Не можем да съкратим легла по административен път

Смятаме да го направим, като ограничим финансирането през НЗОК и изведем дейности от болничната в извънболничната помощ, казва д-р Александър Симидчиев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Симидчиев, тази методика и такава здравна карта ли очаквахте?

- Имахме различни гледни точки. Първоначално с колегите от ПП участвахме в разработването на нашата програма . Там имахме визията, че извънболничната помощ трябва да заеме много по-голямо място и да се ограничат част от хоспитализациите, защото част от тях по международни критерии са не толкова нужни. Тоест, в България, ако сравняваме с други държави, имаме тенденции за един по-висок прием в болница. Има исторически предпоставки за това, но ние трябва да обърнем тази тенденция. Започнахме с плахи крачки да работим по тази тема и от година и половина се увеличава финансирането на ИМП, но продължава превес да има това на болничната помощ.

По отношение на здравната карта и методиката имаше два подхода. В законодателен аспект картата има отношение към управлението на системата, нашето виждане, в частност и моето лично беше, че тя трябва да служи като инструмент, който да води политиките в тази област.

Но чух и другата гледна точка, че, ако здравната карта е динамична, тя може да служи като инструмент за отчитане на актуалното състояние за болничната помощ към даден момент и когато виждаме, че някои индекси са извън това, което искаме да постигнем, то да е индикатор, че са нужни политики, които да са част от стратегията ни за управление, и за мен най-ефективният инструментариум е начинът на финансиране. Тоест, ако ние можем да променяме начина на финансиране на базата на конкретни дефинирани нужди, заложени в НЗК, ще можем да управляваме системата по-добре.

- Добре, но динамичната здравна карта не е възможна на този етап, защото няма законодателни промени. Затова пак питам – това ли беше картата, която очаквахте според сега действащото законодателство, в управленската ви програма пише, че ще се намалят легла?

- Да и ще ги намалим. Факт е, че в момента на база брой легла на глава от населението сме първенци и ние трябва да излезем от това първенство, но механизмът не може да е административно-команден път - примерно сега коефициентът е 4, което е в резултат на грешно отчитане на предишен период. Сегашният коефициент от 5.9 е максимално прецизен и затова е по-висок от миналото. Ако сега кажем, че искаме да го свалим на 3.8 – как ще задължим субектите, ако нямаме механизмите за това. Тоест, здравната карта, за да бъде ползвана за промяна на системата, е доста ограничена като механизъм. Първо, ние имаме няколко вида собственост – държавна, общинска и частна, не можем да задължим всички да се съобразяват с това. Затова казвам, че е необходим друг механизъм за това нуждите, оценени през картата, да станат основа за финансови решения, които да променят системата.

- Сегашното положение е такова - картата дава израз на нуждите, а здравната каса на тази база трябва да прави селективно договаряне.

- Разбирам това и трябва да видим как можем да ограничим разхода на НЗОК, тъй като картата се прави на база реалната ситуация, но, ако сега попитам как и с колко да свалим тези проценти, няма как да го направим, защото не са включени редица параметри като демографията - един 65-годишен човек в София има различни нужди от друг, който живее в Самоков или другаде. Трябва да имаме яснота и за осигуреността със здравни кадри. Всичко това става доста сложна матрица, в момента картата не може да функционира адекватно и съм склонен да помислим какво да направи МЗ, така че да не се увеличават негативните параметри на системата и разходите за болнично лечение, а същевременно да подобрим здравното състояние на населението, финансирайки извънболничната помощ. Ако в момента бюджетът на НЗОК се ограничи за болничните заведения и повишим този на извънболничната помощ, извеждайки дейности в нея, тогава броят на леглата ще стане безсмислен.

- Очевидно е, че ще няма да промените методиката и да намалите броя на леглата с картата, какво следва оттук нататък?

- НЗОК не плаща за брой легла, а за извършена дейност на базата на КП, а ние имаме 50% използваемост, че и по-малка. Касата финансира извършени дейности и тези болници, които имат висока използваемост на леглата си, са по-ефективни и работещи. Може да се спекулира какъв е видът собственост, но ние трябва да имаме еднакво отношение към всичките видове.

- С увеличаване броя на леглата ще се узаконят още нови частни структури, вървим ли към ликвидиране на публичните болници, защото това показва и самата използваемост?

- Това, за което трябва да плаща публичният фонд, е качествено здравеопазване, независимо какъв е видът на собствеността.

- Как тогава кореспондира качеството с липсата на персонал?

- Зле и това е също параметър, който е изцяло зависим от начина на финансиране. Каква е връзката с броя на леглата –какво става, ако един директор на болница, реши да открие още легла без нужния персонал!

- Не правим ли точно това в момента?

- Не смятам, ако имаме адекватен контрол на изхода и заплащаме само това, което наистина е извършено. Пак казвам – преди е бил сгрешен коефициентът за определяне на леглата , в момента здравната карта има най-близка до реалността параметризация.

- Безспорно сега картата е най-близко до реалността, но целта й е да покаже потребностите, а не само да отрази наличностите, а този коефициент изразява точно нуждите?

- Целта ни е точно да намалим леглата, но трябва да има механизъм, по който да стане това.

- Какъв е той според вас?

- Бюджетът на НЗОК може да бъде ограничен по отношение на болничните услуги и разширен по отношение на извънболничната. В момента имаме голяма част хоспитализации, които са ненужни.

- Има ли вече ясни стъпки вече в тази посока – какъв брой хоспитализации ще се заложат за 2024 г., кои дейности ще се изведат от болниците?

- Да, има поне 4 проекта, които аз съм видял, така че този процес ще започне, не съм сигурен колко бързо ще протече, но се надявам да е максимално бърз. Аз лично смятам, че имаме свръх изразходване на ресурс за болнична помощ – над 40% от бюджета на НЗОК, и той не се изразходва ефективно. Между здравите и терминално болните единствената разлика е броят на хората и големината на средствата, като те нарастват с приближаването към терминалния стадий. Нашата цел е да преразпределим средства, които да стигат за повече хора.

- Заговори се за план за преструктуриране на болничната помощ, какво ще включва той?

- Да, той е част от рамката, която готвим. Има пет нива на медицинска услуга, която да се предоставя в зависимост от демографски и географски критерии. Тези нива са населени места до 1000 човека, между 1000 и 5000 човека, от 5000 до 25 000 човека, между 25 000 и 100 000 човека и над 100 000 човека. Това все още се дискутира, аз бих искал да е максимално широко, поради което ще подложим тези идеи на дискусия в парламентарната комисия и в зала. Предвиждаме услугите да включват и телемедицина, въпреки че има хора, които ги отричат, аз лично смятам, че тя може да помогне в задоволяването на някои от нуждите на хората.

- В този план вероятно ще включите и въздушната спешна помощ?

- Да, ХЕМС-а е включен на всички нива, той минава като вертикала между всички пет нива, защото независимо колко е голямо или малко населеното място, спешната помощ трябва да е осигурена.

Вероятно реализацията на тези идеи е свързана и с Плана за възстановяване и устойчивост?

Да, той е част от тази стратегия, но има и други елементи, които ще се покрият с национално финансиране.

- Ще видим ли в тази стратегия и идеи за публично-частни или публично-публично преструктуриране на някои болници или директно за приватизация?

- Това е в домейна на министъра на здравеопазването, там той е в правото си да взема оперативни решения. Вече има такива лечебни заведения, които поради невъзможност да се издържат бяха влети в други, но за това решение ще вземе МЗ. Те трябва да са част и от самата стратегия.

- Каквито и промени да се правят, те минават през законодателни изменения, обсъждали ли сте какви ще бъдат те с ПП и ГЕРБ?

- С ПП активно обсъждаме какви ще бъдат всички въпроси в здравеопазването, с колегите от ГЕРБ-СДС и другите колеги в парламента имаме по-малко тесни контакти, но ще се стремим тези решения да се вземат консенсусно, защото иначе няма как да изградим устойчива здравна система.

- Каква ще е философията на промените в ЗЛЗ?

- С тези пет нива на организация на медицинската помощ да гарантираме една матрица, така че, ако някъде няма медицинска помощ, да се види каква помощ може да осигурим. Ще има и законодателни промени, така че здравеопазването да работи по-добре, а средствата, които отделяме, да се изразходват по-ефективно.