Още 18 млн. за е-здравеопазване

Парите ще се усвояват до 2026 г., предвижда се с тях да се изгради модул за дистанционни консултации със специалист

Стратегията е със срок на действие от 2023 г. до 2030 г. Тя е актуализиран вариант на стратегически документ към Актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в България за периода 2019-2025 г. Пътната карта към стратегията е със срок на реализация до 2026 г.

Това означава, че в следващите три години

се предвижда да инвестираме още над 18 млн. лв. за електронизация на здравеопазването. Средствата за тази цел са осигурени по европейски програми и от държавния бюджет, става ясно от проекта на МЗ.

Ето за какво ще отидат и те:

- 2.6 млн. лв. ще отидат за „безпрепятствен достъп до здравни данни в цялата екосистема на здравеопазването чрез осигуряване на оперативна съвместимост на системите в електронното здравеопазване.

- 4.4 млн. лв. се предвиждат за „осигуряване на адекватни мерки за киберсигурност на системите за електронно здравеопазване и поверителност на здравните данни".

- 3.7 млн. са отделени за „въвеждане, развитие и надграждане на Националната здравноинформационна система (НЗИС) и други ИС в сектор здравеопазване".

- 7.1 млн. ще заминат за „разработване на телемедицина, големи информационни масиви, новаторски решения и нови здравни технологии".

В плана се предвиждат и още средства

за „развитие на организационния модел за електронно здравеопазване и изграждане на капацитет за заинтересованите страни" , „развитие на регулаторната рамка" и обучение. Общият ресурс на новото надграждане на електронната здравна система в страната е над 18 млн. лв.

Досега България е инвестирала над

25 млн. лв. в изграждането на електронно здравеопазване, което обаче е постоянно критикувано и реално не осигурява нужните функционалности. От тях поне 10 млн. бяха похарчени от МЗ за изграждане на НЗИС, а останалите средства от НЗОК за нейната система, отделно се даваха пари за изграждане на СЕСПА, електронна система на медицинската експертиза, регистър на ражданията, на инвазивната кардиология и какво ли още не.

Резултатите са, че, въпреки

подобрението на електронизацията заради пандемията, и до момента в страната няма единна действаща е-система. Все още липсват електронни регистри за заболяванията, ние сме единствената страна без раков регистър в ЕС, нито възможност за контрол от пациента над средствата, които касата харчи за него, нито лесен достъп до пациентското му досие, все още няма изцяло въведена електронно изписване на рецепти, нито свързаност между всички е-системи – на НЗОК, на МЗ, на ИАЛ и т.н. За съжаление гаранция, че тази порочна практика ще се промени с новите 18 млн. лв. инвестиции в е-здравеопазване - няма.