране на КС, налагане на вето, имаше и явни манипулации, не толкова явен натиск, бяха давани брифинги, внасяни становища, писма. Аргументът в тях беше, че се ограничава свободната стопанска инициатива. Но какво става с конституционното право на лечение на всеки български гражданин.

Искам дебело да подчертая, че паралелният износ е законен бизнес, но първо трябва да се защитават потребностите в страната, а после да се мисли за защитата на правото за свободна инициатива и печалба. В сегашното законодателство има разписани срокове и санкции, но те не се спазват. Никой не е чувал да има наложени санкции на фирма, която е нарушила сроковете за оповестяване или каквото и да е. И ако в извънредна ситуация като КОВИД-пандемията има дефицит на определени медикаменти като нискомолекулярните хепарини, антибиотици, има обясннеие за това, то няма обяснение защо институциите не успяват 10 години да обезпечат нужните количества за пациентите от определени медикаменти.

Може би тук идва въпросът колко е размерът на този бизнес. Никой не може да отговори на този въпрос, може би тази информация трябва да се изиска от Митниците, от НАП, от МФ. Те би трябвало да имат пълната информация какъв е обемът на тази дейност, в каква посока се движи реекспорта. Верификацията и дигитализацията също са процеси, които трябва да въведат прозрачност при реекспорта.

- Електронното изписване на лекарства смятате ли, че би дало контрол над този процес, защото данните от верификацията са непълни и не са публични?

- Процесът на дигитализация и осигурявата на пълна база данни ще доведе до прозрачност и по-добро управление на публичните средства. Верификацията според мен няма алтернатива и тя ще даде възможност да бъде проследено движението на всяка опаковка.

- Но верификацията стана задължителна от 2019 г., минаха 4 години, а резултат няма?

- За това говорим, нещата са разписани законодателно много ясно, със сроковете и наказанията. Наистина е изумително, потресаващо е какво се случва в действителност. Всяко нещо, което е разписано, трябва да се спазва, безумно е 10 години след първите стъпки за регламентиране на едни правила институциите да спорят за формули, за проценти, тоест да спорят за технологията, а да не ги прилагат.

- С какво си обяснявате това положение, то е характерно не само за лекарствената политика, а за цялото ни здравеопазване?

- С постоянната смяна на ръководни екипи, бързооборотната смяна на министри, на отговорни фактори. Липсата на предсказуемост в системата води до възможности за удовлетворяване на най-различни интереси и до този хаос.

- Доколко може да работи СЕСПА при положение, че има спор дали сме насяно с лекарствата, нужни за обезпечаване потребностите на пациентите. Знаем ли какви са те в действителност?

- Липсата на пълната информация и на санкции за неизпълнение на ангажиментите да подават на информация от субекти, които се занимават с реекспорт, води до тази ситуация - държавата не е в състояние да получи пълната информация и се оказва, че държавните институции нямат силата да накарат съответните юридически субекти да се съобразяват със закона. Това звучи толкова абсурдно, че никога не можем да го обясним на един чужденец. И затова започваме да търсим причини, да объркваме публиката с даването на най-различни предположения защо сме стигнали дотук, пациентите да се чудят какво става, а държавата казва - ами не знам какво да направим, защото нямаме пълната информация. Аз съм от тези, които са абсолютно крайни в своята позиция и смятам, че държавата може да наложи пълна забрана за износ, когато има проблем за пациентите си. Много често се говори, че недостигът се дължи на изтеглени медикаменти поради реферирането на най-ниските цени у нас спрямо другите държави, ако се стигне до извода, че това е основната причина, може да се промени закона. В законодателството няма свещени крави, виждаме, че НС променя Конституцията, закони за съдебната власт, а ние не можем да променим цените, ако след един анализ се види, че това се налага.