Спасиха ръка с уникална операция в МБАЛ „Тракия“
- Извършихме ендоваскуларна операция на хемангиом, локализиран на ръката на 65-годишна жена. Хемангиомът е доброкачествен тумор и представлява конгломерат, от множество артериални и венозни съдове, в които кръвта тече с високо налягане. Туморът нараства с годините, ангажирайки анатомичната и физиолигическа цялост на съответния орган, като го променя патологично. При пациентката хемангиомът беше вроден и в много деликатна област – китка, длан и палец. През годините тя е претърпяла множество съдови хирургични процедури, целящи да предотвратят неговото развитие и да подобрят състоянието на крайника.
Тук искам да уточня, че хемангиомът постепенно се враства в костната, мускулна и подкожната тъкан, дори се сраства и променя кожата. С годините настъпва деформация и израждане и на нормалните тъкани, локализирани около съдовата формация. Структурата му прави всяка операция много рискова, тъй като е възможно да възникне животозастрашаващо кървене, което да стане причина за загуба на крайника.
- Да разбираме ли, че колегите Ви в миналото не са се справили?
- През годините те са направили, каквото е било необходимо и възможно. Проблемът е, че тези съдови тумори, особено в област като китката, дланта и пръстите, са много трудни за операция. За такава дейност съдовият хирург трябва да владее, както се шегуваме, висшия пилотаж, за да осъществи успешно такава интервенция. За съжаление, след години образуванието продължава да нараства. Същевременно, самата съдова хирургия се развива и открива пред нас нови възможности, от които се възползвахме. Ние имахме преимуществото, че проследявахме състоянието на пациентката от около 3 години, като постепенно се появиха и няколко инцидента със спонтанно кървене. Това ни наведе на мисълта, че всеки момент има риск от ново внезапно кървене, което би могло да възникне спонтанно или при физически контакт и да бъде драматично и трудно за овладяване. Кървенето можеше да бъде провокирано и от натовареността на ръката, евентуален удар, дори сезонността на температурите на околната среда.
При развилото се ново сериозно кървене, пациентката постъпи при нас в тежък хеморагичен шок, причинен от силното кървене от ръката. Проведохме реанимационни мероприятия, които стабилизираха състоянието й и ни позволиха да извършим иновативната комбинация от ендоваскуларна емболизация и химически индуцирано тромбозиране на хемагиома.
- В какво точно се изразява този подход?
- Емболизация и химическо тромбозиране на хемагиом е ендоваскуларен метод, за който не открихме данни да е извършван до момента в България. Тежестта на състоянието, в което постъпи пациентката и оперативните намеси в миналото, определиха единствената възможност -ендоваскуларен минимално инвазивен подход, който позволява чрез пункция, да се достигне до артериите, които захранват хемангиома. Този подход беше най-адекватният за спиране на кървенето, постигане на максимален терапевтичен ефект и бързо възстановяване. Емболизацията извършихме чрез имплантиране на няколко койла ( метално устройство, което се нагъва и спира кръвотока). Към тази интервенция добавихме и химическо тромбозиране на кухините на хемангиома чрез склерозиране - убождане и въвеждане на специален медикамент в лумена на патологичната формация. Казано по-образно, залепихме го. Това са все неща, приложими благодарение на факта, че медицината вече познава ендоваскуларната техника. Преимуществата и за пациента са много – той става и може да се движи още същия ден така, както беше и в нашия случай. В резултат на интревенцията туморът в ръката на пациентката е намалил обема си наполовина. Тя няма никакви оплаквания и споделя, че се чувства много добре.
- Има ли опасност хемангиомът да се появи отново?
- Той не изчезва напълно. Идеята при нашата интревенция, беше да се ликвидират основните хранещи артериални съдове. По този начин намалихме артериалния дебит на циркулиращата кръв и туморът се сви. При този подход рискът от кървене стана минимален. Крайникът на пациентката е спасен.
- Кое беше най-трудната част от операцията?
- Тежкият и обилен кръвоизлив от ръката на жената, както и, че трябваше да направим операцията така, че да ликвидираме, доколкото е възможно, хемангиома. Целта беше чрез всичко направено да спасим пръста и ръката й, което бе твърде критичен момент. За да е една тъкан жива, е необходима циркулацията на кръв. Няма ли я, тя загива. Изключително прецизно беше съхранено съдовото русло или т.нар. кръвоснабдяване на крайника. Много добре бяхме преценили кои основни съдове да прекъснем, за да се ликвидира обемът кръв, постъпващ към хемангиома и същевременно да съхраним ръката, а не само да запушим артерия и да приключим. Това наистина беше изключително трудно и ние сме много радостни, че успяхме.
- Какви видове са хемангиомите и кои части на тялото засягат най-често?
- Те могат да възникнат по цялото тяло - кожата, мускулите, костите и вътрешните органи. Повечето от тях се появяват на повърхността на кожата или под нея. Те често се развиват по лицето и шията и могат да варират значително по цвят, форма и размер. Най-често срещаният тип е капилярният. Състои се от малки капиляри, откъдето идва и наименованието му. Те са с нормален размер и диаметър, но са голям брой. Образуват плътно опакована група, обединена от тънка съединителна тъкан. Когато се развиват в кожата, капилярните хемангиоми често се наричат „повърхностни". Оцветяването им е светло червено. Могат да бъдат малки или големи, да бъдат с равна повърхност, повдигнати или изпъкнали като възел. Някои се развиват като гъбеста маса. Наричат се дифузни хемангиоми или ангиоматоза, и могат да покрият целия крайник. За разлика от капилярния, кавернозния хемангиом се състои от по-големи, разширени кръвоносни съдове. Те не са толкова плътно опаковани, както капилярните, а пространствата (каверните или "пещерите") между тях са пълни с кръв. Когато се развиват в кожата, кавернозните хемангиоми често се наричат „дълбоки" и понякога се появяват първо като синкав оток под кожата. Те също варират по размер. Съществува и комбиниран вид – от капилярни и кавернозни. Има и смесени хемангиоми. Те се състоят от елементи на съдов тумор, както и лимфоидна, нервна или съединителна тъкан. Към тази разновидност се отнасят ангиофиброми, ангионевроми, хем-лимфангиоми. Този тип тумори изглеждат доста различно, в зависимост от възможните комбинации на туморни клетки от различен тип. Най-рядък е рацемозният хемангиом. Той е разположен по окосмената част на главата и крайниците. Лобуларният капилярен, известен още като пиогенен гранулом, се проявява под формата на червени подутини най-често по лицето и ръцете. Тъй като съдържат голям брой кръвоносни съдове, те кървят лесно дори при лек контакт. Този тип го наричат още "тумор на бременността", тъй като често се появява по време на бременност, обикновено в носа и устата.
- Как се лекуват тези туморни образувания. След като са доброкачествени, може ли да бъде избегната операцията?
- В повечето случаи при хемангиом лечението не включва операция. Хирургическа намеса се налага при тумори, които са се появили дълбоко в мускулите или костите, или по кожата. Напълно възможно е те да причинят проблеми със зрението, дишането или храненето. Оперативното лечение при хемангиоми с активно животозастрашаващо кървене, дължащо се на лезии (увреждане) спонтанни или травматични на съдовия конгломерат, е неотложно. То може да бъде препоръчано при кавернозен хемангиом, ако лезията разрушава здравите тъкани, които я заобикалят. В някои случаи, той може да причини болезнени симптоми. Хирургичното лечение е комплексно и се извършва при строги индикации. Процедурата за оперативното му отстраняване се нарича ексцизия, тоест изрязване, отстраняване на част от тъкан.
Прилага се и ендоваскуларно прекъсване на хранещите артериални съдове и комуникации - емболизация. Най-често срещаното усложнение при операцията за отстраняване на тумора е загубата на кръв.
- Някои майки смятат, че червеникавото образование по кожата на детето е нещо безобидно, което може да изчезне от само себе си. Какво бихте ги посъветвал?
- Най-напред ще им кажа да не неглижират дори малките петънца. Педиатърът също ще ги забележи и те трябва да следват препоръките му. Хемангиомите на кожата са чести при кърмачетата - те представляват 7% от всички доброкачествени тумори в ранна детска възраст. Понякога възникват при раждането, но най-често се появяват през първите седмици или месеци от живота. Повечето от тях при бебетата са капилярни, въпреки че се появяват и кавернозни и смесени. Момичетата са засегнати малко по-често от момчетата. Въпреки че хемангиомите на кожата са най-срещаните, те могат да се развият и в други органи и тъкани, включително мускули и кости. Тези в мускулната тъкан могат да се развият в различни възрасти, но най-често се срещат при децата. Капилярните засягат мускулите по-често, отколкото кавернозните и комбинираните.
- Тези образувания могат ли да засегнат вътрешните органи както на децата, така и на възрастните?
- Могат и това е още една от причините, за да не бъдат смятани те за безобидни, щом са доброкачествени тумори. Хемангиомите на костите обикновено се развиват в черепа или в гръбначния стълб и са най-чести при хора на възраст между 50 и 70 години. Капилярните и кавернозните са най-често срещаните хемангиоми при костите. Те могат да растат на повърхността или по-навътре в самата кост. Тъй като обикновено не причиняват симптоми, често пъти се откриват случайно, например при рентгеново изследване по други причини. Рядко хемангиомите могат да се развият и във вътрешни органи, най-вече в черния дроб и червата. И те, подобно на тези в костите, се установяват неочаквано при изследване за други цели. Ако не причиняват оплаквания, не изискват лечение.
- Изяснена ли е причината за появата им?
- Те могат да бъдат както вродени, така и придобити. При вътрешноутробното развитие на всеки индивид могат да настъпят условия, за да се развият хемангиоми. Най-често при малките деца и подрастващите те са с коренна изява, тоест по лицето, гърди, гръден кош и крайници. С развитието на организма обаче, те се смаляват, а някои дори изчезват, наблюдава се спонтанно обратно развитие. Други с по-специфична локализация в областта на черепна кутия, в областта на очите, носа, устната кухина се повлияват добре с медикаментозно лечение, приемано по специфична схема, каквато се прилага в цял свят. Всяка терапия обаче е строго индивидуална предвид вида, локализацията и редица други фактори на образуванието. В момента имаме доста деца с вродени хемангиоми, които наблюдаваме. По-нататъшните стъпки зависят от това дали той ще се развие или не по време на растежа на самия организъм. Никога обаче не подхождаме веднага оперативно. Във всички случаи, лечението е индивидуално.
Колкото до придобитите хемангиоми, те са предимно при вътрешните органи, които са добре кръвоснабдени, като черен и бял дроб, бъбреци, далак. Причината за възникването им не е точно установена. Роля има наследствеността, полът, може да са в резултат на травма, възпалителен процес, да са свързано с онкологично или хормонални заболяване. Асоциират се с по - висока честота при хормонална и стероидна терапия, както и при бременност. Те са трудно отстраними и често рецидивиращи.
Оперираха сърце по иновативен метод у нас
Следродилната депресия е преодолима
Върнаха гласа на 5-месечно бебе във Варна
Децата и бременните най-застрашени от йоддефицит
Артериалната тромбоза се подмладява
Светила на неврохирургията на форум у нас
Затлъстяването може да отключи 250 болести
40% от децата в България са с наднормено тегло, едва при 10% това се дължи на хормонални проблеми, алармират ендокринолози от УМБАЛ „Свети Георги"