Медсестра по призвание

Тя е бивша мис Благоевград и вероятно е една от най-красивите жени в нашата болница, казват за Соня Бързачка колегите й. Но освен това, е много организирана, дисциплинирана и подредена – с две думи оправна. Тези качества твърди, че е наследила по женска линия от своите майка и баба.

Родена е в Благевград през 1971 г. В рода й няма медици. Към професията на медицинска сестра я ориентирала нейната баба, на която е безкрайно признателна, въпреки че вече не е сред живите. Бабата приживе била с високо кръвно, страдала от диабет и други заболявания, поради което всеки ден се налагало да я обгрижват. Това правела основно внучката. А по-късно заветът на възрастната жена станал реалност – Соня завършила за медицинска сестра и започнала работа в Благоевградската болница в едно от най-тежките отделения – по Реанимация и анестезия. После се преместила в интензивният сектор на Неврохирургия и травматология, където работила още 12 години. След този старт, тя се мести в столицата и започва директно в Клиника по пластична и естетично възстановителна хирургия в Александровска болница, където е и сега. Избрал я лично именитият пластичен хирург проф. Евстатиев, който като я видял, й казал веднага да си пуска документите за назначение.

Днес старшата сестра се шегува, че не е излишно, като работиш в пластична хирургия, да си красив, за да служиш като добра реклама. Насериозно обаче твърди, че се гордее с уменията си като сестра, които натрупала в най-тежките отделения. През ръцете й са минавали тежко ранени пациенти в катастрофи, с разкъсани крайници, изпотрошени глави. Твърди, че вече не повръща при вида на кръв, но, ако се наложи на нея да й правят някаква манипулация, винаги извръща глава настрани.

В Клиниката по пластична хирургия в столицата Соня преминава по всички стъпала на йерархията – започва като редова сестра, а от 6 години вече е старша в сектора.

Избрала е точно тази работа, защото иска да помага на хората, които имат здравословни проблеми. И не крие, че има самочувствието, че може да е полезна в това отношение. Колкото до парите – признава, че са важни, но не са главният мотив в живота й. И, че оскъдните заплати са главната причина за емиграцията на повечето й колеги. У нас сега медицинските сестри получават между 500 и 700 лв. месечни възнаграждения, а зад граница за същата дейност вземат над три пъти повече.

„Останах тук, защото обичам родината си, не бих могла да живея на друго място, а и много се привързвам към работата си", казва Соня. И пояснява, че брат й от 10 години живее в Англия и няма никакъв проблем да замине там. Отказала и предложение да отиде на гурбет в Италия. Вместо това остава тук и защитава и магистърска степен, което е върха в обучението за медсестра. Тя е от поколението, което на части и етапи доучват в защита на най-различни степени и като се тегли чертата, се оказва, че се е образовала близо десет години. Заплащането й, както и това на нейните колеги, може и да не е високо, но пък за сметка на това има дни, в които работният им ден е от 12 часа. Започват рано, в 7 часа заранта, подготвят табели за консумативи, лекарства, репортуват на лекарите за състоянието на пациентите. Организацията на старшата трябва винаги да е такава, че да изпълни със съдържание изразът, че сестрата е дясната ръка на доктора. Нейната роля е важна и неотменима, е категорична Бързашка, защото е човекът, който изпълнява назначенията на лекарите. Паралелно се грижи и за пациентите, а нерядко остава и сама с болните, без дежурен лекар. С две думи, натовареността е такава, че не й остава много време за личен живот. Освен за 6-годишния й син Мартин, който е любовта на живота й и всяка свободна минута посвещава на него. Двамата са в еуфория по записването му в първи клас наесен – трескаво преглеждат училища, обсъждат, коментират кое е добро и кое не е. Соня е бивша спортистка – тренирала е хандбал, но поради травма на коляното прекратява тренировките. Заради дисциплината и динамиката обаче е твърдо решена синът й да се занимава и със спорт. Мечтите й за него са да стане лекар, пластичен хирург, защото като прохождал се хванал за слушалката и парите. Или пък пилот. Той обаче сега харесвал футбола.

Двамата обичат да ходят на почивки заедно. Често пътуват до родния Благоевград, където са повечето й истински приятели. Като всяка чистокръвна македонка тя обича да пее и да танцува. Спомня си с най-добри чувства за майката на именития си съгражданин футболистът Димитър Бербатов, с която са работили заедно 10 години.

Не крие, че е много суетна, че е в състояние да стане в 04 часа, за да се погрижи за добрия си външен вид. „Не мога да повярвам на жена, която твърди, че няма време за себе си. Защото, когато имаш желание, винаги намираш време за тоалета си", казва тя. И допълва, че не всичко е въпрос на много пари, става и с по-малко средства.

Никога не съжалява, че е избрала да работи професията си, въпреки невисокото заплащане. Топли я благодарността на пациентите, които е спасявала, а те са много. Като момиченцето, пострадало в тежка катастрофа преди години, което и до днес й носи яйца на Великден. Но признава, че не се преживява смъртта на онези, които не са могли да спасят. Въпреки това усилията в името на живота са нейната благородна кауза, превърната в професия за цял живот.