Половината българи пропускат профилактиката

Знаят ползите и значението на прегледите, но само 1/3 се възползват от тях всяка година, скрининговите програми у нас са едва 3%, в ЕС са 40 на сто

От запитаните 32 на сто твърдят, 

че са го направили в текущата година. Други 31 процента казват, че са се прегледали и изследвали профилактично миналата година. Че това са направили преди повече от две години заявяват 15 на сто от анкетираните. По-малко, само 11 % са тези, които заявяват, че никога не са си правили годишен профилактичен преглед. Независимо от недостатъчната активност на населението по отношение на профилактичните годишни прегледи собственото здраве повечето хора са наясно с ползите от тях. Така отговарят 72 на сто от запитаните, показват още данните на "Тренд".

Хората трябва да се обърнат към

профилактиката не със санкции, а със стимули, стана ясно от думите на доц. Михаил Околийски. Той се обяви категорично срещу каквито и да е предложения и коментари за санкциониране на тези, които са ги пропуснали. „Те не трябва да бъдат наказвани, а да се намери подход към тях, един вид да бъдат изкушени да отидат и да го направят. Тези хора действат най-вече емоционално и много малко рационално. Като имаме предвид това, трябва да подходим така, че да стигнем до емоцията на всеки да поиска да бъде здрав и остане жив, коментира заместник-министърът. 

Тази година средствата за 

доболничаната помощ са увеличени с 24%, макар и далече да не могат да се конкурират с тези за болничната. Като цяло обаче, обемът средства е насочен към крайната фаза – заведенията за болнично лечение", допълни той. Доц. Околийски припомни, че Министерството на здравеопазването е заложило различни политики за развитието на профилактиката, както и, че се обсъжда мащабна информационна кампания, която да мотивира гражданите над 18 г., както и родителите на малки деца да провеждат годишни профилактични прегледи. 

За повече скринингови програми

у нас се обявиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България и от БЛС. „Големият ръст на парите в здравеопазването отиват за болничната и много по-малка част за извънболничната помощ. По мое проучване по-малка част от тези за болнична терапия са за високотехнологично лечение, заяви д-р Иван Маджаров и подчерта, че има остра нужда от изготвянето на анализ по отношение на финансовите средства, тяхната употреба и постигнат ефект. „Увеличаването на пари за извънболнична помощ трябва да бъде последвано от насочване към определени цели – изискване за проследяване, за точно определен брой профилактични прегледи, а не механично", убеден е д-р Маджаров.