интервю

Не можем да съкратим легла по административен път

18-09-2023 06:04
Смятаме да го направим, като ограничим финансирането през НЗОК и изведем дейности от болничната в извънболничната помощ, казва д-р Александър СимидчиевНе можем да съкратим легла по административен път
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Преди десетина дни стана ясна новата Методика, по която ще се прави Националната здравна карта. Оказа се, че с нея вместо да се намаляват леглата за активно лечение в болниците, те се увеличават. Kаква е философията на управляващите за болничното преструктуриране и има ли разнобой с управленската им програма, попитахме д-р Александър Симидчиев от „Демократична България".

- Д-р Симидчиев, тази методика и такава здравна карта ли очаквахте?

- Имахме различни гледни точки. Първоначално с колегите от ПП участвахме в разработването на нашата програма . Там имахме визията, че извънболничната помощ трябва да заеме много по-голямо място и да се ограничат част от хоспитализациите, защото част от тях по международни критерии са не толкова нужни. Тоест, в България, ако сравняваме с други държави, имаме тенденции за един по-висок прием в болница. Има исторически предпоставки за това, но ние трябва да обърнем тази тенденция. Започнахме с плахи крачки да работим по тази тема и от година и половина се увеличава финансирането на ИМП, но продължава превес да има това на болничната помощ.

По отношение на здравната карта и методиката имаше два подхода. В законодателен аспект картата има отношение към управлението на системата, нашето виждане, в частност и моето лично беше, че тя трябва да служи като инструмент, който да води политиките в тази област.

Но чух и другата гледна точка, че, ако здравната карта е динамична, тя може да служи като инструмент за отчитане на актуалното състояние за болничната помощ към даден момент и когато виждаме, че някои индекси са извън това, което искаме да постигнем, то да е индикатор, че са нужни политики, които да са част от стратегията ни за управление, и за мен най-ефективният инструментариум е начинът на финансиране. Тоест, ако ние можем да променяме начина на финансиране на базата на конкретни дефинирани нужди, заложени в НЗК, ще можем да управляваме системата по-добре.

- Добре, но динамичната здравна карта не е възможна на този етап, защото няма законодателни промени. Затова пак питам – това ли беше картата, която очаквахте според сега действащото законодателство, в управленската ви програма пише, че ще се намалят легла?

- Да и ще ги намалим. Факт е, че в момента на база брой легла на глава от населението сме първенци и ние трябва да излезем от това първенство, но механизмът не може да е административно-команден път - примерно сега коефициентът е 4, което е в резултат на грешно отчитане на предишен период. Сегашният коефициент от 5.9 е максимално прецизен и затова е по-висок от миналото. Ако сега кажем, че искаме да го свалим на 3.8 – как ще задължим субектите, ако нямаме механизмите за това. Тоест, здравната карта, за да бъде ползвана за промяна на системата, е доста ограничена като механизъм. Първо, ние имаме няколко вида собственост – държавна, общинска и частна, не можем да задължим всички да се съобразяват с това. Затова казвам, че е необходим друг механизъм за това нуждите, оценени през картата, да станат основа за финансови решения, които да променят системата.

- Сегашното положение е такова - картата дава израз на нуждите, а здравната каса на тази база трябва да прави селективно договаряне.

- Разбирам това и трябва да видим как можем да ограничим разхода на НЗОК, тъй като картата се прави на база реалната ситуация, но, ако сега попитам как и с колко да свалим тези проценти, няма как да го направим, защото не са включени редица параметри като демографията - един 65-годишен човек в София има различни нужди от друг, който живее в Самоков или другаде. Трябва да имаме яснота и за осигуреността със здравни кадри. Всичко това става доста сложна матрица, в момента картата не може да функционира адекватно и съм склонен да помислим какво да направи МЗ, така че да не се увеличават негативните параметри на системата и разходите за болнично лечение, а същевременно да подобрим здравното състояние на населението, финансирайки извънболничната помощ. Ако в момента бюджетът на НЗОК се ограничи за болничните заведения и повишим този на извънболничната помощ, извеждайки дейности в нея, тогава броят на леглата ще стане безсмислен.

- Очевидно е, че ще няма да промените методиката и да намалите броя на леглата с картата, какво следва оттук нататък?

- НЗОК не плаща за брой легла, а за извършена дейност на базата на КП, а ние имаме 50% използваемост, че и по-малка. Касата финансира извършени дейности и тези болници, които имат висока използваемост на леглата си, са по-ефективни и работещи. Може да се спекулира какъв е видът собственост, но ние трябва да имаме еднакво отношение към всичките видове.

- С увеличаване броя на леглата ще се узаконят още нови частни структури, вървим ли към ликвидиране на публичните болници, защото това показва и самата използваемост?

- Това, за което трябва да плаща публичният фонд, е качествено здравеопазване, независимо какъв е видът на собствеността.

- Как тогава кореспондира качеството с липсата на персонал?

- Зле и това е също параметър, който е изцяло зависим от начина на финансиране. Каква е връзката с броя на леглата –какво става, ако един директор на болница, реши да открие още легла без нужния персонал!

- Не правим ли точно това в момента?

- Не смятам, ако имаме адекватен контрол на изхода и заплащаме само това, което наистина е извършено. Пак казвам – преди е бил сгрешен коефициентът за определяне на леглата , в момента здравната карта има най-близка до реалността параметризация.

- Безспорно сега картата е най-близко до реалността, но целта й е да покаже потребностите, а не само да отрази наличностите, а този коефициент изразява точно нуждите?

- Целта ни е точно да намалим леглата, но трябва да има механизъм, по който да стане това.

- Какъв е той според вас?

- Бюджетът на НЗОК може да бъде ограничен по отношение на болничните услуги и разширен по отношение на извънболничната. В момента имаме голяма част хоспитализации, които са ненужни.

- Има ли вече ясни стъпки вече в тази посока – какъв брой хоспитализации ще се заложат за 2024 г., кои дейности ще се изведат от болниците?

- Да, има поне 4 проекта, които аз съм видял, така че този процес ще започне, не съм сигурен колко бързо ще протече, но се надявам да е максимално бърз. Аз лично смятам, че имаме свръх изразходване на ресурс за болнична помощ – над 40% от бюджета на НЗОК, и той не се изразходва ефективно. Между здравите и терминално болните единствената разлика е броят на хората и големината на средствата, като те нарастват с приближаването към терминалния стадий. Нашата цел е да преразпределим средства, които да стигат за повече хора.

- Заговори се за план за преструктуриране на болничната помощ, какво ще включва той?

- Да, той е част от рамката, която готвим. Има пет нива на медицинска услуга, която да се предоставя в зависимост от демографски и географски критерии. Тези нива са населени места до 1000 човека, между 1000 и 5000 човека, от 5000 до 25 000 човека, между 25 000 и 100 000 човека и над 100 000 човека. Това все още се дискутира, аз бих искал да е максимално широко, поради което ще подложим тези идеи на дискусия в парламентарната комисия и в зала. Предвиждаме услугите да включват и телемедицина, въпреки че има хора, които ги отричат, аз лично смятам, че тя може да помогне в задоволяването на някои от нуждите на хората.

- В този план вероятно ще включите и въздушната спешна помощ?

- Да, ХЕМС-а е включен на всички нива, той минава като вертикала между всички пет нива, защото независимо колко е голямо или малко населеното място, спешната помощ трябва да е осигурена.

Вероятно реализацията на тези идеи е свързана и с Плана за възстановяване и устойчивост?

Да, той е част от тази стратегия, но има и други елементи, които ще се покрият с национално финансиране.

- Ще видим ли в тази стратегия и идеи за публично-частни или публично-публично преструктуриране на някои болници или директно за приватизация?

- Това е в домейна на министъра на здравеопазването, там той е в правото си да взема оперативни решения. Вече има такива лечебни заведения, които поради невъзможност да се издържат бяха влети в други, но за това решение ще вземе МЗ. Те трябва да са част и от самата стратегия.

- Каквито и промени да се правят, те минават през законодателни изменения, обсъждали ли сте какви ще бъдат те с ПП и ГЕРБ?

- С ПП активно обсъждаме какви ще бъдат всички въпроси в здравеопазването, с колегите от ГЕРБ-СДС и другите колеги в парламента имаме по-малко тесни контакти, но ще се стремим тези решения да се вземат консенсусно, защото иначе няма как да изградим устойчива здравна система.

- Каква ще е философията на промените в ЗЛЗ?

- С тези пет нива на организация на медицинската помощ да гарантираме една матрица, така че, ако някъде няма медицинска помощ, да се види каква помощ може да осигурим. Ще има и законодателни промени, така че здравеопазването да работи по-добре, а средствата, които отделяме, да се изразходват по-ефективно.


Използваемостта на леглата е под 50% в 11 области

Използваемостта на леглата е под 50% в 11 области

Ако проектът на промени в ЗЛЗ на здравното министерство се приеме, вероятно там би трябвало да последва преструктуриране

Десният мираж на болнична реформа

Десният мираж на болнична реформа

Обявените намерения на властите за промени в ЗЛЗ и в Методиката за нова здравна карта са по-скоро обезкуражаващи

Нов адрес на болница ще се разрешава от МС

Нов адрес на болница ще се разрешава от МС

Мораториум за нови дейности и клиники ще има най-късно до юни, докогато трябва да е приета новата здравна карта, предвиждат идеите на МЗ за промени в ЗЛЗ

47 заповеди за нови дейности и болници

47 заповеди за нови дейности и болници

Пет от тях са за разкриване на структури на друг адрес, като най-голямата от тях е за „Сърце и мозък" в Ст. Загора, показват данните на МЗ

Здравната карта трябва да определи потребностите от легла

Здравната карта трябва да определи потребностите от легла

Септември се оказа важен за здравеопазването, през него стана ясна методиката за новата здравна карта, а след броени дни трябва да влязат в сила и нови правила за реимбурсация на онколекарствата. Готова ли е здравната каса да се справи с всички тези отговорности, попитахме нейния управител Станимир Михайлов.

Завишаването броя на леглата е като подвижни пясъци

Завишаването броя на леглата е като подвижни пясъци

Кой носи вина за дефицита на лекарства, защо не се спира криминалния реекспорт и какво мисли за идеите на проф. Христо Хинков за реформа на болничната помощ, попитахме проф. Асена Сербезова в качеството й на пръв здравен министър на „Продължаваме промяната".

МЗ прави тази здравна карта заради ПВУ

МЗ прави тази здравна карта заради ПВУ

Преди десетина дни стана ясна новата Методика, по която ще се прави Националната здравна карта, тази седмица поста си напусна зам. министърът, който бе в основата на изготвянето й. Има ли връзка между двете събития, каква е философията на управляващите за болничното преструктуриране, попитахме доц. Антон Тонев. 

Нужни са спешни мерки за преструктуриране на болниците

Нужни са спешни мерки за преструктуриране на болниците

Селективният подбор при договарянето с НЗОК може да отсее излишните и неефективни структури, без значение от тяхната форма на собственост, казва д-р Ивелина Георгиева

Съобразявам се с решението на премиера

Съобразявам се с решението на премиера

От негова гледна точка реформите в здравеопазването не са в необходимата степен активирани, каза здравният министър проф. Христо Хинков
Освободиха д-р Бойко Пенков от МЗ

Освободиха д-р Бойко Пенков от МЗ

Решението е взето заради бавни темпове на работа, обясниха от Министерския съвет, но то дойде и след въпроси за новата Методика за здравната карта, с която се увеличават болничните легла
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ