Болници затварят отделения заради липса на сестри

Наскоро разбрахме, че са назначени две колежки в общински лечебни заведения на по 73 и 74 години, казва Милка Василева

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-жо Василева, напоследък все по-често говорим за дефицита с медицинските сестри, какво е реалното положение?

- Реалното положение от ден на ден става все по-лошо. През последните 10 години тенденцията на отлив – независимо дали заради заминаване в чужбина или оставане в България, но започване на друга професия, която е по-добре платена и по-престижна, продължава. Няма лечебно заведениe, в което да няма недостиг на специалисти по здравни грижи – не само медицински сестри, но и акушерки, фелдшери, лаборанти и рехабилитатори.

- Говорим за този недостиг от години, но можем ли да кажем какъв е той в цифри?

- Не мога да кажа какъв е недостигът във всяка болница, но сме започнали да разработваме един документ съобразно нашия професионален регистър, в който ще отбележим колко са колегите, които работят в болниците, на каква възраст са и кога предстои да се пенсионират. Целта е да дадем шанс на управляващите да разполагат с вярна информация и да вземат правилни решения. До този момент обаче никой не е поискал от нас такава, а ние сме организацията, която води професионалния регистър. Единствено министър Петър Москов разпореди да се направи проверка от РЗИ-тата за кадровия потенциал във всяка област. Имаше известно разминаване с данните от нашия регистър, защото една е бройката на реално работещите специалисти, друга на съществуващите работни места. Когато има три щата в една болница, а работи един човек, се отчитат трима души, а истината е, че там има един. Тази ситуация трябва да се прецени много спешно и отговорно, защото в следващите няколко години системата ще бъде в колапс заради липса на сестри.

- Какво показват данните от вашия регистър?

- Данните показват, че имаме 25 714 медиински сестри, което е около една втора от необходимия брой за сравнително добро покритие на здравната система. Ако погледнете и доклада на Европейската Комисия, това е една от препоръките, които ни дават – да обърнем внимание на кадровия дефицит.

- Тоест, сестрите ни вече са по-малко от лекарите?

- Да, съотношението лекар: медицинска сестра е 1:0.9, дори към 0.8. Преди години имахме съотношение 1:3, след това 1:2, което беше сравнително добро покритие, но пак не е гаранция за качество. Когато говорим за качество на здравните грижи, се гледа съотношението сестра:пациент. И средният европейски стандарт е една сестра да обслужва 4 до 5 пациента. При нас заради липсата на адекватни статистически данни може да кажем, че имаме на 1000 души население 3.8 медицински сестри, докато в Европа те са 7.3. Тези цифри сами по себе си говорят за драмата, в която е изпаднало българското здравеопазване.

- Каква е средната възраст на медицинските сестри?

- Средната възраст е 53 години като цяло. В училищно и детско здравеопазване обаче средната възраст е 58 години. А на акушерките е 51 години, на лаборантите - 49 години, на медицинските фелдшери – 59 години.

- Колко медицински сестри очаквате да излязат от системата през следващите пет години заради навършване на пенсионна възраст?

- В момента разработваме този материал. Сега имаме готовност да кажем за няколко наши колегии. Около 30% е тази цифра за областите Русе, Разград, Силистра, когато направим анализа за София резултатите ще са различни.

- Какво е попълнението на година?

- Почти никакво, завършват около 500 сестри, като 400 напускат професията. Останалите сто намират реализация тук, защото те действително са започнали да учат за сестри, защото смятат, че тази професия е тяхната, независимо от ниското заплащане и лошите условия на работа и перспективи за професионална кариера.

- Когато говорим за ниско заплащане, какви са средните доходи на месец?

- Много различни в зависимост от конкретните лечебни заведения, тъй като има различни правила. Тъй като лечебните заведения са търговски дружества, заплатата е търговска тайна, но имаме някакви данни - средното заплащане в областните болници е около 560 лв. в най-добрия случай, в училищно и детско здравеопазване – 520 лв., в общинските болници стига дори до минималната заплата. Там, за да има някаква разлика със санитарите, им се дават 20-30 лева отгоре.

- В тези цифри включени ли са и допълнителните доходи извън заплатите?

- Не, но практиката във всяко лечебно заведение е различна. Някъде се дават едва по 20-50 лева на месец, а в някои високотехнологични болници допълнителното материално стимулиране може да стигне 300-500 лв., но не повече. Така има места, където заплатата може да стане 1200 лв., но на много места не е постигната дори стартовата заплата по Колективен трудов договор от 700 лв.

- Твърдите лимити отразиха ли се на доходите на медицинските сестри?

- На някои места се отразиха. Отново във високотехнологичните болници нещата са по-добре. Но в областните и общинските болници положението категорично се влоши.

- При толкова малко медицински сестри какво се случва с натоварването и работното им време?

- Натоварването е свръх, а работното време не се спазва поради простата причина, че всички работят на две или три места. Много често след нощна смяна, сестрата отива на работа първа смяна в друга болница. Затова ние винаги говорим за синдрома на изпепеляването – не, защото ни харесва, а защото истината е такава. Колегите са огорчени, демотивирани, изтощени. От тях няма как да искате усмивка и любезно отношение. И въпреки това повечето то тях са останали тук не, защото не могат да заминат за чужбина, а защото милосърдието е в сърцето им и не могат да изоставят пациентите си. Често ни обвиняват, че не организираме протести, но това е не защото не сме солидарни и няма да излезем на улицата, а защото не искаме да оставим пациентите си.

- Наскоро отправихте десет искания към властта, ако те не бъдат изпълнени за пореден път, какво следва?

- Ако не бъдат изпълнени отново, тогава и малкото ни останала енергия ще се изсипе на улицата. Ако и това не помогне, има една стачка на медицинските сестри, която е провеждана в световното сестринство и винаги има ефект. Но при нея сестрите излизат извън болниците едновременно в цялата страна, независимо дали тече операция или тежко раждане.

- Какъв е срокът, след който бихте предприели подобни действия?

- Ние умишлено не казахме конкретен срок, а споменахме думата – разумен, но ще следим всяко действие на властта – изпълнителна и парламентарна, във връзка с нашите искания. В момента се интересуваме дали ще се направят промени за училищното и детско здравеопазване и вече има отзвук – министърът назначи комисия за прегледа им. След това ще водим разговори с общините, чието сдружение също ни подкрепя. Но няма да отстъпим и от настояването да се променят заплатите ни.

- Как ще стане обаче това в болниците?

- Проблемът не е само там, а и в яслите, и детските градини, защото общините също нямат пари. Ако не създадем правилни здравни навици на децата, докато са малки, за какво здраве говорим занапред. Ние наистина се борим да постигнем реалното заплащане навсякъде по веригата, за да останат тук хората. Има колеги, които са работили над десет години в чужбина и след усложняването на международната обстановка казват – ако тук мога да получа заплата от 1200 до 1500 лева, ще се върна. Не мисля, че това е толкова трудно. А подобно завръщане малко ще повдигне мотивацията на останалите колеги тук. Ако успеем да повишим малко броя на хората в лечебните заведения и умората да не е толкова голяма, ситуацията ще се промени.

- Има ли резон да се мисли за създаване на нова професия, която да отбремени сестрите от немедицинските грижи?

- Отдавна искаме да има помощен персонал, който да е обучен, но това отново е специфична професия и не е добре платена. Затова към нея няма интерес. Ние имаме център за обучаване на болногледачи, които биха могли да са в помощ на сестрите, обучихме 25 души, но само пет останаха тук. Останалите също емигрират, защото заплатата, която получават в България е колкото на санитарите.

- Ако не се стигне до бързо увеличаване на заплатите на сестрите, опасявате ли се, че ще започнат да се затварят отделения?

- Това вече е факт, все още няма затворени лечебни заведения заради липса на сестри, но има трансформирани отделения, за да могат да се обслужат пациентите. И въпреки това пак има места с по една сестра на 30 пациенти или една сестра нощна смяна на две отделения, без санитар.

- Къде се случват тези примери?

- В цялата страна и във всички видове болници. Директорите непрекъснато търсят сестри и дори наскоро имахме съобщение, че са назначени две колежки в общински болници на по 73 и 74 години. Те са в добър здравен статут, но не могат да поемат пълни дежурства.

- Нарушават се медицински стандарти, Кодекса на труда, кой го допуска?

- Всички медицински стандарти в момента паднаха в съда, но стандарти по здравни грижи не съществуват, въпреки нашето настояване. Друг е въпросът дали стандартите са добре създадени и дали на практика могат да се реализират. Голяма част от лечебните заведения и сега разполагат с необходимата апаратура, но не и с медицински сестри и дори лекари. Съвсем скоро в добричката болница бе закрито урологичното отделение поради тази причина.

- Кои са специалностите, където има най-голям недостиг на сестри?

- Всички, дори преди малко спешно търсеха три анестезиологични акушерки. Липсата им означава, че в тази болница няма как да върви нормално оперативната дейност.

- Какво е решението?

От днес за утре решение няма. Трябва да се обучават повече кадри, настояваме да се увеличи броят на студентите от направление „Здравни грижи", тъй като медицинските университети имат по-голям капацитет, отколкото е определеният прием. Ако тези кадри останат в България, вероятно след десет години, няма да водим подобен разговор. Поставихме този проблем на министъра при нашата среща. Той дори ни попита дали бихме подкрепили, ако държавата поеме изцяло следването на сестрите, те да останат в България поне 4 години, колкото е курсът на обучение. Да, ние ще подкрепим това непопулярно решение, защото по този начин заставаме зад колегите, които са в България и са на ръба на оцеляването. Всеки има право на свободен избор, но всеки има дълг и към държавата, защото таксата за обучение не изчерпва цялата му стойност. Надявам се, че ще има решение на проблема.