Столът на здравния министър се клати

Проф. Христо Хинков обяви, че се чуди дали да подаде оставка, не е изключено от ПП и ДБ да го поощрят

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

„Дилемата ми в тази ситуация е дали аз трябва да си подам оставката веднага или да продължа да се боря с решенията на правителството, в лицето на премиера" заяви проф. Хинков в „Честно казано с Люба Кулезич". Повод за думите му станаха последните скандали с недостига на лекарства и спирането на протонния център от Кабинета, както и обвиненията на колегата му Илко Семерджиев, че не е избрал целия си екип - например проф. Илко Гетов е бил заварено назначение, а д-р Бойко Пенков, който беше личен избор на здравния министър, бе уволнен.

Премиерът има право да взема своите решение и аз трябва да реша за себе си дали да се съобразявам с тези решения или да си подам оставката, каза отново проф. Хинков. В интервюто той коментира и дефицита на лекарства, като заяви, че е съгласен с обвиненията срещу предшественичката му проф. Асена Сербезова, която бе първия здравен министър на „Продължаваме промяната", че е задълбочила проблема.

Думите му доведоха до политически отзвук.

„Когато един министър има дилема дали споделя политиката на министър - председателя, който го е предложил за този пост, има само един достоен ход - да си подаде оставката!", коментира доц. Васил Пандов от ПП. В своя фейсбук той изчерпателно припомня доста проблеми от тримесечното управление на министъра. „Запомнихме министъра с предложения проект на методика за изработване на нова здравна карта, която предвижда драматично увеличение на броя на леглата" с което целим България не просто да бъде първа в Европа по брой легла на глава от населението, но и да постави своебразен рекорд", пише доц. Пандов. Също така той припомня липсата на действия за контрол върху публичните държавни болници, изоставянето със строежа на детската болница, липсата на действия за подобряване на профилактиката и превенцията, неясната реформа в болничната помощ. „Министър Хинков навлезе в проблематиката на недостига на лекарствени продукти, без да е задълбочено подготвен по темата и воден от натиска на злободневния проблем, няма системен подход. Опитва се да прехвърли липсата си на визия в тази област на единствения специалист в екипа му - проф. Илко Гетов и на предходния министър проф. Сербезова", добавя още доц. Пандов.

Неговият колега от ПП доц. Антон Тонев на този етап предпочете да запази мълчание, тъй като все пак е и част от екипа на МЗ. За сметка на това обаче д-р Петър Грибнев, който е и здравен съветник на премиера акад. Николай Денков, публично се присъедини към мнението на доц. Пандов. От ДБ засега нямат официална позиция. Все още не сме обсъдили темата, лаконичен бе д-р Александър Симидчиев.

Подкрепа обаче проф. Хинков изненадващо получи от проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ. „Асена Сербезова е отговорна за недостига на важни лекарства у нас. Това каза министърът на здравеопазването в телевизионно интервю. Какво е накарало Христо Хинков да мълчи досега не знам, мога само да гадая. Но както се казва в поговорката по-добре късно, отколкото никога", написа той във Фейсбук. По този начин за пръв път проф. Ангелов си позволи публично да вземе страната на здравния министър.

Подмяната

Така се оказва, че подкрепата към здравния министър, който бе номинация на ПП-ДБ, в хода на управлението му бе заменена от тази на ГЕРБ. Тази подмяна има и своята историческа логика, тъй като проф. Хинков е част от началото на здравната реформа у нас, която бе извършена точно от екипа на д-р Семерджиев, който през последните години се ориентира политически към ГЕРБ, и с помощта на д-р Пенков, който през последните години е свързван най-вече с бизнесмени от кръговете на ДПС.

Под повърхността

Напрежението в здравното министерство обаче показа много по-важни разграничения - както в политиките, които различните партии искат да провеждат, така и в потока на средствата в сектора – както в усвояването на парите по различни проекти, така и във фармацевтичния и болничния пазар. Примерите тук са безспорни. Конфликтните теми между ГЕРБ и ПП-ДБ засягаха новата здравна карта и възможността за ограничаване роенето на легла и болници, което никога не е било подкрепяно от хората на Бойко Борисов, а в момента продължава да има и голяма болнична верига в експанзия, която се нуждае от законов толеранс. Мерките за ограничаване на дефицита на лекарства освен политически пиар, имат и огромно икономическо изражение в печалбите на различните лобита от фармацевтичната индустрия и търговците на едро. ПВУ е третата разделителна нишка. В него за изграждането на нов протонен център се залага усвояването на над 150 млн. лв., като отново стана ясно, че позициите на ГЕРБ и ПП-ДБ са напълно противоположни, от кого да стане това. Аналогично е вероятно положението с ХЕМС-а, построяването на неврологични интервенционални центрове за инсулти, детската болница и т.н. Казано накратко – докато здравеопазването е системата, която акумулира близо 10 млрд. лв. обществен ресурс на година, който се усвоява от едно или друго лоби напълно безконтролно и с политически толеранс, столът на здравните министри, ще е все така нестабилен, а здравната система все по-голямо, скъпо и опасно блато за пациента.