Психиатриите ни все още са като затвори

Пациенти се ползват за опитни мишки, стават жертва на насилие, нямат нормални условия за живот, нито трудотерапия или телефон, но не могат да ги напуснат, показва новият доклад на КПИ

Изводите в доклада са направени на база посещение на Комитета в страната ни през пролетта – от 21 до 31 март 2023 г. По време на него експертите са се срещнали с представители на три министерства - на правосъдието, на здравеопазването и на социалните грижи. Те са посетили и две психиатрични болници – в Бяла и в Церова кория, като първата им среща с тези лечебни заведения е била през 2020 г. Според Комисията за изминалото време на практика няма напредък в условията на пребиваване и лечение на пациентите в тях.

Актуалното състояние

Държавната психиатрична болница в Бяла е втората по големина в страната с капацитет от 270 души, по време на посещението е имало 154 възрастни пациенти - 111 мъже и 43 жени.

Държавната психиатрична болницата в Церова кория е с капацитет от 120 души, по време на посещението е имало 90 възрастни пациенти - 54 мъже и 36 жени.

И в двете лечебни заведения основната част от пациенти са с диагноза шизофрения или други психотични разстройства (остри и хронични), останалите диагнози са включвали афективни разстройства, зависимости и органични състояния, както и умствени увреждания.

Отношението на персонала

В Бяла делегацията получава редица твърдения от пациенти от три от четирите мъжки отделения, че персоналът им крещи, а санитарите ги удрят по главата, в областта на бъбреците и ги ритат (включително в слабините). Пациентите се оплакват още, че санитарите ги обиждат и заплашват. Според пациентите медицинските сестри и лекарите в болницата знаят за това, но са предпочели да си затворят очите, дори когато пациент е отишъл при тях за помощ. В същото време Комитетът получава информация от МЗ, че „оплакването на пациентите от лечебното заведение се дължи на очакването им да получат помощ за изписване от болницата". Коментарът на КПИ е, че е сериозно обезпокоен от факта, че Министерството на здравеопазването намира подобно обяснение за приемливо. Според Комитета тези пациенти де юре са били доброволно настанени в болницата и „не би трябвало да се нуждаят от помощ, за да бъдат изписани".

В болницата в Церова кория пък ругаенето и крещенето на пациенти от страна на персонала е било рутинно явление и в трите отделения; освен това се твърди, че санитарите в отделения 1 и 3 понякога са удряли пациенти, включително с фиксиращ колан.

В крайна сметка и в двете болници Делегацията открива в кабинетите на персонала, които бяха местата, предложени от пациентите, лесно достъпни дървени пръчки, които отговаряха на предоставените описания. В тази връзка експертите от Комитета казват, че „практиката персоналът да носи пръчки пред очите на пациентите е антитерапевтична" и заключват, че „въпреки многократните призиви за действие, констатациите от посещението през 2023 г. отново показват продължаващ сериозен провал на Министерството на здравеопазването да признае проблема на първо място, а след това най-накрая да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на лошо отнасяне на пациенти".

Условия на живот

Очевидно - ужасни. „Обстановката в отделенията е подчертано затворническа, с външни решетки на прозорците и липса на украса в стаите и общите помещения. На прозорците липсват щори или завеси, които са особено необходими през лятото, когато в спалните помещения става много горещо от слънчевата светлина",се казва в доклада. Помещенията за пациентите и в двете болници са с много ограничено, ако изобщо има такова, заключващо се лично пространство (често дори с недостатъчно нощни шкафчета за всеки пациент) и липса на личен живот и персонализация. Пациентите са били настанявани в стаи с по няколко легла (до пет легла в стая в болницата в Бяла и до осем легла в стая в болница Церова кория). Много от стаите са били пренаселени, с допиращи се легла, а в няколко от тях се е усещало силна миризма на урина.

Без право на идентичност

Една от най-фрапантните констатации е именно тази – за липсата на възможност човек да опази идентичността си. Освен липсата на лично пространство, в болницата в Бяла пациентките от женското отделение за спешни случаи разказат, че при постъпването им са били лишени дори от личните си дрехи и са им дали пижами.

„Комитетът смята, че практиката пациентите, които получават психиатрични болнични грижи, да бъдат обличани непрекъснато в пижами може да има стигматизиращ ефект. За укрепването на личната идентичност и самочувствието на пациентите допринася носенето на собствени дрехи; индивидуализацията на облеклото следва да бъде част от терапевтичния процес", казва в отговор Комитетът и настоява:

- на всички пациенти да се предоставя лично заключващо се пространство, в което могат да съхраняват вещите си;

- всички стаи на пациентите да са оборудвани с прозоречни щори или завеси;

- стаите за много хора да са за не повече от четирима пациенти и предлагат достатъчно пространство и уединение;

- пациентите да се насърчават да носят собствени дрехи. Ако е необходимо, на пациентите с ниски доходи трябва да се осигури подходящо, не униформено облекло;

- да се поддържат подходящи стандарти за околна среда и лична хигиена.

Болници с цигари

Забраната за пушене не се спазва в болницата в Бяла, в резултат на което пациентите прекарват дните си в атмосфера на гъст цигарен дим в стаите (с купчини пепел на пода между леглата) и коридорите, което затруднява дишането. Това е заплаха за здравето на пациентите и персонала и е неприемливо, казват от Комитета. Още по-важна е втора втората констатация на Комитета, а именно, че е „много малко вероятно (както е информирано от Министерството на здравеопазването след посещението), по време на проверката в болницата в Бяла на 18 април 2023 г. Регионалната здравна инспекция на Русе да не е установила наличието на цигарен дим в отделенията".

Кадрова криза

В психиатриите у нас няма нужния персонал. Към 13 март 2023 г. в 12-те държавни психиатрични болници, дори в рамките на собствените им оскъдни квоти, има 93 свободни места - 23,5 психиатри, 45,5 медицински сестри, 19 санитари, двама психолози и трима социални работници. Двете проверени болници не правят изключение.

В Бяла продължава има само петима психиатри на пълно работно време за 154 пациенти, включително директора, а четири места за психиатри на пълно работно време остават незаети. През нощта и през почивните дни в цялата болница има само по една медицинска сестра и по един санитар във всяко от шестте отделения.

Затова пациентите се чувстват задължени да помагат на персонала в ежедневните му задължения - почистване, предотвратяване на конфликти (и намеса, когато такива възникнат) и дори помощ за механично ограничаване на други пациенти. Според пациентите в почти всяко отделение е имало така наречения „кмет", обикновено физически силен пациент, който е „разпределял" задачите между другите и е осигурявал „ред и законност", което е неприемливо, става ясно от доклада.

Индивидуална терапия

Намек за персонализрано лечение в болниците дори няма. Терапията в психиатрични болници в България се състои почти изключително от фармакотерапия и ограничаване, казва Комитетът. В доклада се дава и пример с това, че само един психолог, един социален работник и един ерготерапевт са били на разположение на всички 154 пациенти в болницата в Бяла, а много от интервюираните пациенти са заявили, че никога не са се срещали с психолога и не са участвали в никакви дейности.

На практика дейности като трудотерапевти, социални работници и др. в болниците липсват, а пациентите само ядат, лежат, спят и вземат лекарства. Затова КПИ отново призовава българските власти най-накрая да предприемат решителни стъпки, за да осигурят необходимия брой психиатри, отделения и мултидисциплинарен клиничен персонал с подходящо качество, за да предоставят адекватна и безопасна терапевтична помощ и грижи. „Остава изводът, че на пациентите в българските психиатрични болници не се предоставя нищо, което дори да се доближава до пълния набор от съвременни психосоциални лечения, от които те се нуждаят, което е пренебрежително и вредно", казва още Комитетът

Опитни зайчета

Комитетът се натъква и на провеждането на клинично изпитване, в което участват пациенти, но на практика има съмнение, че са информирани по правилата за това.

„В Церова кория няколко пациенти поискаха от делегацията да им предостави информация относно клиничното изпитване, в което участват", се казва в доклада. Те разказали на експертите от Комитета, че веднъж или два пъти месечно трябва да правят изследвания на кръвта и урината, „да получат инжекция", след което ще им дадат 20 лева (или шоколад). Пациентите не можели да обяснят за какво е това изпитване или какви лекарства получават, редица от тях не били сигурни дали са подписвали някакви формуляри за съгласие, а дори тези, които си спомняли, че са подписали нещо, казали, че не са сигурни какво е то. Когато делегацията иска да види документите, от болницата отказват достъп с мотива, че има правила за поверителност на компанията, провеждаща изпитването.

Тогава делегацията иска от българските власти да извършат одит на клиничното изпитване и на 9 май 2023 г., Министерството на здравеопазването информира Комитета, че Българската агенция по лекарствата е извършила спешна проверка. При нея е установено, че болницата в с. Церова кория има разрешение за провеждане на седем клинични изпитвания на лекарства и че всички те са били в ход по време на проверката, а нарушения няма. От КПИ обаче явно не са удовлетворени от отговора, защото желаят да получат копие от заключенията от проверката и следната информация:

- копия от етичните одобрения на всички седем клинични изпитвания, провеждани в болницата в с. Церова кория;

- колко стационарни пациенти са били частно интервюирани по време на инспекцията относно участието им във всичките седем клинични изпитвания, за да се разбере доколко добре са били информирани за тях;

- как Агенцията се е уверила, че всички пациенти, които са участвали в изпитванията, са имали необходимия умствен капацитет и разбиране, за да дадат напълно информирано съгласие за участие, включително да разберат всички възможни странични или други неблагоприятни ефекти, които биха могли да изпитат;

- колко лични медицински досиета на стационарни пациенти, участващи в клинични изпитвания, са били проверени и дали инспекторите са открили в тези досиета някаква информация за клиничното изпитване (следва да се припомни, че психиатърът, член на делегацията, не е открил такава);

- установено ли е, че стационарните пациенти, участващи в изпитванията, са получавали компенсация за пътни разходи (да припомним, че редица пациенти заявиха пред делегацията, че периодично са получавали по 20 лева), и ако това е така, какви пътни разходи са били компенсирани на тези пациенти, които не е трябвало да пътуват никъде, тъй като през цялото време са пребивавали в болницата.

Свобода и ограничаване

В двете болници още се практикуват и методи за изолиране, механично и химическо ограничаване на пациентите (включително на доброволни пациенти). След получаване на медицинско разрешение пациентите обикновено са били механично ограничавани в специални помещения, като са използвани едно- до четириточкови фиксации с магнитни колани, но въпреки някои видеонаблюдения, те не са били подложени на непрекъснат личен контрол от страна на персонала. Освен това пациентите понякога са били ограничавани и пред очите на други пациенти в собствените им легла, се казва в доклада. Освен това, както е посочено в параграф 27 по-горе, пациентите понякога са помагали на персонала при ограничаването на други пациенти. Освен това Комитетът вижда, че пациентите са ограничени в досега си със света –те могат да бъдат посещавани, но не и да ползват телефони, нито да имат мобилни със себе си. 

Без изход

На фона на цветущото състояние ан психиатриите, се оказва, че в тях могат да се вкарват пациенти принудително, а тези, които са подобри състоянието си, не могат да си тръгнат. В болницата в Бяла Комитетът е открил 27 граждански пациенти на принудително лечение и осем съдебномедицински пациенти, подложени на принудително лечение. В Церова кория е имало 16 принудително настанени пациенти по граждански причини и шестима съдебномедицински пациенти, подложени на принудително лечение.

В хода на проверката обаче Комитетът установява, че около 20 % от пациентите вече нямат нужда да бъдат хоспитализирани, но остават в болницата, тъй като няма къде да отидат. „Както обясни директорът в Бяла, болницата не само осигурява психиатрично лечение, но и изпълнява функциите на дом за социални грижи за лица с психични разстройства, приют за бездомни и хоспис за неизлечимо болни", се казва в Доклада. По данни на Министерството на здравеопазването броят на пациентите, които не се нуждаят от болнично лечение, но продължават да са в психиатрии поради липса на ефективни услуги в общността, е 211 през 2021 г. и 281 през 2022 г.. За Комитета това положение е „изключително жалко" и оттам отново призовават българските власти да направят стационарни, дневни и амбулаторни психиатрични грижи в общността, включително за създаване на напълно функциониращи и отзивчиви общински екипи за психично здраве. В доклада на КПИ още много констатирани проблеми и то не за първи път. За съжаление напредък по тях няма. С целия доклад на Комитета може да се запознаете тук.