Колегата на Юнг в расо

След служба в храма отец Йордан Аврамов от Сандански, приема вярващи и невярващи като психотерапевт в кабинета си

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Роден е през 1979 г. в Сандански. Завършил е Софийската духовна семинария, а след това богословие в Пловдивския университет. Впоследствие прави магистратура по психология, преминава няколко курса за психотерапевт и вече има лиценз да извършва тази дейност. В момента прави докторантура по психология в Югозападния университет в Благоевград. Освен енорийски свещеник, отец Йордан Аврамов има и кабинет за психотерапия. Не е от хората, които обичат да говорят за себе си. Избягва да се самоизтъква и дори, някак си, със смущение говори в първо лице единствено число. Обяснява го с това, че и свещеническото му служение, и работата му в кабинета изискват да е, един вид, човекът – анонимност, да дава думата на другия, а той само да напътства деликатно, без да се налага. За фамилията си обаче е по-словоохотлив.

Семейството

Казва, че във фамилията му вярата духовността винаги са били водещи. Дядо му - Георги Ашиков е бил свещеник, служил е до последния си дъх в единия от храмовете в Сандански. Баща му Димитър Аврамов завършил първоначално Софийската духовна семинария, а след това и един от някогашните институти за полувисши медицински кадри със специалност фелдшер. „Макар и да нямаше висше теологическо образование беше много духовен човек, с фина душевност. И въпреки грижата за пациентите, винаги намираше време много да чете много както богословска, така и философска литература. Баща ми беше изключителен, но не го казвам като негов син. Хората го уважаваха, защото никого не оставаше без да му обърне внимание и да помогне, каквото е по възможностите и квалификацията му", казва отец Йордан Аврамов. Майка му – Елисавета била от онези жени, които създават не само уюта, но и реда вкъщи. Сега всички те са покойници. „Имах щастието да имам изключителни родители. От детство ми създадоха онова така важно чувство в живота за сигурност, което по-късно трудно човек може да си създаде", казва отец Йордан и подчертава, че се старае да го осигури и на двете си деца. Петнадесетгодишният му син Йоан към момента не е заявил, че иска да последва пътя на баща си и дядо си. Влече го програмирането. Дванадесетгодишната му дъщеря Елисавета също още не е знае, какъв ще е професионалният й път. Със съпругата му Калина – консултант по европроекти, не насилват децата да следват стъпките им. „Не сме авторитални родители, не ги задължаваме в неделя непременно да са в храма на Литургия. Съобразяваме се с тях, с тяхната натовареност, но те имат желание и идват", казва свещеникът.

Предначертано

Казва, че желанието му да стане Божий служител не е възникнало спонтанно под влиянието на романтично увлечението. „Бях едва 12-годишен, когато майка ми почина. Започнах да се замислям за смисъла на битието, за това, което се случва там, горе, с душите на нашите покойници. Междувременно започнах да чета духовна литература. Така, неусетно, започнах да се подготвям за приемния изпит. Когато станах на 14 години, кандидатствах в Софийската духовна семинария, разказва за началото на пътя си отец Йордан Аврамов. След завършване на средното си образование, съвсем естествено, продължих с теология в Пловдивския университет", допълва той. И макар вече десет години да е енорийски свещеник без много свободно лично време, решил да не спира до тук. Записал магистратура по психология. Обяснението за избора му е съвсем логично. „Духовното и психичното са конструкции на една и съща система, казва свещеникът. Неизбежно е човек, като се захване с едното, да не стигне и до другото", пояснява той. И допълва, че бил запленен от тази наука още като студент по богословие, където тя е сериозно застъпена, пък и имал късмета да му преподава проф. Румен Стаматов. Заинтригувало го психичното, когнитивното, социалното развитие на човека. Решил, че след като служението му е обгрижването на миряни, то трябва да ги разбира по-добре, за да им е и по-пълноценен в подкрепата. Така записал магистратура по психология. Увлякъл се до такава, степен, че малко преди пандемията, през 2019 година направил и кабинет по психотерапия.

Мирянин или клиент

В Сандански скоро се разчуло, че отец Йордан може да помага на хората и като психотерапевт. Първите му клиенти, както се наричат посетителите при такива специалисти, били вярващи. Идвали в кабинета му след литургия. „Вероятно съм успял да им помогна, защото за кратък период започнаха да идват много хора и то не само от Църквата. Наложи се да въведа практиката за записване на часове", разказва за прощъпулника си в новата професия отчето. Някак съвсем естествено започна ли докторантура по психология в Югозападния университет в Благоевград. Независимо от ангажиментите си обаче се старае да разпределя времето си така, че да стига за всичко. Признава обаче, че в началото му било трудно как да подходи към пристъпилите прага на кабинета му. Едни били вярващи, други се оказвали атеисти. Сега е предприел своя тактика. „Направо ги питам, как искате да Ви говоря, като свещеник – психолог и психотерапевт или само като психолог-психотерапевт?", разкрива той.

Независимо, че двете професии имат много сходни неща, съществува и известна разлика, възприемана от някой по-крайни духовници като противоречие. Не е тайна, че в църковните среди в България има и такива, които отричат психологията и психотерапията едва ли не като сатанинско дело. Разликата идва от това, че някои съзират и прокламират греховната същност на човека и покаянието, като А и Б на неговото съществувание, което потиска личността до известна степен. Различието е, че психологията и целта на психотерапията е да я изведе от депресивните състояния, да я насочи към по-добра оценка за себе си. „Ако духовното се гледа само през призмата на греха, няма как да се съчетае с личния конструкт за благополучието и доволството от живота. Християнската духовност обаче не е само падение и порочност. В храма ние проповядваме и свобода, и благодарност. Човек намира удовлетворение, а оттам и благодарност към Бога. Не бива да забравяме и основното благовестие и факта, че Иисус Христос прие Кръста, за да спаси човечеството от първородния грях. Даде ни и трите основни добродетели – Вярата, Надеждата и Любовта, върху които се градят човешките взаимоотношения и нашето духовно израстване", пояснява свещеникът – психотерапевт.

Какво ни куца

Отговорът му е еднозначен: „Липсата на платена психологична и психотерапевтична услуга от Националната здравноосигурителна каса. Те не се поемат и от допълнителните фондове. Хората имат потребност, но не всички могат да си я позволят финансово. В чужбина тя се поема от фондовете и не е проблем за хората. Друг е въпросът, че психолози има и във всяка болница в Европа. У нас това е рядкост". И привежда редица примери от пътуванията си в чужбина, където е ходил неведнъж точно, за да черпи опит като психотерапевт. Сега е във Флоренция, където също ще се запознае как точно е уреден този въпрос в Италия. Независимо от купищата неуредици и в здравеопазването, и в обществото ни, като цяло, свещеникът е оптимист. Вярва, че в крайна сметка Бог ще даде най-доброто за страната ни, въпреки изпитанията на времето. Защото убеден е, че Вярата, Надеждата и Любовта побеждават винаги.