Пролетта обостря алергиите

Най-опасни са полените на тревите и брезата

Полените са мъжките полови зрънца, в които са разположени половите клетки, с които определени растения се размножават чрез вятъра. Тези зрънца са в огромни количества в атмосферата. Онези растения, които се множат чрез насекомите, произвеждат малко на брой полени в по-едри зърна, които не попадат масово във въздуха и не са алергичен проблем. Тоест цъфтящите цветя най-често не са опасни в този смисъл, но нецъфтящите – тревите, дървесните видове, бреза, леска, елша, са. По-късно ще започне цъфтежът на букови, дъбови, върбови, които също предизвикват алергии. През май и юни този проблем става масов, защото в България най-разпространената алергия е тази към тревите. Следващите месеци до септември пък са на плевелните видове - пелин, лобода, коприва.

Алергичната реакция възниква там, където има контакт между поленовото зърно и носа или очите на хората. Когато е в носа има кихане, водниста секреция, запушване. В очите пък предизвиква сълзене, зачервяване, сърбеж. Понякога дори пациентите получават сърбежи в гърлото, които отиват към ушите.

Поленовото зърно, когато влиза в размножаване и попада върху плодника на женското растение, започва да активизира дегистивни ензими, които разграждат неговата обвивка. Тези ензими организмът ги възприема като заплаха, като част от някакъв паразит, който влиза в тялото. Пациентите, които са алергични не могат да разграничат паразитното навлизане от безобидния контакт с полена. Защото и поленовото зърно и паразитът използват такива храносмилателни ензими, които разграждат тъканта. Това са алергените.

Хората, които са склонни да алергизират се наричат атопици. Хистаминът пък е основният медиатор на алергията, води до увеличена съдова пропускливост и на ниво очи, се получава сълзене, а в носа водниста линурея. Когато алергията е хранителна, се появява диария, при кожно дразнение пък стават отоци, обриви. Всичко това е съпроводено с неприятни сърбежи. В гладката мускулна тъкан могат да се получават спазми, които водят до пристъпи от задух.

Алергията е генетично предразположение у някои хора, пояснява доц. Стаевска. Според нея, през последните години алергиите се увеличават. Има изследвания за сенната хрема, която в началото на 20 век е била с честотата 0,1%, а сега, при английските тийнейджъри например, достига до 50 на сто. Всичко това идва от нашия променен начин на живот, който в съвременността е в голяма степен в близка до стерилна среда. Повишените алергични болести днес се дължат на това, че на организма вече му липсват тези контакти, които за праисторическия човек са били нормални – с пръстта, където има определени бактерии. Ядем обработени храни, има дефицит на витамин Д, животът в затворени помещения, недостатъчното излагане на слънце - всичко това води до стимулирането на т.нар. съвременни хронични незаразни болести.

Правят се опити за предпазване при бременни жени - да бъдат третирани с пробиотици и с витамин Д, но все още няма обнадеждаващи резултати. За сметка на това животът на село и контактът с животните, намалява риска от алергии. Но пък това не може да се отправи като препоръка за всички хора, които живеят и работят в града.

Утешително е, че ние не се отличаваме от останалите европейци по честота на тези заболявания. В България страдащите от сенна хрема, която е най-честата алергична болест, са близо 20 на сто. При тийнейджърите е най-силно изявена, но после интензивността намалява.

Хората не могат да се предпазят от алергиите, защото става въпрос за генетична обусловеност при предлазположените към тях. Най-старото лекарство срещу тях е имунотерапията – направа на инжекции с алергена. В началото на миналия век алергията е била срещана предимно в богатите фамилии, които са поддържали по-голяма хигиена и чистота в домовете си. Днес тя засяга все повече хора, тъй като и хигиената е на по-високо ниво. Добре е, че това заболяване може да се контролира с лекарско съдействие и цял набор от ефективни медикаменти. Като се направи курс от 4 годишно лечение с имунотерапия и после поддръжка от 6-7 години, заболяването може да се овладее. Но лечение трябва да се провежда, е категорична доц. Стаевска, тъй като, например един хроничен ринит в 40 на сто от случаите може да доведе до астма.